Голямата новина от седмицата в българския футбол трябваше да е свързана с бъдещето на треньора на националния отбор Илиан Илиев. И тя стана факт в петъчния ден - Илиев ще продължи да води България, както и клубния си отбор "Черно море".

Точно преди месец президентът на Професионалната лига и член на изпълнителния комитет на Българския футболен съюз Атанас Караиванов поиска оставката на националния селекционер, като го обвини в прав текст, че заради ангажиментите в клубния си отбор не работи достатъчно за националния тим и че в ролята си на треньор на България влияе на съдиите в полза на "Черно море". Това предизвика истинска вихрушка от декларации, завършила със символичното подаване на оставка от Илиев като селекционер. Символично, тъй като в трудовите правоотношения няма предвиден такъв ред за прекратяването им. И когато работник или служител иска да напусне, просто уведомява работодателя си със съответното предизвестие и си тръгва. Очевидно ходът с оставката бе по-скоро морален и целеше да се измери температурата на членовете на изпълнителния комитет на БФС, които трябваше да подкрепят треньора или да откажат да го направят. Драмата приключи вчера, когато Илиан Илиев се яви на заседанието на изпълкома и получи подкрепа да продължи да съвместява двете длъжности. Поне засега. Какво обаче остана скрито зад кулисите?

На първо място в ръководството на БФС съвсем не са единодушни в подкрепата си Илиан Илиев да продължи да работи като треньор и във Варна. Това призна президентът Георги Иванов, намеквайки, че е имало дискусии по въпроса за възможен конфликт на интереси. Терминът стана популярен във футболните среди през последния месец именно покрай публичната разправия между Караиванов и Илиев. Очевидно сред колегите на Караиванов има и такива, които застават зад твърдението, че треньорът е в конфликт на интереси, водейки едновременно националния и клубен отбор. А имайки предвид, че българският футбол в момента е едно буре с барут с много къс фитил и искри прехвърчат отвсякъде, ситуацията гарантира още скандали по темата.

Нека все пак да изясним, че Илиан Илиев не се намира в конфликт на интереси, тъй като и единият, и другият му работодател са били наясно във всеки един момент, че не са единствени. Освен това, поне на теория,

Конфликтът на интереси обаче е формулиран ясно още в отменения през 2018 г. Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, където в чл. 2, ал. 1 ясно е записано, че възниква, когато лице, заемащо публична длъжност, има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му по служба. Тази формулировка е пренесена в действащия Закон за противодействие на корупцията заедно с уточненията в чл. 53 и чл. 54 какво представляват частният интерес и облагата. Облагата може да бъде и влияние, предимство, получаване на или обещание за работа и т.н.

На футболен език това означава, че селекционерът на националния отбор, който води и клубен тим с частен интерес, при добро желание би могъл да се постави в ситуация, наподобяваща конфликт на интереси. За да разберете по-добре какво имам предвид, си представете, че Илиан Илиев не беше начело на "Черно море", а на "Левски" или ЦСКА. Изглежда невъзможно, нали? И едва ли някой би го допуснал. Но не това е най-важното.

Причината е проста - в съвременния футбол ангажиментите на един национален селекционер и на щаба му изобщо не възникват през няколко месеца, когато отборът се събере за мачове на националните отбори. Българските футболисти с потенциал да играят в националния отбор са пръснати из цяла Европа, някои са и в Австралия. Кой и кога успява да ги следи внимателно, да ги гледа от време на време на живо, да анализира статистиката им, да чете данни от gps-ите им, да гледа мачовете от Първа лига на България (колкото и да е досадно понякога), да работи по тактическите анализи на следващите съперници на България и т.н. Списъкът със задачи е дълъг. И на този фон нелепите обяснения, че националният селекционер нямал достатъчно работа като такъв и затова било по-добре да се развива, работейки и в клубен отбор, звучат нелепо.

Това в никакъв случай не означава, че Илиан Илиев си върши лошо работата. Напротив, справя се доста прилично предвид материала. Но на каква цена и кой ще я плати накрая, не е въпрос за подценяване. Важно е да се отбележи също, че Илиев работи в "Черно море" от 2017 г., което го прави истински ветеран и с разлика най-дълго задържалия се наставник в българския клубен футбол. А под негово ръководство "Черно море" се превърна в много сериозен фактор в Първа лига, с който всички се съобразяват. Така че

които също изискват страшно много енергия. Особено на фона на нападките, които заваляха по негов адрес.

Познавайки българската футболна джунгла, изтъкана от конфликти на интереси, тези нападки няма да спрат. А от това полза няма никой, най-малкото самият Илиан Илиев. Българският футбол има далеч по-сериозни проблеми, за да си позволи да превърне един от най-добрите си треньори в последните години в изкупителна жертва.