В света на тениса Григор Димитров винаги е бил описван като джентълмен и безспорен талант. Но твърде често редом до суперлативите за най-добрия български тенисист в историята се появява и неизменната сянка на тримата големи - Роджър Федерер, Рафаел Надал и Новак Джокович, които с превъзходството си на корта на практика заличиха цяла генерация от изключително талантливи играчи, родени между 1988 и 1993 година.

Става дума за всички онези, които в разцвета на силите си имаха лошия късмет да си съперничат на корта с трите легенди. Нито един от тях не успя да се изкачи по-високо от номер 3 в световната ранглиста. А повечето, докоснали се веднъж до топ 3 в тениса, започваха стремглаво спускане надолу в ранглистата, завършило и с обявяване на края на кариерите им (последният пример е с Хуан Мартин дел Потро). Григор Димитров обаче единствен от своето така наречено загубено поколение в тениса успя не просто да достигне до номер 3 (през 2017 година), а и да използва натрупания в кариерата си опит, за да се радва на своеобразен ренесанс в последните сезон и половина.

Възход, който в началото на април 2024 г. му позволи най-сетне да се завърне в топ 10. При това го направи след маратонски мач срещу Александър Зверев на полуфиналите в Маями - същият този Зверев, срещу когото беше в болезнена серия от седем поредни загуби. Така след пауза от 260 седмици хасковлията се изкачи в десетката на световния тенис - показателен за това колко трудно е да се постигне подобно нещо е фактът, че в исторически план това е третата най-голяма пауза между изпадането от топ 10 в ранглистата и завръщането там.

До края на сезона Димитров успешно защитаваше позицията си в класацията на АТП, а съвсем малко не му достигна да се класира и за финалния турнир в Торино. В нито един момент не допусна да влезе в дълга серия от лоши резултати, а ако не бяха контузиите, е почти сигурно, че не просто щеше да участва на финалите на АТП, а и да е дори по-напред от десетото място в ранглистата.

Но тъй като в тениса винаги е било от първостепенно значение да се постигне постоянство в резултатите, е много важно това, че в две поредни години световният номер 10 премина границата от 40 победи.

Многократно в свои интервюта Димитров държи да подчертае, че с щаба му си поставят малки цели, върху които работят с идеята цялостната му игра да бъде подобрена заедно с резултатите. Сезон 2024 затвърди тенденцията да играе много по-близо до основната линия, отколкото беше в предишни години. И би трябвало този подход да продължи и през следващите 12 месеца, още повече че и двамата му треньори - Дани Валверду и Джейми Делгадо - базират подготвителния си режим именно върху по-агресивното поведение на корта.

А и тази стратегия пасва идеално на българина, който има изключителен усет към играта и е с едно от най-първокласните докосвания. Той е изключителен на мрежата, като не се притеснява да излиза напред тогава, когато се отвори възможност - волетата му са перфектни както от форхенд, така и от бекхенд, а атлетизмът му позволява да измисля невероятни удари за частица от секундата. През 2024 г. видяхме много подобни изпълнения, които хванаха неподготвени дори тези, борещи се да бъдат номер 1 в ранглистата. С едно изключение, носещо името Яник Синер - но италианецът бе невероятен през целия сезон.

Цялостното усещане за играта на Григор Димитров е, че е много по-непредсказуема. В годините, в които по презумпция трябваше да е в разцвета на силите си, българинът бе типичен "бейслайнър" - тенисист, който играе подчертано защитно в мачовете си, прекалено изтеглен назад от основната линия. Често прекаляваше с късите топки или подсечените удари (наричани още слайс), а непредизвиканите грешки, особено в по-завързани срещи, извираха една след друга.

Тактиката му е много по-изчистена и му служи отлично благодарение на леките промени, върху които работеше през годините. Самият той отдава възраждането си на това, че е бил отворен към промените, много по-опитен е и най-вече - изключително дисциплиниран е както в тренировъчния, така и в мачовия процес.

Колкото и невероятно да звучи предвид това, че през месец май ще навърши 34. И че букмейкърите, поне по предварителни ставки, го нареждат доста назад в списъка с фаворитите за някоя от купите на "Аустрелиън оупън", "Ролан Гарос", "Уимбълдън" и "Ю Ес оупън" през 2025 г.

Някога наричан "бейби Федерер", днес Григор Димитров със сигурност е излязъл от сянката на сравненията с великия швейцарец и има своя собствена успешна кариера. Форхендът е един от двата основополагащи удара в тениса, а при световния номер 10 специфичното е, че хватът е леко модифициран - източен, наподобяващ този на Роджър Федерер. Това е начин на държане на ракетата, който отнема от силата и от топспина на форхенда.

Методът на Димитров все пак му е служил достатъчно успешно в дългата му кариера, въпреки че все още може да направи форхенда си по-плосък и бърз - нещо, което вероятно ще се опита да покаже през 2025 година.

Най-сериозното предимство във форхенда на Димитров е, че когато го играе по обратния диагонал, принуждава съперниците си да връщат топката с бекхенд и да отварят ъгъл за печеливш удар на световния номер 10.

Работата с крака също продължава да отличава българина, а тя е важна най-вече заради факта, че той - единствен в топ 10 играе бекхенд с една ръка. За едноръкия бекхенд е изключително важно да е много бърз с краката, за да си даде достатъчно време да избяга от форхенда и да натисне отново за уинър.

При всички положения бекхендът с една ръка е много по-уязвим в сравнение с този с две, най-вече защото в модерния тенис топката се удря с огромна сила и топспин. Играещият бекхенд с една ръка има нужда от перфектен тайминг, идеална ротация на рамото и сила в тялото, за да изпълни добре удара - но Димитров прави всичко да изглежда лесно и елегантно.

Някои от най-популярните тенисисти, играещи бекхенд с една ръка, са Борис Бекер, Роджър Федерер и Ришар Гаске. При тях хватът е източен, докато при българската звезда е доста по-консервативният континентален хват, което прави задачата да се придаде повече височина на топката доста сложна.

Контактът с топката е по-скъсен, а това увеличава шанса за грешка. И въпреки това служи отлично на Димитров, като в последните години той се справя все по-добре с тези съперници, които умишлено насочват ударите си към бекхенда му, разчитайки на последващи непредизвикани грешки.

И тук идва плюсът в континенталния хват, който използва - защото му позволява да прикрива прекрасно слайс бекхенда си, като не му се налага да променя хвата, за да подсече топката.

Важна роля за стила му играе и начинът, по който наплита ракетите си - дългите корди са с естествен кордаж, а за късите използва Luxilon 4G. Натягането варира в зависимост от условията, на които играе, обикновено е 23-24 кг. Наплитането е сравнително меко, за да използва оптимално характеристиките на ракетата си и своите лични умения, както и невероятна техника.

Подобрените удари, менталната настройка, спокойствието на корта и най-вече по-атакуващата нагласа до голяма степен се появиха неочаквано за мнозина в арсенала на настоящия шампион от Бризбейн. Но са плод на онова търпение, което той проявява от дълги години и благодарение на което променяше съвсем мънички, дори незабележими детайли в играта си, за да се стигне до настоящата му много по-завършена версия.

На практика не остават много години пред Григор Димитров, в които да стигне до така бленуваната титла от Големия шлем. Може би предстоящата и евентуално следващата.

В исторически план има само двама тенисисти в историята на Оупън ерата, които са спечелили първия си мейджър трофей след 33-та си година. Кен Роузуел ("Ролан Гарос" през 1968 г., когато е на 33 години и 220 дни) и Андрес Химено ("Ролан Гарос" през 1972 г., когато е на 34 години и 306 дни). Иначе тримата големи - Джокович, Надал и Федерер, спечелиха общо 16 от титлите си в "Големия шлем", след като навършиха 33, но както многократно е ставало дума, тези мъже са замесени от различно тесто и често са карали съперниците си да изглеждат като второразредни или дори треторазредни професионалисти.

На страната на Григор Димитров и шансовете му да добави ако не титла от "Шлем", то една или още няколко от другите категории, е постоянството в резултатите, които демонстрира.

Едва седмина. Димитров е много високо и в класацията за най-много победи срещу противници от топ 10 за сезон 2024 - 6. Там безспорен лидер е Яник Синер с 18, но при италианеца така или иначе единственият негативизъм в изминалите месец бе свързан с положителните допинг проби, за които бе пожален, а сега чака развръзката с делото в КАС.

За промяната в менталната, или - по български казано - психологическата нагласа на световния номер 10, говори една статистика, която понякога е силно подценявана. Тази за спечелени тайбрекове. Димитров взе 23 от 33-те тайбрека за 2024 г., което е огромен напредък в сравнение със сезон 2023, когато балансът беше 18-17. Включително имаше такива, които успяваше да измъкне, след като изоставаше с няколко точки.

Няма да е пресилено да се каже, че на практика през 2025-а ще има двама съперници, срещу които българинът ще бъде със сравнително намалени шансове за победа, а и откровено ще е аутсайдер. Единият е Новак Джокович, който е загубил само веднъж в официален мач срещу близкия си приятел. Това, че сърбинът дойде в София и направи шоу по време на благотворителната среща срещу Димитров, като в крайна сметка си тръгна победен, няма по никакъв начин да промени баланса на силите между двамата.

Другият труден за разрешаване ребус ще бъде Яник Синер. И тук е много по-удобно с цифри да се демонстрира разликата между двамата от финала в Маями, идваща основно от играта от бекхенд, който световният номер 1 изпълнява с две ръце. На практика нула непредизвикани грешки от бекхенд за Синер в онзи двубой - двете, които статистиката отчита, бяха когато беше извън позиция и едва докосваше топката с върха на ракетата. Синер затвори и първия, и втория сет със смазващи бекхенди.

Във втория сет Синер изигра 34 бекхенда и всеки от тях влезе в корта. За сравнение - тези на Димитров от бекхенд бяха 33, а от тях дойдоха седем грешки. От бекхенд Синер е винаги в позиция да съсипе съперника си.

При ретурите италианецът също изглеждаше машина във финала срещу Димитров. Само три пъти Синер сбърка от бекхенд, когато посрещаше сервисите на българина. А тези на Григор Димитров бяха девет. И по време на целия мач витаеше усещането, че има ли нужда от точка, за Синер е достатъчно да бомбардира бекхенда на хасковлията.

Разлика имаше и в играта от основната линия. По пътя към финала в Маями Григор Димитров залагаше много на това да подобрява позицията си в точките, придвижвайки се напред и взимайки топката рано. Но тази тактика не сработи срещу Синер, който с лекота парираше всички опити да бъде матиран.

В крайна сметка българинът спечели само една от всеки три точки от основната линия, а на мрежата беше 7 от 13.

Дали все пак Димитров ще намери рецептата за противодействие срещу тиролеца, ако се срещнат през следващия сезон? Положителна нагласа би трябвало да дойде от начина, по който световният номер 10 успя да открие разковничето срещу Карлос Алкарас както в края на 2023, така и през 2024 г. Няма съмнение, че и испанецът, и Синер са замесени от шампионската мая, но са твърде различни тенисисти и не е сигурно, че онова, което работи срещу Алкарас, ще свърши работа и срещу Синер.

Другият проблем, с който Димитров трябва да се справи, е физическата умора. Особено в края на сезона си личеше огромното изтощение, което българинът изпитваше. Успяваше да измъкне някои мачове "на мускули", с опит, с менталната си нагласа, благодарение на супер подготовката си. Други мачове загуби, като беше тотално рухнал физически.

Тенденцията може да бъде проследена още до "Аустрелиън оупън". Там във втория кръг елиминира Танаси Кокинакис с 3:1 сета, но прекара на корта три часа и половина. В следващия кръг отстъпи с 1:3 на португалеца Нуно Боржеш, което беше и една от най-неочакваните загуби за Димитров, но общото впечатление беше, че българският тенисист нямаше нужната енергия и твърде често прибързваше с тактическите решения.

В Марсилия през февруари достигна финала след изтощителна тричасова битка срещу Карен Хачанов, а ден по-късно нямаше останало гориво и набързо падна с 4:6, 3:6 за 85 минути от Юго Умбер. В Маями отново нямаше сили за финала, макар от другата страна да бе Яник Синер. Полуфиналът срещу Александър Зверев по всяка вероятност беше и изключително изтощителен психически, защото в него Димитров спря серия от седем поредни поражения срещу германеца, взе победата в три сета и си гарантира завръщането в топ 10.

На "Уимбълдън" обратът от 0:2 до 3:2 срещу Юнчен Шън за три часа и половина беше тежък, но сякаш нямаше последствия и дойде убедителното 3:0 срещу френския ветеран Гаел Монфис. Големият проблем се появи срещу Даниил Медведев в осминафинала, когато още в началото Димитров получи контузия в адуктора и се наложи да прекрати участието си. Отне му цял месец, за да се завърне в игра - направи го в Монреал, но сякаш и контузията допринесе за още по-трудния край на сезона чисто физически.

На "Ю Ес оупън" бедата с травма го застигна отново, на четвъртфинала срещу Франсис Тиафо, от който се оттегли в хода на четвъртия сет - но щетата бе тръгнала от маратонския мач преди това с Андрей Рубльов, продължил пет сета и 3 часа и 40 минути. Все пак българинът стисна зъби и се появи на "Лейвър къп", където буквално стъпваше едва-едва във втория сет срещу Алехандро Табило. Но спечели със страхотен обрат срещу чилиеца.

В шоу мача срещу Новак Джокович не се усети да е извън ритъм, но двубоят беше много повече демонстративен, отколкото състезателен.

Линията на очевидна умора бе продължена в Стокхолм, където спечели полуфинала срещу Талон Грикспор в три сета за 2 часа и 26 минути, а на следващия ден беше неконкурентен в спора за титлата срещу Томи Пол.

В последния си мач за годината, в Париж, загуби бързо от Карен Хачанов, като просто на моменти трудно стоеше на краката си. Преди това изигра трисетов двубой с Артур Риндеркнеш, където бе на ръба на отпадането.

Верен на това да променя, макар и не драстично, подготовката си, още след "Ю Ес оупън" и преди благотворителния мач в София Димитров показа, че в щаба си има нов човек, който е нает с идеята да подпомогне процеса на възстановяване и да допринесе за тренировъчния режим така, че да успее да влезе отново в ритъм, който му позволява да е на 100% физически и в решителните етапи на турнирите, в които участва.

Хубавото е, че извън Бризбейн, където ще се опита отново да спечели титлата, навсякъде другаде на теория може да подобри резултатите си, а с това - и ранкинга си. Особено на "Аустрелиън оупън", който в кариерен план е най-успешният от четирите големи за Григор Димитров.

Сам българинът призна в последното си интервю пред официалния сайт на АТП, че ако спечелването на 500-та му победа в професионалния тур съвпадне с триумф на финал в "Големия шлем", ще е чудесно. Но побърза да добави, че е реалист и предпочита да си поставя по-малки цели. На първо време - за да стигне до тези 500 победи, му трябват още 41. Напълно постижима цел.

Другата, свързана с мечтата да вдигне някой от мейджърите, зависи от много фактори - да е здрав, да е в добра форма, не на последно място и да има късмет в жребия.

А докато прави тези малки стъпки към важните промени в настройката и играта си, Григор Димитров със сигурност ще продължи да трупа фенове и да предизвиква възгласи на възторг в моментите, в които твори на корта.