20 години след последното класиране на българския национален отбор за голямо футболно първенство отговор на въпроса къде е причината за неуспеха няма. Тогава воденият от селекционера Пламен Марков състав участва на финалите на Евро'2004 в Португалия и записа три загуби в група с Швеция (0:5), Дания (0:2) и Италия (1:2). Струваше ни се, че по-зле няма как да стане. Само че през 2004 г. никой не си даваше сметка, че ни предстои 20-годишно бродене в пустинята, след което ще сме готови с радост да инкасираме 3 загуби с по 0:5, стига да са във финалната фаза на световно или европейско първенство, а не срещу Северна Ирландия в Лига на нациите.

Целта на този материал е да се опитаме през призмата на финансови данни да дадем някакво обяснение защо Хърватия, Сърбия, Словакия и Словения играха на Евро 2024, а ние - не. Как футболните федерации изкарват и харчат пари не е единственото обяснение за резултатите на националните им отбори. Но повдига завесата за някои процеси и механизми, предопределящи посоката на развитие на футбола в страната. Особено когато президентът на БФС е обявил преди дни в национален ефир, че федерацията е толкова зле финансово, че тегли кредити, за да може да плати заплатите.

Не ме разбирайте погрешно. БФС управлява футбола в България и безспорно е главният, но не единствен виновник за сушата. Има и други много важни фактори, които не са тема на този материал. Само ще споменем абсолютната липса на държавна политика и стратегия по отношение развитието на футбола.

които похарчиха много пари, в общия случай без възвращаемост, а за някои с краен резултат лично замогване. И със сигурност без никакво наследство за днешното и бъдещите поколения. Но за това друг път.

Спряхме се на тях, защото като население и брутен вътрешен продукт няма драматични разлики. Ако някой се отличава в това "семейство", е Словения, чийто БВП за 2024 г. би трябвало да надхвърли 53 хил. долара по прогнози на Международния валутен фонд. Но това е и най-малката държава - с население малко над 2 млн. Хърватия и Словакия ще са с около 45 000 долара БВП, при съответно от 3,8 и 5,4 млн. граждани. България и Сърбия са сходни като население - около 6,5 млн., но нашето БВП за 2024 г. би трябвало да е около 35 000 долара, а на западните ни съседи - 27 000.

Сега да видим с какви пари разполагат и как ги харчат футболните федерации на тези страни?

Данните са от приходно-разходните отчети (Income Statement, наричан Profit & Loss Account) на федерациите към УЕФА. Важно е да се знае, че отчетната година няма голямо значение, тъй като числата са почти постоянна величина, когато говорим за приходи и разходи на федерация. Един произволен годишен финансов отчет дава ясна представа как функционират тези организации.

Приходната част от бюджета на националната асоциация е разделена на две части - оперативни и неоперативни приходи.

Първите се набавят от основната дейност на организацията - продажба на стоки и услуги (билети, карти, тв права, спонсори, мърчандайз и т.н.), а вторите са дистанцирани от основния бизнес на компанията.

Какъв бизнес, ще попитате, нали говорим за футболни федерации? И точно в това е част от проблема, който ни разкриват числата.

Всяка нормална компания на пазара, търсеща здравословен растеж, би трябвало да отчита повече оперативни, отколкото неоперативни приходи. В нашия случай такива са Хърватия, Сърбия и Словения. Техните федерации очевидно се справят добре с характерната си дейност и генерират не лоши приходи. При Словакия разликата между оперативните и неоперативните постъпления е грандиозна.

С просто око се вижда, че тя се формира от съществената държавна субсидия за футбола, която се отпуска на националната асоциация при строги условия и с договори, изискващи реинвестиция от федерацията към различни заинтересовани страни във футболното семейство. Словаците все пак развиват прилична бизнес активност, като погледнем детайлната разбивка за оперативните им приходи, които със сигурност са скочили доста покрай участието им на Евро 2024.

На повърхността всичко изглежда нормално. Делът на оперативните постъпления е близо 50% и това се вписва в тенденцията на страните от нашия калибър. Калибърът е важен, защото "федерацията на федерациите" (неслучайно наричана The FA), английската футболна асоциация, е генерирала за периода от 1 август до 30 юли на следващата година (на Острова финансовата година не съвпада с календарната) 504 626 000 евро от оперативна дейност и "едва" 23 274 000 евро от неоперативни приходи. Но това е друг свят. Да се върнем в нашия, където съотношение 50:50 между двете приходни части на отчета може да се смята за добро постижение. Само че дяволът е в детайлите. Погледнете внимателно разбивката на оперативните приходи и от какви пера е съставена. При 5 федерации основното са тв правата за мачовете на националния отбор (европейски и световни квалификации, турнир "Лига на нациите). Българският футболен съюз не отчита и цент приход от това перо. Приемаме, че е сложен в графата "Други оперативни приходи", макар да не е ясно защо.

Прави обаче впечатление, че нашата федерация е отчела като оперативен приход парите от телевизионни права за българското първенство. Формално, това наистина е оперативен приход, но на практика тези средства са на клубовете, които произвеждат продукта, и се разпределят между тях. По закон федерацията има право да задържи 10% от сумата и по-логично е тази сума да се отчете като оперативен приход. Но същия подход са избрали още Хърватия и Сърбия, които обаче са отчели и съответния оперативен разход в графата за отчисления към клубовете в секцията "Разходи за съоръжения и други". За България тази графа е празна. За сметка на това в абстрактната "Други оперативни разходи" греят едни € 3,86 млн. Само може да гадаем за какво са похарчени тези пари.

На практика, като извадим тв правата за вътрешното първенство от общия оперативен приход, БФС ще остане с едва 4,63 млн. постъпления от основната си дейност, далеч зад Хърватия, Сърбия, Словения. И това е симптоматично, че макар през годините да са правени някакви усилия за раздвижване на търговската и маркетинговата дейност, приоритетите явно са други. Същото е положението и в Словакия, където обаче

Които се реинвестират по различни програми - само фонд "Солидарност" за професионалния, аматьорския футбол и други заинтересовани страни в Словакия достига 1,23 млн. евро. В България този фонд е 81 хил. евро. Ако не са средствата от фонд "Солидарност" на УЕФА, които се генерират на база представянето на клубните ни отбори в европейските клубни турнири (в последните години основно от Лудогорец), българският футбол не може да очаква нищо от федерацията. Просто няма откъде да дойде, защото федерацията почти не изкарва собствени пари.

Ако анализираме щатното разписание, вероятно картината ще стане още по-мрачна. Като брой служители на щат, нашата федерация даже превъзхожда другите 4. Което означава повече хора, но за сметка на по-ниски заплати. Дали това е най-добрият подход за организация, която е призвана да развива и пази футболната игра, не е трудно да се прецени.

Същото е положението и при спортно-техническите разходи за футбола - развитие на грасруутс, елитен юношески футбол, женски футбол, както и треньорско и съдийско образование и допълнителна квалификация на персонала.

Неоперативните разходи на нашата федерация се свеждат до обезценка и амортизация. Хърватия, Словакия, Словения, че даже и Сърбия имат фонд "Солидарност" и, според възможностите си, "торят" футболната почва, за да роди добра реколта. Нямаме и никакъв търговски разход и не е нужно да си Нобелов лауреат по икономика, за да знаеш, че това сериозно ограничава възможностите за търговски приход.

В заключение може да се каже, че българската футболна федерация няма никакъв интерес да се реформира, така че да започне да генерира повече приходи, които на свой ред да реинвестира. Защото перото "Неоперативни", разбирай ФИФА и УЕФА, гарантира не само оцеляване, но и много възможности, свързани с графата "Други". Но ограничава до минимум ресурса на федерацията да инвестира и влияе позитивно на футболната среда у нас. Словакия също не генерира собствени приходи, но получава от държавата сума, почти равна на целия годишен приход на БФС. Но пък сумите в "Други" на приходите и разходите са доста по-скромни. Доверието явно също си има цена.