На всеки три години уханието на коледния чай по време на традиционната среща на футболните клубове от английската Висша лига в последния петък на ноември се смесва с аромата на по-високи приходи от телевизионни права. Краят на 2024 г. не направи изключение и поднесе поредното изтънчено удоволствие за директорските носове: тв правата за Висшата лига за периода 2025/2028 г. ще струват 17% повече, отколкото за предходния цикъл 2022/25.

Числата вероятно са накарали повечето конкуренти отвъд Ламанша да позеленеят от яд - за посочения период лигата ще генерира от т.нар. broadcasting rights 12,25 млрд. паунда. На Острова толкова са свикнали с тази вече четвъртвековна тенденция, че медиите отбелязаха мимоходом нарастването и се фокусираха върху новите правила за финансиране на клубовете от асоциирани страни (APTs), които бяха приети с гласуване, въпреки съпротивата най-вече на "Манчестър Сити".

И въпреки че скокът на приходите е добра новина за английските клубове, "Дневник" реши да анализира с помощта на данните от финансовите отчети, публикувани от OffThePitch, какъв е ефектът надолу по веригата върху отборите, които се борят за оцеляване в дъното на Висшата лига всяка година. И не е голяма изненада, че установихме нещо лесно предвидимо: през последните 10 г. данните категорично доказват, че колкото повече пари изкарват клубовете, толкова повече харчат, за да останат конкурентоспособни.

Нека вземем разходите за трансфери. През последното десетилетие новаците са удвоили харчовете за нови футболисти през първия си сезон в EPL. През 2014/15 година "Бърнли", "Лестър" и "Куинс Парк Рейнджърс" са инвестирали средно по 25 милиона паунда за трансфери след последната си промоция;

Общата средна стойност за последните 10 години е още по-висока - £62 милиона. Тук е важно да се отбележи, че тази стойност е значително повлияна от сезон 2022/23, когато тройката новопромотирани "Фулъм", "Борнемут" и "Нотингам Форест" олекна с невероятните £386 милиона за нови играчи. От тяхна гледна точка, предвид факта, че и трите клуба не само оцеляха в първия си сезон, но и в момента са в топ 10 на класирането през настоящия, тези пари са добре похарчени.

като още три клуба са изхарчили над £100 милиона през първия си сезон в елита. От тях само "Фулъм" през 2018/19 не успя да се задържи и изпадна веднага.

Трансферните разходи за един сезон трудно могат да ни ориентират за общите разходи на клуба, тъй като някои влизат във Висшата лига с вече луксозно събрани състави и не харчат много по това перо (справка - "Нюкасъл" през 2017). Обаче един факт е неоспорим: от 2014 г. насам само един клуб е похарчил по-малко от £40 милиона за нови играчи и е оцелял. Става дума за "Лестър" през 2015, който даже стана и шампион на Англия през първия си сезон в лигата. Шансът това да се повтори е оценен като по-малък от този на астероид да се блъсне в земята в следващите 300 г. (1 към 1750).

Разходите за трансфери никога не са били считани за пряко свързани с успеха във футбола и въпреки това не е изненадващо, че новаците харчат сериозно с надеждата да изградят състав, който да запази мястото си във Висшата лига. Оцеляването на голямата троица от 2022/23, която направи гигантски трансфери, беше едва четвъртият път от създаването на лигата през 1992 г., когато и трите новопромотирани от Чемпиъншип клубове успяха да избегнат изпадане. Дали това може да се разглежда като нещо добро за други, които се стремят да подражават на техния успех, е съвсем отделен въпрос.

Ако разходите за трансфери не са задължително показателни за това как ще се представи клубът на терена, заплатите исторически са. Макар връзката да не е статистически перфектна, е в голяма степен вярно, че колкото повече харчи клубът за заплати на играчите, толкова по-нагоре в класирането ще се нареди.

Нищо чудно, че за десетилетие назад

QPR изпаднаха веднага, а "свраките" имаха солидни бонуси за лоялност към някои играчи в Чемпиъншип и без тях фондът им "Работна заплата" във Висшата лига щеше да отбележи ръст от 4%.

Още няма официални данни за заплатите на трите новопромотирани клуба от миналия сезон, но от 27-те новака в предишните девет години, 7 увеличават повече от двойно този разход след промоцията. От тези 7 само два не успяха да оцелеят през първия си сезон, но като правило всички (без "Нотингам" през 2022/23) изпадат още във втория си сезон. Дали се дължи на бремето на високите заплати е спорно, но това има влияние със сигурност.

Макар да не знаем още с колко са скочили заплатите в "Лутън" след промоцията през миналия сезон, разликата с конкуренцията е толкова голяма, че даже да са ги вдигнали двойно, пак не е било достатъчно и отборът хвана асансьора надолу към Чемпиъншип.

Последният спасителен пояс във Висшата лига е 17-ото място. Цената му е скочила повече от два пъти от 2013/14 насам. Тогава "Уест Бромич Албиън" е похарчил £65 милиона за заплати. През 2022/23 "Евертън" докопа пояса с разходи за заплати от £159 милиона. Това е ръст от 142%. Някакво успокоение все пак е, че във всяка от двете посочени години поне един от изпадналите отбори всъщност има по-висока сметка за заплати от "Уест Бром" и "Евертън".

Стряскащо става, когато вземем медианата на стойностите във фонд "Работна заплата" на английските клубове, завършили между 11-то и 17-то място през последните 10 г. Трендът е ясен: ако през 2013/14 средната сметка за заплати на оцелял отбор в долната половина е £64 милиона, през 2022/23 тя нараства до £142 милиона.

Мнозинството от клубовете във Висшата лига генерират годишни загуби, включително и тези, които в крайна сметка изпадат. През 2023 г., тройката изпаднали клубове - "Лийдс", "Лестър" и "Саутхемптън" отчетоха комбинирани загуби след данъци от £210 милиона. Печалба реализира малка група клубове: "Манчестър Сити", "Брентфорд", "Брайтън" и "Уест Хем". Английските клубове печелят повече от всякога, но и харчат повече от всякога не само за да се конкурират в елита, но и просто за да оцелеят там. Струва ли си?