По-малко от две години след като се произнесе по желанието на големите европейски футболни клубове да се отцепят в Суперлигата, съдът на Европейския съюз в Люксембург отново разгледа потенциално земетръсен за света на футбола казус, който може да промени тотално правилата на играта.

Генералният адвокат Мачей Шпунар обяви становището си по делото "Ласана Диара срещу ФИФА", по което съдът получи преюдициално запитване (искане за тълкуване на правото на ЕС) от Апелативния съд в Монс (Бел) с въпроса дали трансферните правила на ФИФА са в съответствие с принципите на свободно движение на работна ръка и на конкуренция от европейското право.

Според Шпунар Правилникът за статута и трансфера на футболисти (RSTP) на световната футболна асоциация ограничава свободата на движение на професионалните футболисти, които искат да се развиват в своята дейност, като започнат да работят в нов клуб, както и възпрепятства трансграничната конкуренция, която могат да осъществяват всички, установени в съюза професионални футболни клубове, като наемат едностранно играчи, които имат договор с друг клуб, или играчи, за които се твърди, че трудовият им договор е прекратен без основателна причина.

Обикновеният футболен запалянко вероятно остава стъписан от този сложен юридически език. Но всъщност нещата са изключително прости и се свеждат до следната дилема, пред която ФИФА е изправена след това становище на съда на ЕС: да пренапише трансферните си правила или да се сбогува с любимата си мантра за договорната стабилност, което вероятно би променило футбола, както го направи делото "Босман" през 1995 г.

През 2013 г. френският професионален футболист Ласана Диара (с доста добра кариера и мачове за "Реал" (Мадрид), "Челси", "Арсенал" и "Пари СЖ") подписва 4-годишен договор с руския "Локомотив" (Москва). Още през лятото на следващата година обаче треньорът Леонид Кучук решава, че не го харесва особено, и клубът му поставя ултиматум да си намали заплатата. Диара си събира багажа и си тръгва, като в резултат на това "Локомотив" декларира пред ФИФА, че футболистът е прекратил договора си едностранно без основателна причина и иска обезщетение. Диара вече си е намерил нов отбор - белгийският "Шарлероа" иска да го вземе, но се отказва, тъй като е заплашен от санкции.

Тук има един ключов момент. В чл. 17 от Правилника за статута и трансфера на футболисти ФИФА въвежда законова презумпция, че ако един играч напусне клуба, с който има договор, без да има основателна причина, и след това подпише с нов клуб, този клуб автоматично става солидарно отговорен за компенсацията, дължима от играча на стария му клуб за разваления договор. Презумпцията е, че новият клуб е "подбудил" играча да не си изпълни валидния трудов договор и затова трябва да понесе отговорност. В случая на Диара "Шарлероа" се консултира с белгийската федерация и решава да не рискува с неговото привличане. Оказва се прав. ФИФА осъжда футболиста да плати 10 млн. евро на "Локомотив" (Москва) и също така го наказва да не играе 15 месеца.

Диара все пак успя да рестартира кариерата си и поигра още няколко години, но през всичките тези 10 години водеше битка в съда с помощта на адвокат Жан-Луи Дюпон. Да, същият, който преобърна развитието на футбола с делото "Босман" през 1995 г. По онова време дори за футболист с изтекъл договор се дължеше трансферна сума и играчите бяха като имущество, което не можеше да смени отбора без разрешение на собственика си. Този ред отдавна е в историята и цялата трансферна система бе пренаписана в следващите няколко години, за да добие вида, в който я познаваме от 2001 г. насам. Според Дюпон делото на Диара има всички шансове да се превърне в "Босман 2.0" за ФИФА.

Всъщност становището на съдия Шпунар, което почти сигурно ще бъде подкрепено в крайното решение на съда, атакува три основни принципа на сегашната система за трансферите на футболисти, при която един клуб трябва да се договори за определена сума с друг клуб, ако иска да вземе негов футболист с действащ договор. На първо място е начинът, по който се изчислява трансферната сума, защото заради своята субективност той създава твърде високо ниво на несигурност. На второ място идва споделената отговорност при едностранно прекратяване на трудовия договор от играча между него и следващия му клуб. "Според мен ФИФА ще трябва да пренапише този параграф от чл. 17 на трансферния правилник и за клубовете ще стане сравнително лесно да избегнат финансови и дисциплинарни санкции, ако привлекат играч, прекратил сам договора си с предишния си клуб без основателна причина", прогнозира Антоан Дювал, експерт в изследователския център по спортно право Asser в Хага. С други думи, ако играчът Х си тръгне от клуба А, за да се присъедини към клуб Б, клуб Б няма да е солидарно отговорен за дължимата компенсация към клуб А, нито ще бъде заплашен от санкции (лишаване от право да регистрира нови футболисти за два поредни трансферни периода), както е в момента. Тежестта на наказанието ще падне изцяло върху футболиста. Тук обаче изниква третият принцип - налагането на наказания. Нима ще се конфискува имущество или ще се спират състезателни права? Проблемът с прилагането на подобни санкции на практика е сериозен и рискът от колапс на цялата трансферна система, която в момента все пак функционира някак благодарение на споделената отговорност, никак не е за подценяване.

Истината е, че трансферната система във футбола крепи не толкова договорната стабилност, колкото механизма за преразпределяне на средства във футбола. Договорната стабилност е само опаковката, която продава пред институции като Европейската комисия. Принципите на спортно равенство, при което един футболен клуб може да планира броя на футболистите (работниците), на чиито услуги ще може да разчита в рамките на сезона, е само параван на нещо друго, много по-фундаментално. И то е разпределянето и преразпределянето на финансов ресурс от богатите към бедните под формата на трансферни суми и солидарни плащания като процент от трансферните суми. Парите се дължат на всички отбори, които са допринесли за изграждането на един играч след 12-ия му рожден ден до навършване на 21 г., и на теория от тях би трябвало да се "храни" цялата екосистема от малки и средни клубове. Но ФИФА и тук има грандиозен проблем, защото дори и след въвеждането през ноември 2022 г. на FIFA Clearing House - институцията, която трябваше да улесни потоците на пари от върха към основата на пирамидата,

А отборите от подобен мащаб очакват тези средства, за да продължат да функционират и да произвеждат футболисти.

За да продължи все пак някакво преразпределяне на средства, ФИФА трябва да редактира трансферния си правилник и да измисли алтернатива на трансферните суми. В последните години се промотира идеята за AI алгоритъм, който да изчислява автоматично колко струва даден футболист. Но Жан-Луи Дюпон е още по-радикален. Според него цялата трансферна система във футбола трябва да отпадне. "В ръгбито, баскетбола, волейбола, колоезденето или хандбала нещата вървят и без трансферна система. Ако сложите на една маса клубовете и играчите, те за пет минути ще измислят много по-ефикасен механизъм от този в момента", категоричен е Дюпон.

Не на същото мнение са специалисти като Мигел Мадуро, бивш президент на Комитета по управление на ФИФА и бивш генерален адвокат към съда в Люксембург. Според него предстои по-скоро еволюция, отколкото революция.

Просто правилникът на ФИФА ще трябва да се редактира", смята Мадуро. Немалко футболни клубове в момента ползват друг подход, за да се застраховат от подобни казуси, като директно включват в трудовия договор на футболиста т.нар. buy-out клауза, в която се фиксира определена компенсация за предсрочно прекратяване на контракта. Играчът може да я плати и да си тръгне по всяко време.

Така или иначе, окончателното становище на съда на ЕС по този въпрос през пролетта на следващата година ще се очаква с напрежение от цялата футболна система. Голяма част от клубовете са притеснени, че повечето козове отдавна се държат от футболистите, които чрез агентите си извиват ръце за по-високи заплати и струват все повече пари. Дали правото на ЕС ще им даде още повече власт предстои да видим.