Следолимпийската 2025 година все повече започва да заприличва на постоянна битка за надмощие в различните видове спорт. Първо бе драмата с федерацията по вдигане на тежести, която бе затънала в дългове и не се виждаше изход от тежкото положение. Стефан Ботев наследи Антон Коджабашев и не само, че обеща спасение, а го намери. Да, вярно е, че нужните пари за щангите бяха осигурени от депутата Делян Пеевски, но пък и не е чак толкова сериозна изненада - очакванията са фигурата на лидера на "ДПС-Ново начало" да започва да наднича все по-често зад популярния гръб на спорта.

Във футбола от край време ври и кипи, но напоследък размяната на декларации стигна нов връх, който най-вероятно ще доведе до напускането на националния селекционер Илиан Илиев. Очаква се Изпълкомът на БФС да вземе решение за подадената от варненеца оставка съвсем скоро.

Шумно бе отразено и случващото се с "Маратона на София", чиято организация бе поверена на клуб "Лъвско сърце", но след сериозна съпротива от останалите кандидати в крайна сметка "Лъвско сърце" се отказа от тази възможност и сигурно това ще доведе до липсата на традиционния за столицата маратон през 2025 година.

Интересно ще бъде и в битката за председател на Българския олимпийски комитет. След пет мандата начело на БОК, Стефка Костадинов ще има много сериозна конкуренция в лицето на Весела Лечева. Засега няма излишно напрежение по оста между двете легенди, но кой знае какво ще се случи в дните преди изборното събрание.

А в борбата битката между отделните лагери за председател на федерацията навлиза във все по-дълбоки води. През годините е трудно да се извадят сериозни скандали извън тепиха, като обикновено представителите на този спорт гледат да потушават появилите се конфликти без излишна публичност. Голямата бомба избухна на 11-ти януари, когато клубовете дружно бойкотираха републиканското първенство, обвинявайки националния селекционер Сослан Фарниев в грубо вмешателство в тегления жребий. Последва оставка на Фарниев, която така и не стана ясно сериозно намерение от руснака ли е или не, но към момента той продължава да заема длъжността. Конфликтът бе използван, за да се повдигне темата за налагането на прекалено много чужденци в мъжкия национален отбор и липсата на шансове за българските момчета.

На пресконференция Георги Мърков, Симеон Щерев, Петър Киров, Иво Ангелов, Александър Томов, Димитър Иванов, Камен Лозанов, Емил Будинов и Стефан Тошев поискаха смяна на президента на федерацията по борба Христо Маринов. Същите девет легенди впоследствие издигнаха и кандидатурата на Станка Златев за президентския пост. А скоро след това Гриша Ганчев, който дълги години подпомага финансово националите по борба, най-вече в класическия стил, също заяви, че се кандидатира за шеф на борбата. Появи се и четвърти желаещ за поста - Димитър Джамов, който винаги участва в тези избори, но без особен успех.

Те са и лицата на враждуващите лагери, като всеки от тях ясно заяви какво възнамерява да прави, ако спечели вота на клубовете.

В лагера на Златева основно са "Левски", ЦСКА и "Локомотив" (Русе), като сред останалите 123 регистирани в Министерството на спорта клубове на практика никой не е дал гласност на предпочитанията си. Ганчев обаче направи скандало изказване пред БНР, а именно, че е получил оплаквания от 50 клуба, че им е оказван натиск за кого да гласуват. "Тъмните облаци дойдоха благодарение на Бойко Борисов. Кой друг може да ги докара? Той оправи държавата, а сега ще оправя и федерацията по борба. Днес се е обаждал на кмета на Оряхово, за да заповядва там... Нямам нищо против политическа намеса, но тя трябва да е подплатена финансово и с конкретни действия.

Бизнесменът е сочен от екипа зад Станка Златева като човекът, който управлява всички процеси и нарежда какво да се случва във федерацията по борба. Открито се коментира и темата, че той е и причината тихомълком Сослан Фарниев да измести Братан Ценов като национален селекционер. Ценов прие да се завърне начело на националите след неуспешния престой на Армен Назарян, който е сред големите любимци на Гриша Ганчев. Изборът на Назарян обиди жестоко Стоян Добрев, който застана начело на националния отбор по класически стил на Сърбия и за 11 години го изведе до невиждани успехи.

Сред нейните тези е и тази, че федерацията получава около 5 милиона лева от ММС, които не са изразходвани правилно. Истината обаче е, че за 2024 година сумата, която е била на разположение на борбата, е 3 768 398 лева. Останалите 1 350 000 лева са гласувани като субсидия от Министерски съвет, но те са предназначени за 68 клуба и директно се разпределят към техните сметки по точкова система, определена от ММС. Тоест, българската федерация по борба няма как да разполага с тези 1 350 000 лева. За 2025 година финансирането за федерацията по борба ще бъде с около 125 000 лева по-малко. Според информация на "Дневник" обаче, за да може да се покрият абсолютно всички изисквания, изложени в декларацията на Станка Златева (а именно, пълна подкрепа за деца, юноши, кадети, младежи, национални отбори), на годишна база са нужни около 8 милиона лева. На практика се получава дефицит от около 3 милиона, а никой не отрича, че през годините именно Гриша Ганчев често е отпускал лични средства, за да се подпомага бюджета.

Пропуска се и друг важен момент - Министерството на спорта не взима предвид резултатите в състезанията по борба за възрастите под 17 години, когато определя финалната субсидия. А при подрастващите е пълно с отбори именно под тази граница. Което допълнително затормозява опитите да се подпомага детско-юношеското направление от федерацията. В този смисъл ще е интересно как ще се намери правилно решение - предложението на Златева дословно е следното: "С цел публичност и прозрачност резултатите на клубовете от националните първенства ще се изчисляват чрез софтуерна система. По този начин ще се улеснят технически клубовете и ще се гарантира справедлив подход. Всеки ще може да провери на сайта на федерацията на база какви резултати получава съответните точки, респективно финансиране". Но ако от ММС продължават да нехаят за резултатите на подрастващите, трудно би могла да се запълни тази значителна празнина.

Болезнена е и темата за наличието на чужденци в националните отбори. "В трите направления - класически стил, свободен стил и жени няма окомплектовани национални гарнитури от български състезатели. Към настоящия момент има по един, двама български състезатели в направление, които могат да бъдат конкурентно способни на международния тепих.

Това е напълно вярно. Но пък от лагера на Гриша Ганчев са на мнение, че с привличането на чужденци създават по-голяма конкуренция. И са категорични, че не биха пренебрегнали български борец, ако има по-добри резултати от чужденец. Равносметката за българската борба за 2024 година е 24 медала от големи първенства, от които 6 титли, 5 сребърни и 13 бронзови. От които две олимпийски титли - на Семен Новиков и Магомед Рамазанов.

Световната федерация по борба вече взе мерки да ограничи тяхното присъствие в бъдеще, което по естествен начин ще доведе до залагане на повече местни кадри. На 19 септември 2024 г. бяха одобрени нови "Правила за промяна на гражданството". В тях е записано, че за да се предотврати злоупотреба, вече всяка национална федерация може да приема само по един чуждестранен борец от всеки пол на година във всички възрастови групи. При това, ако чужденецът е представлявал някоя държава на каквото и да е състезание под егидата на световната федерация (UWW), може да се бори за друга чак след гратисен период от 3 години.

В добавка, всяка федерация ще може да разрешава максимум по три смени на националност годишно в мъжкото и женското направление. За 2025 и 2026 г. всяка страна може да пуска в състезания максимум по двама натурализирани във всеки стил, и то ако включи за участие и поне други двама, родени в тази страна. За 2027 и 2028 г. ограничението остава на двама, но вече съответната национална федерация трябва да пусне в състезанието двойно повече (поне четирима) местни борци. За олимпийските квалификации и самите игри в Лос Анджелис 2028 ще се допускат по двама чужденци от държава във всеки стил и вид (т. е. общо шестима - по двама класици и свободняци и две жени).

Затова и темата за чужденците по-скоро е използвана като моментен лост, но тя няма как да остане дълготраен проблем без значение от това кой ще застане начело на федерацията. Самият Гриша Ганчев, в ролята си на благодетел и човек, който основно съдейства за въпросните трансфери, помага и за жилищата на състезателите, а им дава и лични свои пари като добавка към заплатите.

- като първото обяснение за този факт е, че в своята кариера на тепиха самият Ганчев е бил класик. Контрастът бе очевиден при последното награждаване на борците от "Литекс комерс". Семен Новиков, олимпийският шампион в класическия стил, бе премиран с 400 000 лева, а паричната награда за Магомед Рамазанов, който взе злато в Париж в свободния стил, получи четири пъти по-малко.

Според близки до бизнесмена, този подход е и част от опита на Ганчев да продължи да подхранва успехите на българската борба. Влиянието на "Левски" върху свободния стил и върху женското направление е по-силно от това на Гриша Ганчев, поне според разбиранията на бившия собственик на футболния ЦСКА, и той е твърдо решен да не остави и любимия си класически стил в техни ръце.

Очевидно обаче конкурентите му, издигнали Станка Златева, вярват, че има нещо много повече, което федерацията крие. Тяхната програма сякаш има за цел да инициира цялостното развитие на спорта в България и привличането на повече деца към борбата, като присъствието на чужденци не влиза в плановете им. Платформата на Гриша Ганчев, поне засега, пък е изцяло изградена върху личните средства, които отделя за борбата. На 11-ти март клубовете ще покажат на кой от двата лагера имат повече доверие. Но за жалост, който и да бъде избран, съмненията относно това дали и борбата вече не е попаднала под влиянието на силните фигури в политиката ще останат. И трудно ще бъдат разсеяни.