Имаше нещо символично във факта, че официалното представяне на "Алианц Милано" за новия сезон в италианската волейболна Суперлига бе точно на 23 септември - денят, в който Матей Казийски навърши 40 г. Възраст, на която обикновено се прави равносметка, но за българина това време все още не е настъпило. Той дори не си дава сметка, че започва 25-ия си сезон в професионалния волейбол.

А петте титли на Италия го правят и най-успешният чужденец в историята на италианското първенство.

Дали преди 31 г. е вярвал, че волейболът ще го отведе в Русия, Италия, Япония, Турция, Катар и Полша? "И през ум не ми е минавало. Баща ми и майка ми бяха волейболисти и аз от 7-годишен пробвах всякакви дисциплини: плуване, езда, фектовка, тенис. Но тъй като родителите ми тренираха по едно и също време и нямаше как да ме оставят сам вкъщи, трябваше да ги следвам. Най-вече татко. Оказа се, че в съседната зала тренират деца и треньорът ме извика, докато се мотаех наоколо, без да знае, че съм син на Илиян Казийски (б.а. - разпределител на "Славия" и националния отбор). Аз вече работех добре с топката, правех го често с нашите, и ме взеха веднага в отбора. А баща ми разбра чак след повече от месец. Той си мислел, че докато тренира, аз обикалям наоколо, а аз също тренирах", връща се назад към най-ранните си волейболни спомени Казийски.

Баща му е разпределител, майка му - Валя, е център, но самият той става посрещач.

припомня си българинът, който вече може да е баща на някои от съотборниците си. Волейболът доста се е променил през всичките тези години и сега атмосферата в един отбор е напълно различна. Когато Казийски навлиза в професионалния спорт, за всеки отбор е важно каква музика ще се слуша или какъв филм ще се гледа в автобуса по време на пътуване. "Сега това дори не се обсъжда. Всеки си гледа или слуша нещо сам за себе си. Когато от време на време на някой от младите му се наложи да избере музика за съблекалнята преди мач, се случва същото, каквото се случваше на мен, когато бях юноша. Старите се ядосват и не разбират. Такъв е животът", демонстрира филисофския си подход българският волейболист.

Още едно нещо отличава Казийски от останалите волейболисти на най-високо ниво освен дълголетието. Обикновено в този спорт с напредването на възрастта диагоналите се превръщат в посрещачи, докато 202-сантиметровият ни волейболист прави обратното, когато се наложи. Матей е посрещач, но няма никакъв проблем да застане на позицията като диагонал и го прави повече от успешно, макар и вече на 40 г. "Помага ми фактът, че почти не съм загубил от отскока си. Но това не идва безплатно - трябва да полагам много повече усилия в тренировките и да се грижа в пъти повече за тялото си. Вероятно отскокът ми няма да остане същия, очаквам да падне малко в следващите няколко години, но докато не се е случило, мога да съм и диагонал", анализира Казийски.

Между 2005 и 2012 г. Казийски играе в националния отбор на България и постепенно се превръща в най-добрия ни волейболист. През 2006 г. е в основата на бронзовия медал от световното първенство в Япония, като през същата година е избран за волейболист №1 в Европа.

След толкова дълга кариера и безбройни успехи Казийски признава, че все още изпитва удоволствие да играе."Харесва ми, не страдам, защото физически съм добре, тялото ми се държи и това ми позволява все още да съм на високо ниво." Ако трябва да избере кой е любимият сезон в кариерата му, вероятно ще посочи онзи с първата шампионска титла с "Тренто", където е привлечен от Радостин Стойчев през лятото на 2007 г. Още през следващата година отборът триумфира с титлата на Италия, въпреки че изпуска всички останали трофеи, за които се бори.

припомня си българинът.

Според собствените му признания той все още е голям почитател на шахмата и обича да играе онлайн по време на пътуванията преди мачове. "Не съм нещо особено, нито уча теория, но ми харесва. За съжаление другата ми голяма страст - четенето, в момента е на заден план. Трябва да започна отново да чета. Преди години, като се приберях в България, си купувах по 15-20 книги за лагерите. Сега влизам на лагер с две-три", разказва Матей, за когото най-добрият начин за почивка си остава да излезе на вечеря с приятели. "Семейството ми остана в Тренто, така че използвам всяка свободна минута да отскоча дотам. През останалото време рутината ми е от вкъщи в тренировъчната зала и обратно."

Колкото и да не мисли за края на кариерата си, на тази възраст всеки професионален спортист започва да се пита колко още му остава и какво ще прави след това. Казийски сякаш е готов с отговора.

В София с Радостин Стойчев направихме школа и проведох няколко тренировки там. Хареса ми ролята, определено е нещо, с което бих се занимавал", казва Матей. До този момент след първите 5 кръга на италианската Суперлига неговият "Алианц Милано" е с 2 победи и 3 загуби, и заема 8-ото място в класирането. "Рано е още да правим генерални изводи. Отборът ни е още по-млад от миналата година, от по-опитните останахме само аз и Матео Пиано. Но пък младите се адаптират изключително бързо и ще видим докъде ще стигнем. Все пак е важно и какво прави конкуренцията", завършва Казийски.