Най-святата купа в спорта. Известна още и като "старата чаша". Със 173-годишна история. Състезание за яхти, в което милиардери влагат стотици милиони на всеки три или четири години, а наградният фонд е нула. Залогът е само за чест и слава. Това е Купата на Америка.

В света на ветроходството тези, които имат възможност да се докоснат до участие в регатата за Купата на Америка, са малцина. Първото издание е през 1851 година. Цели две десетилетия преди първата надпревара за ФА Къп - най-старият футболен турнир, известен на света.

Също като футбола, ветроходството е скъп спорт. Но много, много по-скъп. И по-опасен. На моменти - дори брутален. Падане зад борда, особено в ледените и до голяма степен непознати води на Южно море, означава фатален край.

Купата на Америка обаче, за разлика от The Ocean Race (околосветска обиколка с яхти) или Vendee Globe (регата за самотници в най-опасните води по света) има много по-безопасна среда за провеждане. Форматът се състои в така наречените пристанищни гонки - провеждащи се близо до брега, на правоъгълно трасе, състоящо се от отсечки по вятъра и срещу вятъра. На ветроходен език - наветрено/подветрено трасе. Целта, разбира се, е спечелването на гонката, която включва 6 или 8 отсечки надбягване със задължително заобикаляне от вътрешната страна на шамандури, които маркират стартовата линия (наричана подветрен гейт) и другия край на отсечките - наветрения гейт.

Състезанието има групова фаза, в която участват петте претенденти и шампионът. Като резултатите на шампиона са без значение, тъй като по право победителят от предишното издание се класира за големия мач рейс - финалното надбягване срещу екипажа, спечелил битката между претендентите. Шампионът също така има право да избере правилата и мястото на провеждане.

Новозеландците отхвърлиха идеята да защитават купата на своя територия, въпреки че през 2017 година спечелиха трофея в Оуклънд. А конкуренция на Барселона бяха Малага (Испания), Корк (Ирландия) и Джеда (Саудитска Арабия).

Ниските популярност и зрителски интерес са най-големият минус на ветроходството, което няма преки телевизионни предавания - излъчва се само в youtube. Около 1,5 милиарда зрители общо са гледали регатата, която започна на 22 август и приключи на 19 октомври. Цифри, които не задоволяват организаторите на Купата на Америка. И не отговарят на инвестициите във водния спорт.

Какъв е разходът за участие на само един екипаж е една от най-добре пазените тайни в Купата на Америка. Официално никога не се публикува информация за похарчените финанси, но долната граница е 50 милиона евро. Горна граница няма. Но в някои случаи надвишава 250 милиона евро. И всичко това при положение, че няма награден фонд.

Компонентите за развиване на скорост са няколко - двете ветрила (предното е стаксел, задно стоящото е грот), подводните криле и двигателите. Всяка от яхтите е оборудвана с двигател на някой от производителите, доминиращи във Формула 1. Движението и търсената траектория обаче се задават от ветрилата, които се изпълват от вятъра - всяка промяна на вятъра означава, че трябва да се промени и позицията на ветрилата. А за да бъде сторено това, героите са тези, които са си спечелили прякора "хората на борда от работническата класа". Колоездачите ветроходци, които въртят неуморно педали, за да задвижат хидравличната система, използвана от колегите им тримери за контролиране на посоката на ветрилата. Звучи сложно, а още по-трудна е самата работа на колоездачите ветроходци. Те нямат право на почивка в рамките на всяка гонка, която може да продължи максимум 45 минути. Ако някоя яхта не финишира за това време, е дисквалифицирана.

Ограничения има и по отношение на вятъра. Ако е твърде слаб - тоест, под 6,5 възела (12 км/ч), гонката не стартира. Ако е над 25 възела (46 км/ч), гонката отново не стартира. Имаше дори цял състезателен ден, който беше отложен заради прекалено силен вятър. И няколко, които бяха преместени заради твърде слаб вятър.

Основно милиардери. Френската Orient Express Racing Team си позволи участие с подкрепата на френската хотелиерска верига Accor. Всъщност, тази яхта бе завършена като модел последна - в края на май, а водното й кръщене беше на 4-ти юни. За своя дизайн французите използваха модела на шампионите от Emirates Team New Zealand. "Кивитата" са собственост на канадския бизнесмен Матео де Нора, който живее в Монако и представя себе си като филантроп. Богатството му е свързано с империята за горивни клетки, която семейството му развива. Зад американците от American Magic също не стои случайна персона - това е потомък на семейството на Amway Corp. - световен лидер в продуктите за здраве и красота, както и една от най-големите компании за директни продажби в света. Сделките на годишна база на Amway Corp. достигат почти 8 милиарда.

Но най-едрите риби са другите три участника. Luna Rossa Prada Pirelli е притежание на Патрицио Бертели, бившият изпълнителен директор на италианския моден гигант Prada, чието състояние възлиза на над 5 милиарда евро. Сър Джим Ратклиф е движещата сила зад Ineos Brittania и собственик на петрохимическия гигант "Инеос".

Alinghi Red Bull Racing пък отново попадна в ръцете на Ернесто Бертарели, наследник на биотехнологичния гигант "Сероно". Богатството му се оценява на 26 милиарда евро. Бертарели се завърна в играта след 10-годишно отсъствие и по думите му за три години е похрачил над 100 милиона евро, за да направи швейцарската лодка отново претендент за титлата.

като така те станаха първият европейски отбор, триумфирал в надпреварата в историята.

В другата полуфинална серия се сблъскаха Luna Rossa Prada Pirelli и American Magic. Резултатът - 5:3 за италианците. Ineos впоследствие спечели финала между претендентите срещу италианската лодка със 7:4, като по този начин стана първата британска лодка, класирала се за мач рейса за титлата след пауза от 60 години.

В същинския финал интрига нямаше.

Двете точки за Ineos пък бяха първите във финален сблъсък за британски екипаж след 90-годишна суша.

Но голямата цел пред британците не беше изпълнена - а именно, титлата. Така че се очакват още по-големи инвестиции за следващото издание на Купата на Америка, което може да е по-скоро от очакваното - след две години. И потенциално може да се озове в Близкия изток. Със сигурност Ineos ще продължи да се развива под вещия поглед на 4-кратния златен олимпийски медалист Сър Бен Ейнсли, който помогна и за участието на дамския екипаж в регатата. Барселона 2024 отбеляза първата в историята на Купата на Америка женска надпревара, в която се включиха общо 12 отбора. Титлата взе Luna Rossa Prada Pirelli след успех над британките. Италианците триумфираха и в състезанието до 25-годишна възраст - младежката Купа на Америка.

Извън състезателния характер, не бива да се подминава и социалният ефект от ветроходната класика.

Пристанището беше изцяло обновено, а сред големите спонсори бяха марки като Louis Vitton, Omega, Puig, Emirates, UniCredit, CocaCola и т.н.

Важен е и друг аспект, върху който ветроходството набляга - чистата околна среда. Абсолютно всеки екипаж, извън състезателната дейност, взима и проби от водата, за да се изследва за замърсяване. Това е задъжително условие за участие и е валидно не само за Купата на Америка, а за всяка една регата в този спорт.

Така че ветроходството печели все повече и повече почитатели. С високи скорости, модерни технологии, хибридни яхти и мултимилионни инвестиции, няма изгледи желанието за участие, макар и засега само подхранващо егото на собствениците-милиардери, да се изпари. Но остава големият въпрос - каква е правилната стъпка, за да се засили и зрителският интерес и най-накрая Купата на Америка да намери подобаващо телевизионно излъчване на живо. Тогава вече най-старото състезание в света ще може да се мери по популярност с болидите от "Формула 1", на които толкова често са оприличавани яхтите от клас AC75.