Истории и трансфери от китайския футболен балон
Оскар дос Сантос Ембоаба Жуниор, известен само като Оскар, е най-големият пример за бума и залеза на китайския футбол. Привлечен от "Шанхай Порт" срещу 60 милиона евро през 2017 г., бразилецът и до ден-днешен е най-скъпият входящ трансфер в историята на азиатската страна.
"Беше въпрос на това да прибере тлъста заплата. Играчите обикновено търсят големи договори, когато вече са в средата на 30-те си години. Срамота е, че един млад играч е готов да се откаже от кариерата си и шанса да играе на високо ниво само заради пари", не спести критики тогава легендата на "Ливърпул" Джейми Карагър. А мениджърът на "Челси" по онова време Антонио Конте беше повече от лаконичен: "Страстта трябва да бъде над парите". "Китай разполага с невероятна финансова мощ и има оферти, които просто не могат да бъдат отказани. Аз произлизам от много бедно семейство. Нямахме си нищичко. Ето че сега мога да обера плодовете на своя труд", обясни Оскар за причината да потегли към китайската Суперлига.
В "Шанхай Порт" пристига като втория най-скъпоплатен играч в света, като заплатата му възлиза на 24 милиона евро годишно. Футболисти като Паулиньо, Караско, Арнаутович, Хълк, Хамшик, Ел Шарауи, Бакамбу, Рамирес, Фейлайни, Талиска, Вицел, Жервиньо и Рондон дойдоха, а след това си тръгнаха. Оскар обаче остана.
Амбицията на президента Си Дзинпин
Но освен тях имаше и много по-популярни играчи, които бяха изкушени от китайските милиони. Под зоркото око на президента Си Дзинпин се прави опит местното първенство да стане конкурентно на най-силните лиги в света. Потоците от пари са безгранични, а желанието е националният отбор да стане редовен участник на световни първенства - в най-смелите планове дори фигурира целта Китай да стане световен шампион по футбол.
Китайските клубове похарчиха рекордните 388 млн. евро за зимни трансфери
Си Дзинпин въвежда идеите си в действие още през 2014 г., когато подхваща редица инициативи, за да съживи този спорт и да го направи по-популярен. Футболът става задължителен за програмите в училищата. Година по-късно правителството издава 50-страничен план с предложения за промени във всяко ниво от футболната пирамида.
| Това включва и драстично увеличение на заплатите, като през 2018 г. средната заплата във футбола достига 1 милион долара, което надвишава 160 пъти средната в държавата. |
За сравнение, през 1998 г. средната заплата за футболист е 18 000 долара, което е 20 пъти над средната изобщо за страната. Но пък в периода между 1996 и 2000 година се забелязва ръст на регистрирани в клубове деца - над 600 000.
Стремежът към бързи резултати води след себе си и редица проблеми, свързани най-вече с корупция. Политическият параван насърчава огромни компании като "Евъргранде груп", занимаваща се с недвижими имоти, да скочи смело във футбола и да придобие "Гунаджоу" през 2010 година. Дотогава обаче, отвратени от "черните каси", хората масово изтеглят децата си от играта и регистрираните младежи във футболни клубове падат до 7000.
Как трансферът на Роналдо в Саудитска Арабия показа промяната в азиатския футбол
Луксозната почивка на Карлос Тевес
В един последен, отчаян опит се стига до мерките от правителството и президента Си Дзинпин.
| Един от клубовете, който не пести средства, е "Шанхай Шенхуа". Синия екип обличат звезди от ранга на Дидие Дрогба, Никола Анелка и Тим Кейхил. |
През 2016 г. е привлечен и Карлос Тевес, който става най-скъпоплатеният играч в света, но вкарва само 4 гола за 16 мача. След седем месеца напуска, като си признава, че с право е бил критикуван от всички заради наднорменото си тегло. "Имах усещането, че в Китай съм на почивка", казва Тевес, който на седмица се разписва срещу заплата от 740 000 евро.
Китайски клуб привлече Карлос Тевес за 84 млн. евро
На треньорския пост последователно минават англичанинът Хауърд Уилкинсън, уругваецът Густаво Пойет и французинът Жан Тигана. И въпреки това "Шанхай Шенхуа" не успява да стане шампион -
| близо е до титлата през 2008 година, когато в последния кръг миналият и през българския ЦСКА колумбиец Хамилтън Рикард изпуска дузпа и златните медали отиват в ръцете на "Шандун". |
Усещайки, че нещата са тръгнали в грешната посока, Китай първо слага ограничение на сумите за трансфери. Въвежда се правило, според което, ако даден клуб похарчи над 7 милиона долара за играч, трябва като наказателна такса да внесе идентична на трансфера сума в китайската федерация.
Градският съперник на "Шанхай Шенхуа" - "Шанхай Порт", обаче успява напълно да се възползва от златната финансова ера. Клубът е създаден на Коледа през 2005 г., а през 2013 година успява да се изкачи в Суперлигата. "Червените" са водени в своята история от светилото в треньорската професия - шведът Свен-Йоран Ериксон, португалецът Андре Вилаш-Боаш, хърватинът Иван Леко и по-неизвестните Хавиер Перейра (испанец) и Кевин Мъскат (австралиец). За "Шанхай Порт" емблемата на клуба е Оскар.
"Сбогом" след седем години
Седем години по-късно, опровергал очакването да е "чудо за три дни" в Китай, Оскар изигра последния си мач в страната. Напуска, а джобовете му са много по-пълни, отколкото при пристигането преди седем години. През 2019 г., точно преди китайското правителство в синхрон със Суперлигата да сложи таван на заплатите (максимум 3,6 милиона долара на сезон), Оскар намери начин да подпише нов, още по-добър като условия договор. Който остана в сила и след въведените ограничения.
| Накрая, теглейки чертата, в банковата му сметка за седемте години в Китай са влезли 175 милиона евро. |
Междувременно успя да стане шампион три пъти (2018, 2023 и 2024г.), спечели по една купа (2020 г.) и Суперкупа (2019 г.), а успя и да стане играчът с най-много асистенции в историята на първенството - 113. Головете му са 77 в 248 мача във всички турнири. И през цялото това време финансовият поток към бразилеца не пресъхваше, оцеля дори в разгара на пандемията и по време на икономическия залез на китайската Суперлига. Залез, който доведе дотам осемкратният шампион "Гуанджоу Евъргранде" да изпадне във втора лига.
| Покрай пандемията големите спонсори просто се оттеглиха масово от футбола, а в същото време бившият президент на китайската футболна федерация Чен Ксиуан беше обвинен в корупция. Бившият треньор на националния отбор Ли Тие си призна, че е плащал подкупи и е уреждал мачове. |
Сега, вече на 33 години, доскорошният капитан на "Шанхай Порт" се готви за своето окончателно сбогуване с Азия. "Майка ми става все по-възрастна, а сестрите ми вече имат деца. Иска ми се да съм близо до тях", споделя плановете за бъдещето си Оскар. Но няма да е изненада, ако вместо към Бразилия, потегли към американската МЛС. Където също биха му дали висока заплата и отлични условия.
Пореден опит за промени
Напускането на Оскар съвпада с период, в който китайският професионален футбол, навръх своята 30-годишнина, преживява своя трети голям период на развитие, в който държавата отново има основна роля. Фалитът през януари на няколко клуба като "Далиан Про" и "Шънджън ФК", които бяха с частна собственост, съвпадна с реформи, насърчаващи наличието на смесена собственост с преобладаващо държавно присъствие. Такъв е примерът с "Гуандонг ГЗ-Шауър", в който дял имат няколко държавни предприятия и който е създаден през 2023 г.
Девет от 16-те клуба, които се състезаваха в китайската Суперлига, бяха изцяло или частично държавни.
| Завръщането на държавата като централна движеща сила в китайския професионален футбол може да се види и от комерсиална гледна точка. Последният сезон в Суперлигата беше спонсориран от C'estbon, марка бутилирана вода - първият път, когато основният спонсор на елитния шампионат е държавно предприятие. |
Компанията, държаща правата за телевизионно излъчване, Migu Sports, е дъщерно дружество на държавния телекомуникационен гигант China Mobile, чиято оферта бе почти двойно повече от това, което частната компания Tencent беше платила преди три години за правата за излъчване през февруари.
С частните инвестиции, които тепърва ще се набират, подновените усилия на държавата през последните години за спасяване на останките от китайския професионален футбол осигуряват спасителен пояс за много борещи се за оцеляването си клубове. Значителният спад в оперативните разходи също помага на индустрията да се стабилизира. Бъдещето на китайския футбол обаче все още зависи от това дали клубовете, инвеститорите и служителите могат да създадат висококачествена и финансово устойчива екосистема за професионалната игра.