Индивидуален спорт като тениса, който е силно конкурентен и все по-селективен, налага на състезателите от тура отговорности, от които всеки професионален футболист би избягал с писъци. Преди началото на сезона всеки играч в ATP тура се превръща почти в счетоводител - сяда зад компютъра, отваря ексел и започва да съставя бюджет за разходите си в зависимост от достигнатото ниво, както и за прогнозните приходи от наградни фондове, спонсори и други активности. Това, разбира се, е лека хипербола, тъй като доста състезатели вероятно плащат на бизнес мениджър или търсят помощ от приятел, за да свърши тази работа. Но важното в случая е да подчертаем, че ако за един футболист от средна величина най-важният въпрос по време на подготовка и около мач е: "Кога е обядът?", защото почти всичко му е организирано и поднесено на тепсия, то на плещите на един средностатистически тенисист лежи отговорността да планира финансите си така, че да изкара сезона.

И тъй като вътре в тура различията в представянето и следователно в портфейлите са огромни, нашето разследване на разходите на тенисистите започва с идентифицирането на три основни групи:

1. Топ играчите, тоест "маестрата", присъстващи в Торино и тези непосредствено след тях в ранкинга (т.е. топ 10-15);

2. Топ 100, тоест всички играчи, които имат осигурено място в Големия шлем и следователно започват с базов доход поне от наградния фонд;

3. Топ 250, съставен предимно от обещаващи таланти, които основно участват в по-малкия Чалънджър тур.

Преди да се потопим в цифрите, нека отделим типовете разходи на един тенисист. Първо, треньорът, който обикновено се плаща на седмица, и останалата част от екипа, както и тренировъчните съоръжения, въпреки че понякога треньорът, принадлежащ към клуб, предлага пълен пакет. В противен случай в периодите на пауза от турнирите трябва да се плащат както наемът на кортовете за тренировки, така и топките (освен ако не са осигурени от спонсора, което е привилегия само за топ играчите).

Отклонявайки се малко, темата за настаняването по турнири заслужава отделно внимание. То се осигурява от организаторите, но нивото на "услугата" варира в зависимост от турнира. В Challenger тенисистът обикновено има право на една стая, в основната верига на ATP и в Големия шлем - на две. Може да се случи така, че настаняването да не обхваща всички хора от екипа и в този случай спортистът ще трябва да покрие разходите. Обикновено топ играчът решава къде предпочита да се настани и интегрира ваучера за хотела (и евентуално храната) в наградния фонд. Плаща от джоба си, ако реши да остане няколко дни след отпадането. В Торино почти всички участници във финалите са настанени в луксозния хотел Principi di Piemonte: организаторите осигуряват по няколко стаи на играч, който интегрира разходите за допълнителни хора от екипа си.

Числата варират значително между топ играчите и тези, които играят в Challenger турнирите. Нека вземем треньора: за тенисист в топ 10 той може да струва 5 000 евро на седмица плюс процент (1-2%) от приходите от наградни фондове. Първокласните играчи разполагат също с фитнес треньор, физиотерапевт, асистент, а понякога и с пресаташе: екипите могат да бъдат съставени от 5 души със заплата, като тенисистът покрива и транспортните разходи, храната и настаняването.

Що се отнася до мениджърите, които се грижат за търговските аспекти, те обикновено вземат процент от договорите за спонсорство и реклама. Тенисист от топ 100 обикновено пътува с треньор, който получава 2 000 - 2 500 евро на седмица плюс процент от наградния фонд. Може да има и второ лице (фитнес треньор или физиотерапевт), но не всяка седмица от годината. Тенисист от топ 250 пътува само с треньора и в някои турнири дори сам.

Като сумираме и опитаме да направим оценка на годишните разходи на един тенисист, излиза следната картина: между 500 000 и 1 милион евро за топ 10-15 (евентуалните приходи от наградни фондове за тези играчи варират от 3 до 15 млн.), 150 000/250 000 за топ 100 (с приходи от награден фонд от 500 хиляди до 2 милиона); 75 000-120 000 за топ 250 (с награден фонд не повече от 50 000 до 200 000).

С една забележка: ръстът на приходите и съответно разходите се случва постепенно между различните позиции в класирането, така че разделението между категориите не е толкова рязко.

Най-важното в планирането на бюджета е категорията на турнира, в който може да участваш според класирането си, пропорционално на минималните приходи, на които можеш да разчиташ.

Същото не може да се каже за аутсайдерите в тура. Играч, който се намира около 200-то място, може да има годишен бюджет от този тип: 60 хиляди за треньор и тренировки, 30 хиляди за транспорт и хотели, 8 хиляди за наплитане на ракети, 5 хиляди за медицински разходи/застраховки/регистрации. Общо, над 100 хиляди евро разходи срещу около 50 хиляди от наградни фондове по турнири.

Ако няма спонсор или подкрепа от националната федерация, да се балансират сметките е трудно, а да се изкара някаква печалба може само при непрекъснати победи през годината.

дотам вълните са огромни и като нищо може да те удавят, преминеш ли го става по-лесно. Първи кръг на Уимбълдън или Australian Open носи 70 хиляди евро от наградния фонд. За някои играчи това е близо 70% от годишния им бюджет. Така че за една не малка част от професионалните тенисисти всеки мач е малко като гладиаторска битка: "Спечели или умри". Влезеш ли в спирала от загуби, финансите свършват и може и никога да не успееш да изплуваш отново. А тук дори не отчитаме сериозните капиталовложения, които са необходими, за да стигнеш изобщо до нивото да започнеш да пътуваш по турнири. Без да имаш каквато и да е сигурност, че ще си върнеш инвестицията. Така че за професионален тенис освен талант трябва и много смелост и характер. А това е комбинация, която не се среща често.