- Идвам в България от десет години и видях как играчи израстват. Мисля, че нивото, особено на треньорите, се подобри, което е важно за развитието на баскетболистите. Федерацията полага усилия, за да опита националните отбори да се представят добре, а клубовете да оказват по-голямо влияние върху младите играчи.

Всяка година, когато идвам на турнира SUNOTEC Sofia Cup,

- Вярвам, че подходът на испанската федерация към работата с клубовете и преди всичко инвестициите, които прави в баскетбола, са ключови, когато става дума за инвестиране в треньори, програми, кампуси и клиники.

Там клубовете работят с много ясни концепции от 8-9-годишна възраст и единственото, което липсва, е да има повече млади играчи в топ отборите. В момента в Испания, с действащите разпоредби на ACB лигата, има може би 250 играчи в елита, може би 70 са испанци и от тези 70 много малко на възраст под 22 години получават минути. По-трудно е.

На последните европейски първенства България също беше в Дивизия А, което е много важен успех. Има играчи, които вече са извън България и играят, например Калоян Балканджиев в Баскония, Костадинов, който сега е в ACB.

Трудно е да излезеш в чужбина - не всеки има тази възможност, но мисля, че техническото и физическото ниво на България се подобри с годините.

- Манталитетът тук е на хора, които работят и това е много добре. Фигурата на треньора е много уважавана. Не казвам, че в Испания не е така, но тук има по-голям обхват. Децата имат големи очаквания да се опитват да станат професионалисти, както е нормално, да имат възможност да учат в Съединените щати, или да отидат в чужбина.

Тук има философия, като в Сърбия, да имаш личен треньор, да можеш да наемеш частни треньори извън клуба. В Испания това не съществува. Клубовете не гледат на това като на добра идея и няма култура да имаш личен треньор в допълнение към работата си в клуба. Това също означава, че децата искат да работят, а семействата и клубовете го приемат.

- Най-важното е да обича баскетбола, да му харесва да работи. След това трябва да има треньор с необходимите знания, който да му помогне в процеса - да знае как да работи с деца, как да ги мотивира. Физическият профил в ранна възраст също е важен, младите трябва да са физически постоянни и силни. Някои деца се развиват по-късно от други, но преди всичко те трябва да се забавляват, да не изоставят обучението си, да го направят свой първи избор и да се наслаждават на баскетбола. Оттам нататък работата и развитието на всяко дете определя дали има по-голям или по-малък потенциал.

Но успехът не е само това да станеш професионалист. Много малко стигат до там. Успехът е да достигнеш своя връх, какъвто и да е той, да достигнеш най-високото си ниво и за да направиш това, трябва да тренираш на възможно най-високо ниво във всяка тренировка и всеки мач.

- Очакванията - преди всичко на родителите, са, че ако детето се развива добре, ще получи стипендия и безплатно обучение. Много семейства се стремят да използват баскетбола, за да осигурят по-добро образование на детето и да му помогнат по този начин да опознае други държави.

Колкото повече такива събития има, толкова по-приятно и мотивиращо ще бъде за детето.

- Това е най-голямата опасност за нас като родители - ключово е да им помогнете да разберат опасностите зад социалните мрежи и как да ги използват правилно. Сега децата искат да имат възможно най-много харесвания, да са известни, егото... Там е желанието да казваш всеки ден къде си, а не осъзнават, че когато кажеш къде си, ти казваш и къде не си. Те искат да издадат много информация, но само за да си повдигнат егото. Публикуват тройка или родителите го правят, за да проследят колко хора ще го видят.

Преди се купуваше вестника и гледаш дали случайно не си на някоя снимка. Гледахме по нещо от НБА.

Не е толкова лесно. И прекарват много повече време в социалните медии, социализират се много по-малко. При отборните пътувания има голяма разлика. Преди си говорехме в автобусите, гледахме филми, играехме карти и разговаряхме със съотборниците си. Сега всички мълчат. Те са със слушалките и мобилните си телефони, светът е станал много по-малко комуникативен.

- Сега има много повече информация, което е чудесно. Треньорите имат на разположение много повече ресурси, за да се учат, да знаят как да работят. Това е отлично и те могат да го предадат на децата. Но това, което също е важно, е работата на корта. Има много повече грижи, методите на физическа подготовка се промениха и се отдава голямо значение на храненето. Има психологически инструменти за подкрепа на играчите в трудни моменти, както и за треньорите.

Има редица инструменти, които не са съществували преди, които трябва да се използват, за да помогнат за създаването на много по-силна спортна култура, повече баскетболни ценности и повече играчи.

- Мисля, че най-важното е родителите да оказват подкрепа. Когато едно дете е успешно, тогава подкрепата идва от социалните медии и приятели. Децата виждат, че родителите се гордеят с усилията им. Но

Трябва да се остави да се развива, само да иска нещата. Важно е да общува със семейството си. Преди всичко родителите трябва да са зад него.

Нашите цели като родители към него до огромна степен се разминават с неговите. Оказването на натиск върху детето води до това, че на 17-18-годишна възраст се отказва от баскетбола.

Важно е да имаме честни отношения. Ако се прибере вкъщи, говорейки лошо за треньора или съотборник, не обръщайте голямо внимание. Не наблягайте на това лошо чувство, а му кажете да работи по-усърдно, да тренира по-усърдно и така ще играе повече.

- Има очевидна разлика спрямо 80-те и 90-те години. Тогава след юношите имаше категория до 22 години. Това даваше възможност на играчите да продължат да играят, преди да станат професионалисти и да видят какво ниво имат. Има деца, които все още не са се развили напълно на 18 години и не знаете на какво ниво ще бъдат. Те се нуждаят от още няколко години, а сега нямат пред себе си този спортен сценарий и затова оставят баскетбола или се посвещават на нещо друго.

Смятам, че на тази възраст не е задължително да си много добър или професионалист, но просто трябва да можеш да продължиш да се състезаваш.

- В зависимост от възрастта, играчите изискват определени неща. Когато си между 13 и 18 години, това, което търсиш, е някой да ти даде съвет, някой, който може да ти даде възможност. Когато търсите агент, това е, защото вярвате, че имате определено ниво и ролята на агента е да подкрепя семейството, да дава съвети на играча и да намира възможности за него. Когато станат по-големи, всичко е много по-практично - има отбор с интерес, гледа се колко предлага, какви са нуждите на играча и т.н. Аз, например, с Костадинов съм от десет години, откакто го взех от Бургас, и вече отношенията ни са по-скоро семейни, отколкото между агент и баскетболист. Има играчи, които са по-дистанцирани.

Семействата трябва да разберат, че не сте агент на семейството, а по-скоро сте този, който помага на детето им. Те трябва да се доверят на работата ти, иначе няма смисъл. Това е трудно за разбиране.

Понякога те не са съгласни или смятат, че детето им има по-голям потенциал или трябва да бъде в по-добър отбор. И много пъти агентът, какъвто беше моят случай, казва, че са на добро място и трябва да продължат да работят. Това създава конфликт и те в крайна сметка ви уволняват или отиват при друг агент, който им обещава неща, които биха искали да чуят, или които не са верни. Нашата основна роля в младежка възраст е да предоставяме подкрепа, съвети и да търсим възможности.

След това, когато станете професионалист, идва ред да се управлява кариерата, да се сключват договори и т.н.

- Да, разбира се. В зависимост от профила на играча и неговите нужди агентът определя правила в социалните медии за това как да комуникирате и какво не трябва да правят. В нашата компания обикновено имаме хора, посветени на наблюдението на социалните медии, психологическата подкрепа и хранителната подкрепа. Но това са хора, които имат малък контакт с играчи в ранна възраст. В крайна сметка това, което играчът или неговото семейства изискват, зависи от агента.

Например, ако има контузия, агентът е отговорен за това къде се извършва операцията, кой извършва операцията, какъв е процесът по възстановяване и къде. Всичко това също е част от нашата работа.

- Те са модели за подражание. Както във всяка работа, така и в спорта има водещи служители. Това са най-добрите играчи, звездите, а те имат огромно влияние върху начина, по който се развиват младите. Младите искат да бъдат като тях, имитират отигравания. В същото време звездите могат да предизвикат и разочарование у децата.

Затова е много важно какво послание изпращат, как действат в социалните мрежи, колко са близки с децата, дали провеждат лагери.

Костадинов също е модел за подражание за младите, но самият той има голямо уважение и възхищение към Везенков в работата.

Добрите послания се виждат и въздействат. Лошите също, но слава Богу те са по-малко.

- Мисля, че управлението на кариерата му е успешно. Много е важно да се види, че играч, който е на много високо ниво, обича да играе в националния отбор и е отдаден на това. Мисля, че има добри отношения с федерацията, а това е от значение.

Със сигурност през годината ще има още много дейности, свързани с Везенков. Той е играч, който трябва да е стимул за българските момичета и момчета да се занимават с баскетбол.

- Това зависи донякъде и от културата. Климатът е топъл и хората обикновено са на улицата и играят. Вярвам, че младите във всяка страна обичат всички спортове, но освен това

Отборите на останалите държави се развиват и понякога нашите поколения залязват.

Но да - Испания е страна на спорта, винаги е била, а напоследък се радва на успехи в много дисциплини.