С едно от най-кратките и лишено от конкретика съобщение Българският футболен съюз сякаш сложи край на разразилата се война между "Левски", ЦСКА, "Лудогорец" и "Черно море", в която се включи и президентът на професионалната футболна лига Атанас Караиванов, който освен всичко друго е и член на Изпълкома на БФС. Същият този изпълком не прие оставката на Илиан Илиев, подадена, след като бе поискана от Караиванов. С условието че след плейофите срещу Ирландия и конкретно на 28 март селекционерът на България трябва лично да се яви в "Бояна", за да разясни позицията си.

Подобно съобщение може да бъде тълкувано по много начини, като на първо място повдига съмнения относно това дали наистина Илиев се ползва с доверието на изпълкома. Не е ясно дали в крайна сметка няма да му бъде поставен ултиматум да избира между това да остане само треньор на "Черно море" или на България. Не е ясно дали вече не се преговаря за негов заместник, още повече че в медийното пространство се завъртя името на Станислав Генчев като потенциален кандидат за поста. Не е ясно и как точно Атанас Караиванов е обяснил поведението си и дали изобщо е редно той да продължава да бъде част от изпълкома.

Без отговор остава и въпросът как един футболен мач, макар и с огромен залог, доведе след себе си куп декларации, кулминирали в оставката на Илиан Илиев. Дигиталната война между клубове и личности в българския футбол не е нещо ново. Но за първи път изправи БФС пред нуждата да бъде направен наистина важен избор.

Престрелките между "Левски", ЦСКА, "Черно море", "Лудогорец", а в годините на своето съществуване и "Литекс", винаги са давали храна за размисъл и са демонстрирали колко ниско е нивото на уважение между водещите клубове в и без това все по-безличния български футбол.

А неприязънта, която лъха от публикуваните позиции, очевидно остава във времето и излиза на повърхността при всеки следващ удобен повод. В тази връзка няма нищо случайно във факта, че "Лудогорец" застана на страната на "Левски" и Атанас Караиванов срещу Илиан Илиев и "Черно море". Шампионите и варненският клуб не за първи път водят подобна престрелка. Точно преди две години, след победата на "Лудогорец" с 3:2, Илиев изрази недоволството си от съдийството и втория жълт картон на Васил Панайотов. В отговор на сайта на разградчани се появи декларация, в която пишеше следното: "Ясно е, че

Извинение, което, изглежда, е било поднесено с едно наум - година по-късно двата клуба отново се захапаха с декларации, при товa отново след мач помежду си - като този път взаимно се обвиняваха в непознаване на правилата и в пропуснат онлайн съдийски семинар.

Дори преглед само на тези декларации сериозно повдига темата случайна ли е намесата на Атанас Караиванов, тъй като в неговата декларация националният селекционер бе обвинен в това, че се меси в съдийските назначения - като, разбира се, и тук има поле за догадки. Може Караиванов да е объркал недоволството на Илиев от съдийските отсъждания с опит да определя кой рефер да бъде изпращан на мачовете на "Черно море". Или пък "Лудогорец" да говори и посредством президента на БПФЛ, обръщайки нападките от варненци по свой адрес директно срещу Илиан Илиев. А и не бива да се забравя позицията на "Черно море" след срещата с "Локомотив" (Пловдив) от началото на сезона, когато ВАР не успя да начертае линии при явна засада. Кулминацията на недоволството бе и включването на бившия министър на спорта Красен Кралев, който призова за оставки в Съдийската комисия. И всичко това само ден след като от "Левски" публично поискаха Георги Кабаков да не ръководи повече техни срещи в резултат на загубата с 0:1 в Разград срещу "Лудогорец".

Шампионите често са обвинявани от конкурентите си, че са галеници на съдиите. Самите те реагират остро на тези нападки, а през ноември 2012, година и половина след влизането си в елита, разградчани разпространиха декларация, след която със сигурност не са станали по-симпатични на конкурентите си.

Поводът за публикацията тогава беше мач срещу "Ботев", спечелен от "Лудогорец" с 1:0, но предизвикал много полемики относно съдийството.

Неспособността "Лудогорец" да бъде спрян в превъзходството си спрямо останалите, напрежението около съдийските назначение и влошените отношение между шампионите и "Литекс" пък роди може би най-скандалната декларация в историята на първа лига.

Всъщност острите престрелки от страна на повечето водещи клубове срещу "Лудогорец", на които "разградските орли" не остават длъжни, дори изместиха фокуса между вечно дъвчещите се и нападащи се при най-малкия повод "Левски" и ЦСКА. Последното по-сериозно противопоставяне между "сини" и "червени" бе в началото на шампионата, през август, и то беше свързано с решението на БФС дербито между двата клуба да се играе на стадион "Георги Аспарухов" без гостуваща агитка. От "Левски" приветстваха съобщението на футболния съюз, докато от ЦСКА естествено се възпротивиха. В крайна сметка от футболния съюз разместиха програмата за два кръга, за да може срещата да се играе на Националния стадион "Васил Левски". Което веднага предизвика бурно недоволство от "Левски" и поредна декларация.

Тогава глас срещу БФС надигна отново Атанас Караиванов, който обвини футболния съюз във финансов рекет - и отново, въпреки че е член на изпълкома, последствия за него нямаше.

Конкретно настоящият сезон, поне до този момент, ще се запомни и с размяната на декларации между собственика на "Локомотив" (Пловдив) Христо Крушарски и треньора Любослав Пенев, както и екипа му. След куп изсипани обвинения между двете страни, свързани с подготвителния процес и трансферите, Пенев приключи престоя си начело на "смърфовете" по взаимно съгласие.

Скандалът започна с въвеждането на 8-часов работен ден за легендарния нападател и щаба му, а в престрелката се включи и изпълнителният директор Илко Пиргов.

Междуособиците в българския футбол трудно могат да бъдат парирани. А и БФС не показва реална воля да ограничи нападките между клубовете независимо от това, че има и комисия по етика и феърплей. Знаков беше опитът на бившия премиер Бойко Борисов през 2019 година, когато събра на една маса враждуващите собственици Васил Божков, Гриша Ганчев и Георги Домусчиев, който се яви вместо брат си Кирил. Борисов изиска проблемите да бъдат разрешени и да се спре с натиска върху съдиите.

На срещата присъства и президентът на БФС Борислав Михайлов. След нея най-сериозно впечатление направиха думите на Гриша Ганчев:

Години по-късно е напълно ясно, че резултат от онази среща, поне позитивен такъв, няма. От присъствалите на срещата Ганчев, Божков и Михайлов вече не се занимават с футбол. Новата власт в БФС непрекъснато получава критики за действията си, чужденците в Първа професионална лига стават все повече, националният отбор слиза все по-надолу в урните за жребиите, а единственото, което си остава постоянна величина, са декларациите, изпълнени с недоволство. Но дори и те, колкото и да са скандални, нямат силата да променят общата картина.

И още нещо, което не бива да се пропуска. Докато Димитър Бербатов бе кандидат за президент на БФС, от футболния съюз често обвиняваха него и екипа му, че се активизират точно преди мачовете на националния отбор и развалят атмосферата. Сега, когато директната атака срещу националния селекционер дойде от члена на изпълкома Атанас Караиванов, все едно е нещо съвсем нормално. А не е. Критиките са едно, обидните квалификации и нападки - съвсем друго. За тях дори в неособено атрактивния български футбол не би трябвало да има място.