Лебеда от Утрехт на 60. Най-елегантният в своята епоха се оттегли прекалено рано
Малцина в историята на футбола са били по-грациозни и обичани от Марсел ван Бастен. Легендарното "лале" навърши 60 години на 31 откомври. А юбилеят му е повод както да бъдат припомнени някои от най-паметните му голове, така и да се отдаде заслуженото на кариера, която го отведе до три спечелени "Златни топки".
За всеки, който обожава футбола, попадението на Марко ван Бастен на финала на европейското първенство през 1988 година е до болка познато. От воле, почти от невъзможен ъгъл, с десния крак - от самата аутлиния. Центрирането е на Арнолд Мюрен, минутата е 54-та, а с изпълнението на нападателя на практика интригата във финала е унищожена. Но всички подробности около вълшебния гол са сякаш забравени, а в съзнанието остава единствено момента, в който топката се отделя от крака на Ван Бастен и влиза в мрежата.
Видео: Шедьовърът на Ивелин Попов, който сравниха с гол на Ван Бастен
Титлата за Холандия остава единствения значим международен трофей в историята на "лалетата". А Лебеда от Утрехт, както е наричан от най-ревностните си привърженици, е във вихъра си на Евро 1988.
| В груповата фаза екзекутира Англия с хеттрик за победата с 3:1, а на полуфинала вкарва в последната минута за успеха над немците с 2:1. |
Финалът на "Олимпиащадион" в Мюнхен събира 72 000 зрители по трибуните, които имат късмета да видят гола, който винаги ще се асоциира с величието на родения в Утрехт нападател.
Две години по-рано, през 1986, с екипа на "Аякс" вкарва със задна ножица срещу "Ден Бош" на "Де Меер". Гол, който изглежда не по-малко впечатляващо от онзи срещу СССР. Но за който може да се прочете много по-малко.
Евро 1988 дава начало на най-силния период в кариерата му
Независимо, че вече е звезда в родината си, където е трикратен шампион с "Аякс", като взима и приза за голмайстор на Ередивизи 4 пъти, а вдига и КНК (1987), Ван Бастен оставя много по-ярка диря с екипа на "Милан".
Печели "скудетото" три пъти, два пъти взима КЕШ, а за 201 мача с екипа на "росонерите" отбелязва 125 гола и прави 49 асистенции. Подкрепян е от други двама свои сънародници - Франк Рийкард и Рууд Гулит, като трите "лалета" са мечта за всеки силен отбор. Комбинацията от физика, техника и финес го превръщат в завършен нападател. А със сигурност това, че като дете тренира гимнастика, допринася за грациозното придвижване по терена, акробатичните умения и елегантност.
Но всичко това кара защитниците да действат брутално срещу него.
| Нарушенията в гръб, които в днешно време са винаги наказвани поне с жълт картон, са честа практита срещу Лебеда от Утрехт. |
След едно такова е заменен на финала в Шампионската лига срещу "Олимпик Марсилия" през 1993 година - което се оказва и последният му досег с футболния терен като играч. Проблемите с контузии са започнали да го прследват още във финалния му сезон с екипа на "Аякс" - 1986/87, а в първия за "Милан" е ограничен до само 19 мача след операция на десния глезен. Но се възстановява навреме за Евро'88.
През следващите четири години почти няма оплаквания, но през сезон 1992/93 болката става непоносима. Следва нова операция, но все пак успява да излезе като титуляр срещу "Олимпик Марсилия". На "Олимпиащадион" в Мюнхен, стадионът на най-великия му гол. Там завършва и кариерата му, въпреки че официално обявява края на 17 август 1995 година, след като се опитва на няколко пъти да се завърне. Но не успява.
Три "Златни топки" и сърдит Стоичков
Индивидуалната класа му носи три "Златни топки" - през 1988, 1989 и 1992 година. И ако при първите две изборът му е безспорен, при тази от 1992 година избухва скандал. Смята се, че медийното влияние на собственика на "Милан" Силвио Берлускони допринася за това призът да отиде в ръцете на Ван Бастен. Холандецът вкарва 4 гола във вратата на "Гьоотеборг" и следва натиск от страна на Берлускони и обкръжението му "Златната топка" отново да бъде присъедна на Лебеда от Утрехт за сметка на Христо Стоичков. Така и става - Ван Бастен изпреварва с малко легендата на България и "Барселона". Обидата за Стоичков е огромна, но две години по-късно и той взима най-ценната награда - при това, категорично.
Отличието се оказва последно индивидуално в кариерата на "лалето". Но е факт, че до появата на Лионел Меси и Кристиано Роналдо, Ван Бастен е последният, печелил трофея повече от два пъти. Странно, но факт е и това, че
| извън трите първи места за "Златната топка", той не попада нито веднъж в останалите си активни години поне в тройката. |
Великлепното трио Ван Бастен - Гулит - Рийкард пък окупира челната тройка през 1988 година. И тримата носят екипа на "Милан". Чак през 2010 година отново се случва съотборници на клубно ниво да са първи, втори и трети - Меси, Шави и Иниеста от "Барселона".
Неуспешен треньор, противоречив анализатор
Досегът му с треньорската кариера няма нищо общо със славните му дни като играч. На клубно ниво не постига нищо значимо с "Аякс", "Хееренвеен" и "АЗ Алкмаар". Води и националния отбор на Нидерландия между 2004 и 2008 година, като постига осминафинал на Мондиал 2006 и четвъртфинал на Евро 2008. За кратко става помощник-треньор на холандския тим през 2015, но сърдечни проблеми го принуждават да потърси различна роля.
След кратък период като технически директор във ФИФА, се насочва към професията на телевизионен анализатор.
| През 2019-та година се забърква в скандал, след като изкрещява нацистки поздрав към немския треньор на "Хераклес" Франк Вормут. |
Договорът му с "FOX Sports" e замразен въпреки поднесеното извинение.
А в последните дни бе обвинен в лъжа от нападателя на "Аякс" Брайън Броби и бившия треньор на амстердамци Джон ван'т Шип. Ван Бастен често критикува Броби, че има лоша техника на завършващия удар. Като в една от последните си тв изяви обяви, че миналата година е предложил помощта си на холандския национал. Но тя е била отказана. На което Ван'т Шип отвърна, че всъщност самият Ван Бастен не е бил заинтересован от подобно сътрудничество. Като с sms е отказал молбата на Броби. Няколко седмици по-късно се е обадил и е казал, че е размислил, но трябва да се види с Броби насаме, без камери и излишно внимание. Което играчът е отхвърлил като вариант. Колко от казаното от истината е вярно и колко не е - всеки избира на какво да повярва.
Но когато най-елегантният нападател в историята на футбола направи забележка за техниката при завършващия удар, със сигурност правото да критикува е на негова страна.