2024 г. ще остане в историята на спорта като годината с две от най-посетените и гледани събития - XXXIII летни олимпийски игри в Париж и европейското първенство по футбол в Германия. Но отиващите си 12 месеца очертаха важни тенденции, които вече оформят бъдещите модели за консумация на спорт.

В България по традиция спортът и скандалът са двете страни на една и съща монета. И няма как да е различно в държава, където по Коледа е тъмно, студено, а може да няма и вода. В такива средновековни условия професионалният спорт не е просто една недофинансирана индустрия, а недостижим лукс. Ако нещо отличава 2024 от предишните години, това е, че наред със скандалите имаше и медали. Отсрамиха ни неколцина атлети,

Вярно, не в най-популярните олимпийски спортове - леката атлетика, плуването, волейбола и баскетбола са Обетована земя, до която скоро няма да се доберем. И отговорът на въпроса "защо" е много прост. Защото от десетилетия държавната ни политика в спорта е тотално сгрешена и приоритизира индивидуални спортове, в които нацията ни има солидни традиции и успехи, като вдигане на тежести, борба, бокс и художествена гимнастика. Те носят медали и престиж, но социалният им ефект е незначителен в сравнение с масовите спортове като футбол, плуване, волейбол, баскетбол, тенис и колоездене.

Това в никакъв случай не означава, че не трябва да се гордеем с медалите от Париж на Карлос Насар и Божидар Андреев (вдигане на тежести), Семен Новиков и Магомед Рамазанов (борба), Боряна Калейн (художествена гимнастика), Кимия Ализаде (таекуондо) и Хавиер Ибанес (бокс). Всъщност,

От игрите в Токио през 2021 г. българската делегация се завърна с един бронзов медал по-малко, а в Пекин, Лондон и Рио де Жанейро България спечели по 3 медала, от които само един златен - на Румяна Нейкова в гребането през 2008 г. 26-тото място в крайното класиране по медали от Париж 2024 е повече от престижно на фона на проблемите, в които е затънал българският спорт. Ситуацията във вдигането на тежести, например, е отлична илюстрация за двете страни на монетата, спомената по-горе. Федерация в процедура по несъстоятелност и със спряно финансиране от държавата заради данъчни задължения, обвинения в корупция, смяна на президенти без изгледи за излизане от кризата - и на целия този фон България има законодател в този спорт в световен мащаб като Карлос Насар, който освен олимпийско злато окичи на колана си световна и европейска титла, а записа и куп световни рекорди.

Малка подробност е, че Насар не иска и да чуе за федерацията и националния отбор, и тренира сам. В името на имиджа държавата намери начин да финансира неговите и на Божидар Андреев подготовка и участие на Олимпиадата, но улисани в предизборни кампании и организация на избори служебните правителства "забравиха" да изплатят олимпийските премии на Насар и Андреев, та се наложи bTV да подсеща премиера Главчев, че и тази "задача" стои нерешена. Щеше да е смешно, ако не беше тъжно. Божидар Андреев сложи край на кариерата си, обиден от отношението и така Карлос Насар остава единственият светъл лъч в непрогледния мрак, който е обгърнал вдигането на тежести.

В борбата, бокса и таекуондото олимпийските медали дойдоха от натурализирани чужденци, но този факт сам по себе си не би трябвало ни най-малко да ги обезценява в този, за добро или лошо, все по-глобален свят. В художествената гимнастика България е световна сила и това не е новина. Боряна Калейн бе съвсем близо до златния медал, а ансамбълът остана на косъм от бронза.

Заслужава отбелязване и класирането в топ 6 на Валентина Георгиева в спортната гимнастика, Габриела и Стефани Стоеви в бадминтона, Рами Киуан, Светлана Каменова и Станимира Петрова в бокса.

Поляризацията и дискусиите заради участието в турнира при жените на Иман Калиф (Алжир) и Лин Ю-Тин (Тайван) буквално прати цялата световна аудитория в двата противоположни края на спектъра, диалогът стана невъзможен и фактите потънаха в блатото на спекулациите и пропагандата.

Културното разделение започна още с церемонията по откриването на игрите и продължи с детайлния генетичен и хромозомен анализ на половата принадлежност. Разбира се, както обикновено в основата на всичко стоеше политиката. И това е първата ярка тенденция, която беляза 2024 г. В един жестоко поляризиран свят на крайностите спортът е изключително удобно оръжие. Повече от столетие той се използва като мека сила за влияние и пропаганда, но интензитетът на употреба винаги рязко скача в олимпийска година. Глобалната тв аудитория на Париж 2024 е 5 млрд., което на практика означава, че

И тъй като такава огромна възможност идва веднъж на 4 г., това лято температурата се покачи до невиждани висоти и вероятно тепърва ще наблюдаваме как големите спортни събития се завъртат в центрофугата на политическите игри и фалшивите новини с цел пропаганда.

Стартира и националната училищна програма "Генерация 2024", която въведе задължителни 30 минути физическо възпитание на ден във всяко от 36 500-те начални училища в страната.

Над 5 млрд. бе глобалната аудитория и на европейското първенство по футбол в Германия през юни и юли, спечелено от Испания. Този шампионат също счупи доста рекорди и подобно на Париж 2024 организаторите от УЕФА и Германския футболен съюз бяха фокусирани върху екологичната устойчивост и социалния ефект от турнира. Мерки за намаляването на въглеродните отпечатъци от Евро 2024, инвестиции в еко технологии, щадящи околната среда, акцент върху публичния транспорт вместо чартърни полети и автомобили за отбори, организационния персонал и гости (20% от феновете на европейското са се придвижили до стадионите за мачовете на велосипед), а фондациите на УЕФА и на DFB са раздали над 10 000 безплатни билети на деца в неравностойно положение, за да им дадат възможност да се докоснат до магията на Евро 2024.

Сезонът в тениса бе доминиран от Яник Синер. Италианецът спечели Austalian Open през февруари и US Open през септември, както и ATP Masters през декември, а имаше и решителен принос за втората поредна титла на "скуадра адзура" в "Купа Дейвис" (световното отборно първенство по тенис), но годината му бе помрачена от допинг скандал, чийто изход все още е неясен. Тенис сезонът бе белязан от още две значими събития - олимпийската титла на Новак Джокович (единствената, която липсваше в богатата колекция от трофеи на сърбина) и края на кариерата на Рафаел Надал.

През февруари "Канзас Сити Чийвс" затвърдиха доминацията си в NFL с втора поредна победа и трета в последните 5 г. в "Супер Боул", а куотърбекът им Патрик Махоумс си гарантира място в залата на славата.

Нещо, което е на път да направи и японецът Шохей Отани в бейзбола. В края на миналата година питчърът подписа рекорден 10-годишен договор с "Лос Анджелис Доджърс" от MLB за общо 700 млн. долара На 19 септември в мача срещу "Маями Марлинс" Отани стана първият играч в историята на "Мейджър Лийг Бейзбол" с 50 хоумръна и 50 откраднати бази в един сезон.

В края на един вълнуващ сезон във Формула 1 Макс Верстапен си осигури четвърта поредна титла при пилотите, въпреки че втората половина от сезона му мина под знака на непрестанни проблеми с болида на "Ред Бул". В крайна сметка Летящия холандец удържа на атаката на Ландо Норис, но пък за сметка на това пилотът на "Макларън" осигури първа шампионска титла за тима си при конструкторите от далечната 1998 г. насам.

2024 г. продължи тенденцията

Навръх Коледа "Нетфликс" взе поправителния, като този път технически проблеми почти нямаше (с изключение на липсата на звук в първите 30 секунди от излъчването), а платформата регистрира рекордна аудитория на двата мача от NFL.

Зад тази сделка освен затвърждаване на тенденцията социални медии и интернет платформи да са все по-активни играчи на пазара за спортни тв права наднича и влиянието на Саудитска Арабия.

Кралството, чийто портфейл е без дъно, не крие повече от топлите си взаимоотношения с президента на ФИФА Джани Инфантино, а според различни информации е един от инвеститорите, подкрепящи DAZN в сделката с ФИФА за правата върху FIFA Club World Cup. Логично, домакинството на световното първенство по футбол през 2034 г. бе отредено на Саудитска Арабия, а жребият за клубното световно се проведе в Рияд. Саудитската инвазия в световния спорт е държавна политика и ще продължи през 2025 г. Поредното доказателство, че организациите, управляващи спорта, ще имат да решават сериозни проблеми и след Нова година.