- Съгласен съм с тази част, в която става дума, че "Перуджа" е най-силният отбор в Италия. И това е факт в последните три години. Но има тимове като "Тренто", "Пиаченца" и "Лубе Чивитанова", които са много по-опитни от нас и разполагат с изключително добри играчи, така че те имат всички шансове да се преборят с "Перуджа". Това не означава, че ние нямаме същото желание или че не искахме да победим в мача срещу тях. Постарахме се много в първия кръг от втория полусезон, загубихме с 2:3, а за съжаление ни повлия и тежката контузия във втория гейм на наш основен състезател - Донован Дзаворонок, който ще претърпи операция и повече няма да се завърне в игра през настоящия сезон.

- Изключвайки "Перуджа", всички останали отбори до девето място в класирането са с изравнени сили. Конкуренцията е много голяма. А за тези завързани мачове подготовката е само една - тежка, през трудни тренировки. И, разбира се, със задължителна тактическа подготовка, в която предварително се разглежда възможността за тайбрек.

Срещу "Перуджа" ние бяхме направили своя тактически анализ, но в тайбрека не можахме да се справим с тях главно заради изключително силния сервис на Олег Плотницкий, за когото считам, че е играчът с най-добър начален удар не само в Италия, а и в Европа.

- Да. "Монца" е страхотен отбор, на великолепно ниво, не са само Зайцев и Хуанторена. Имат и други силни играчи като Качопа и Авърил, също така много млади и талантливи волейболисти, страхотна зала, прекрасна организация. Сериозна фирма стои зад техния проект. И след като играха финал през миналия сезон, през този трябваше да са още по-силни. Но ситуацията с тях показва високото ниво на първенството. И затова е интересно в Италия.

- "Тренто" беше клуб с традиции, с много добра организация и финансиране. Във Верона тръгнахме от нулата. Сега сме на много добро ниво. Хората, които ни подкрепят и са важна част от клуба, не са с нас само на хартия или по документи, напротив, следват ни във всяка стъпка. С тяхна помощ смятам, че до две години проектът ни може да се развие в нещо различно, което да бъде не само спортна част, но и като ивент. Ние сме много силни в В2B и B2C сферите, неизменна част от бизнеса в града сме. Намираме много добър отклик от бизнеса, те виждат резултата от участието им в клуба. Смятам, че до 2 години можем да направим проект, който може да бъде различен, и това е нашата амбиция.

- Истината е, че няма печеливш клуб като финанси. Издръжката се формира от три основни пера: спонсорство/собственост в лицето на човек или фирма, която влага парите си; продажбата на билети и третото перо е свързано с извънспортните дейности, които всеки клуб развива. В това число влизат реклами, събития, летни лагери за деца.

При водещите клубове бюджетът е около 7-8 милиона евро на сезон, трудно е да се каже точно колко е, данъците на спортистите в Италия са много високи. Между нето и бруто има голяма разлика. Но брутният е около 7-8 милиона евро.

- От три години абсолютно всичко е различно. При моето пристигане собственикът беше друг, цялата организация и проект бяха различни. В последните три години нещата се промениха коренно, пътят ни и възходът ни като клуб е много виден. Всички сме много доволни не само от това, което показваме на игрището, а и от случващото се с целия клуб.

При идването на новия собственик дадохме началото на нов проект, като в първите две години издръжката на клуба беше изцяло в ръцете на собственика. Но сега мога да кажа, че имаме 107 спонсора, а напълнихме и залата до последното място. Нашата зала е най-голямата зала в Италия с капацитет 5200 седящи места.

Интересът към "Рана Верона" в града е много сериозен, а всички наши партньори се включват в общата дейност с много ентусиазъм. Включват се в проекта не само с финансова помощ, а с лично участие и пример, което беше най-голямата ни цел в самото начало - и вече сме я постигнали. Това ни позволява да погледнем и към детско-юношеската академия, в момента при нас тренират 200 деца, но стремежът е да повишим качеството през следващите години, за да открием нови таланти.

- Само от града са. Но имаме проект как да направим общежитие и да подсигурим добри условия на децата от различни краища на Италия, че и от чужбина, да спортуват и, не по-малко важно, да учат на високо ниво.

- В никакъв случай не го подценяваме като процес. Радваме се, когато имаме състезатели-студенти, поощряваме тези, които учат. Да се развиеш пълноценно като човек и състезател е важно, защото допринася и за интелектуалния багаж, който носиш със себе си.

Целта на това сътрудничество е с взаимни усилия да изграждаме млади таланти, които да отговарят и на ценностите, които задаваме като стандарт в нашия клуб. Затова образованието е важна част от тяхното развитие.

- Няма конкретен срок, защото моят договор е обвързан с мой личен ангажимент към спонсорите. Аз съм дал дума и не мога да я променя, ще бъда тук, докато съм полезен. Последното нещо, за което мисля, е някакъв конкретен срок на договор, който да съм подписал.

- Не съм само аз, а всички ние от клуба. Ангажиментът ни е не само свързан с основната ни дейност, но и с изграждането на клуба и дейностите около него. Споделяме ангажиментите и ги извършваме заедно - това включва освен мен, също така собственика, президента, двамата директори и главния спонсор "Рана".

Всички тези хора са абсолютно ангажирани с проекта откъм спортна и финансова, но и организационна гледна точка. Имаме програми за тази година, за следващата, точен проект, ясно показващ какви инфраструктурни промени трябва да направим. Сега вече имаме прекрасни условия за работа, но искаме да ги развиваме, ще започнем да обръщаме повече внимание и на юношеския спорт, да организираме лагери. С много труд се довършва всичко, което е планирано.

- Да. Всеки вторник имам обяд с нашите партньори, това е събрание, на което с останалите хора от клуба споделяме със спонсорите всички неща около отбора, аз самият ги обяснявам. Всички наши партньори дават предложения за различни бизнес събития или неща, които ги интересуват. Бизнесът от града е и вътре в клуба и помага. Изградили сме един защитен кръг от хора, които имат пълно доверие един на друг и работят много по-лесно в сферата на услуги, производство, бартер.

За нас е много важно да имаме подкрепата на тези хора, уважаваме ги - и става дума за истинско уважение, а не за сервилничене. Това е заложено във философията на клуба.

- Всеки понеделник имам онлайн събрание с треньорите от академията, гледам всички тренировки, които ми изпращат. След 22:00 часа съм на разположение на треньорите, за да коментираме деня и какво се е случило.

Финансирането на нашата школа е голям ангажимент. 40% от бюджета се покрива от таксите за тренировки, останалото е от нас и от наши приятели и съмишленици. На шега казвам, че покрай академията въведохме такса "приятелство". "Стойчев-Казийски" не е финансов проект и никога не може да бъде такъв, това е нашата мечта, която реализираме с пари и усилия на много хора, които искат да направят нещо за децата.

- Станаха девет години, откакто я открихме, имаме 230 деца, стремим се постоянно да правим малки крачки напред.

Японците са много прецизни в правенето на много повторения с високо качество, което не е толкова присъщо за нашите деца.

- Там към нас бяха направени много обещания и бяха поети ангажименти от страна на бившата кметица Йорданка Фандъкова и бившия главен архитект на София Здравко Здравков. След като направихме проект и обществено обсъждане, което те поискаха от нас, в един ден изчезнаха и спряха да си вдигат телефоните. Имаше конкретно ангажимент за участие в конкурс за начало на строителните работи, след това контактите престанаха.

Затова и не сме планирали да построим нещо различно от зала за спорт, нито сме искали да е мол, нито жилищен комплекс. Представихме проекта, изпълнихме всички поставени условия, направихме геодезия на терена и всичко останало, платихме за проекта, намерихме и инвестиционен фонд, който да ни даде парите. Целта беше да направим нещо хубаво за децата, но си останахме само с проекта.

- Трудно ми е да кажа колко ще струва сега, тъй като не сме проучвали въпроса. Но тогава беше около 8 милиона евро, проектът бяхме направили още преди ковид пандемията. Сега със сигурност, предвид високата инфлация, цената ще е коренно променена.

- Неговото дълголетие в спорта е невероятно. Той не просто продължава да играе на 40, а чупи нови рекорди. Миналата година срещу "Перуджа" изпълни 11 поредни сервиса, от които направи 6 аса, буквално обърна срещата в полза на "Милано". Неговите възможности и умения са неизчерпаеми. При него важното е да намери дразнител и мотивация, за да направи нещо изключително.

Дори през този сезон имаше страхотна серия на сервис срещу "Модена", застана на изпълнение при 17:17 и докара гейма до край, а в добавка имаше 64% успеваемост в атака. Няма много атлети на такова ниво, независимо в какъв спорт. Ние имахме много трудности срещу тях, във втория гейм изоставахме сериозно в точките, но ги обърнахме, стана 1:1 и спечелихме с 3:1.

- Самият той не се вижда като треньор. А ще спре, когато сам реши. И се надявам, че тогава ще има нужното време и желание, за да обърне внимание основно на академията в София.

- На драго сърце отново бих взел българин в моя отбор. Единствената причина да не го правя, е че просто не съм открил играч, който да покрива нивото на изисквания, които имам.

Трябва да е талантлив и да има работната етика на нашия клуб. С удоволствие ще го взема, когато намеря такъв.

- Това е по-скоро необходимост, аз трябва да съм сигурен, че играчът отсреща е разбрал какво изисквам от него, какво трябва да се коригира. Трябва да се има предвид от каква националност е, какъв манталитет има. За да кажа това, което искам, разполагам само с 30 секунди. Но за мен не е кой знае какво. Важното е да съм сигурен, че играчът ме е разбрал правилно.

Давам пример с Номури Кейта, понякога, ако ми липсва правилната дума, му я казвам на френски. Стремя се да намеря начин на комуникация, който е точен и максимално бърз в рамките на един таймаут.

- Аз го видях преди доста години, но не можах да го взема, защото отиде в Южна Корея за невероятна оферта. Тези две години в Корея за него бяха период, в който да печели пари, резултатите му бяха страхотни. Следях го през цялото време, още след първата му година в Корея се договорихме за бъдещ трансфер. Вече е неразделна част от нашия отбор и клуб, сред най-добрите волейболисти в Италия е.

Коренно си промени манталитета след първата година, много рядко съм виждал такива промени на ментално ниво и като характер, Невероятна промяна от него.

- Превърнахме го в основен състезател във финала на първенството, беше на 17 години. Смятам, че този наш ход няма аналог, да наложим разпределител на такава възраст във финален мач. Вярвахме в лидерските му качества, не само в техническите му способности, а във възможността да е спокоен във всички ситуации, да взима правилните решения. Това му е силата и се пренася върху целия отбор. Създава на останалите в отбора условия да играят добре, а това е истинският лидер.

- Щом го е казал специалист като Бленджини, вероятно има нещо предвид, информация, която знае предварително.

Физически е така развит, че изпреварва много времето си. Няма лошо, че рано започва да трупа такъв опит на международно ниво, ще израстне по-бързо. И аз смятам, че не е продуктивно да стои и да играе при юношите.

- От първата година Александър показа израстване в Италия. Със сигурност контузията беше лош момент, но я преодоля и пак играе редовно. Превърна се във фактор в своя отбор. Контузията спира всички, неговата беше доста сериозна, смятам, че след като вече е възстановен, ще продължи да върви нагоре. Също има голям потенциал.

- Не. не. Не става само с двама или четирима играчи, а с добра база, с програма, с развитие, с визия за 10 години напред. Ако само двама са на топ ниво, и единият се контузи, какво остава? Нищо.

- Ще кажа така - ако имаше наистина визия, щеше да има и инвестиции. На думи звучи по един начин, аз самият предпочитам да видя какво правят хората, не да ги слушам какво говорят. Има проблясъци на клубно ниво, хора се организират, влагат средства, предлагат условия за развитието на нови играчи. На клубно ниво смятам, че имаме развитие.

- Не трябва да се омаловажават успехите на другите.

Всичко останало за децата е страхотно.

- Не. Не комуникирам с тях. Поддържам връзка със собствениците на клубове, за да обсъдим проблематики, с тях разговарям с удоволствие. Непрекъснато поддържаме връзка, допитват се до мен по много въпроси, най-вече организационни. Но по никакъв начин не съм част и нямам отношение към федерацията.

- Не смятам, че нещо се е променило. Въпросът не е в лицата, които са във федерацията, а в същността. Да има стратегия и визия означава да има човек, който взима непопулярни решения, който да е съгласен с група от хора да застанат зад някаква идея и да са готови да отделят енергия, сили и средства за нея. Имайте предвид, че не е толкова трудно да се намерят пари за федерация, само че са нужни усилия, време и работа. Надявам се, че сега нещо може да се промени.

Наскоро пак имаше избори, гласуване за президент, за нов УС, надявах се да влязат повече хора с идеи. Но нека да дадем време на тези, които бяха избрани. Важно е да не се критикува само, а да се признаят и успехите на останалите. Първи ще поздравя, ако нещо позитивно във федерацията се случи без моето участие.

- Неговият договор с "Лубе Чивитанова" изтече, явно за себе си е взел решение, че иска да бъде с национален отбор и да се развива в тази посока. Като избор и като опит, като качества на треньор е подходящ за тази работа. Само че на него му е необходима подкрепа и основна база в българския волейбол, която той не би могъл да създаде сам.

Може да е върха на айсберга, но не може да постави базата. Няма тази възможност, зависи изцяло от федерацията. Би трябвало да получи подкрепа, да му се даде време, и преди всичко треньорите да го подкрепят. Най-трудно е клубовете да го приемат, да си сътрудничат с него.

- Рано е да се каже, нямам твърда позиция по въпроса. Зависи от стъпките, които ще направи федерацията. Времето, с което разполагат, със сигурност позволява да има успех.

- Има резултат, самото дело продължи около три години. Истината се разбра в съда и тя е, че нямах вина за случилото се. Бяха разпитани свидетели, разгледаха се доказателства. За мен всичко е ясно, замесените в историята знаят много добре каква е истината. "Модена" в крайна сметка ми предложи извънсъдебно споразумение, отхвърлих първите им опити, но приех третото или четвъртото им предложение. Иначе делото щеше да продължи поне още три-четири години. Въпросът беше решен.

- Иска ми се да разделим нещата - бъдещето изглежда положително в клубовете, преди всичко в мъжко направление, а вече и в женското. Много повече школи функционират добре спрямо преди 5-6 години. Остава хората да организират потенциала и да го трансформират в резултати. Навремето спортът беше държавна политика, сега не е и не може да бъде, но защо да не стане федерална политика - така, както е в Полша и Италия, където дава резултат на всички нива при децата и юношите. Трябва да има хора с желание да програмират 10-годишно бъдеще, да влагат енергия и интелект в това, което се развива.

Смятам и твърдо вярвам, че трябва да има много голяма част, насочена към възпитанието на децата. Да създаваме свободни и мислещи хора, не дребнави и мижитурки, които се спасяват поединично при първата спънка. Това е нашият проблем. Първо трябва да създадем работна етика в децата, възпитание, чувство за отговорност, а после вече ще очакваме резултат. Длъжни сме да ги накараме да имат усещането, че принадлежат към нещо значимо.