Със само шест спечелени медала, зимните олимпийски игри за България са далеч по-неуспешни в сравнение с летните. Единственото злато продължава да е на Екатерина Дафовска в биатлона в Нагано през 1998 година, а в шорттрека Евгения Раданова има два сребърни и един бронзов, което я прави и най-успешната в историята на България на зимни олимпиади.

Ситуацията в снежните спортове е такава, че рядко българските делегации биват изпращани с надежди за призово класиране на зимни олимпийски игри. А до началото на стартовете в Милано/Кортина през 2026 година ще станат точно две десетилетия от последния спечелен медал - сребърния на Раданова в шорттрека на 500 метра от Торино. До момента за игрите в Италия сигурните квоти са 15, 8 от които са в биатлона (4 при мъжете и 4 при жените), 3 в алпийските ски (едната от които на 100% е за Алберт Попов плюс още една при мъжете и една при жените), 3 в ски бягането и 1 във фигурното пързаляне на Александра Фейгин. Делегацията със сигурност ще е по-голяма, отколкото беше в Пекин през 2022 г., когато заминаха 15 души.

Надежди за медали в Милано/Кортина дават Милена Тодорова в биатлона и Алберт Попов в алпийските ски, особено след като и двамата направиха изключително силен последен сезон. Но най-високи са очакванията за спорт, в който е ясно, че България ще има представители, но все още няма нито една гарантирана квота - алпийският сноуборд. На база на ранкинга на Международната ски федерация (FIS) към този момент за Италия ще пътуват Радослав Янков, Тервел Замфиров и Малена Замфирова. Всеки от тримата ще бъде следен внимателно от конкуренцията, тъй като има шансове за медал. Тервел Замфиров, като настоящ световен шампион в паралелния слалом, сякаш е и най-голямата надежда за втори златен медал на сметката на България от зимна олимпиада.

Но целта на националния отбор по сноуборд е да класира максимален брой участници. Особено при мъжете вероятността това да се случи е огромна - при положение че по регламент квотите за една страна не могат да бъдат повече от четири. Условията за участие на игрите в Милано/Кортина са следните:

Важно е да се уточни, че на олимпийските игри ще се кара само в паралелен гигантски слалом - липсват паралелният слалом и отборните надпревари. Към момента петима български сноубордисти покриват критериите за участие в Милано/Кортина.

Спрямо класирането им Радослав Янков и Тервел Замфиров изглеждат непоклатими. За Янков това ще е четвърти опит да влезе в тройката на олимпиада, след като бе 21-ви в Сочи, отпадна в квалификациите в Пьонгчанг и стигна осминафинал в Пекин. На границата са Кристиан Георгиев и Петър Гергьовски, а квота би могъл да получи и Александър Кръшняк, но той изостава доста по точки със само 150 натрупани. В реалното подреждане Георгиев е 41-ви, но пред него има четирима австрийци и трима италианци, които няма как да се състезават на игрите заради квотния принцип - защото пред тях в ранкинга има по още четирима техни сънародници. Пред Георгиев са и петима руснаци, които към този момент са изключени от олимпийското движение. Но ако ембаргото върху тяхното участие бъде вдигнато, това ще избута Георгиев малко по-назад в класирането. При идеалния сценарий обаче Кристиан Георгиев е 33-ти в подреждането на ФИС по точки при разпределението на квотите, така че евентуално отпадане на някой от тези преди него заради контузия или пък при негово силно представяне в световната купа и той ще бъде част от националния отбор в Милано/Кортина - и никак не е за пренебрегване фактът, че разликата до затварящия олимпийския списък кореец Уан-Хий Чо е само 10 точки (общ актив от 270). Петър Гергьовски със 198 точки също е в сметките за олимпиадата, а със 150 точки шансове има и Александър Кръшняк. Така че спокойно може да се каже, че преди следващия сезон за световната купа петима българи се борят за четири олимпийски квоти в сноуборда, като вероятността България да е с пълен отбор при мъжете не е никак малка.

Оставащите стартове за световната купа, които също ще бъдат валидни за разпределянето на олимпийските квоти, ще бъдат точно 12. Последните два от тях ще са в Банско в средата на януари 2026 година, а веднага след тях ранглистата ще бъде приключена и ще са известни имената на класиралите се за Милано/Кортина. Важно е да се уточни и как се разпределят точките в стартовете за световната купа - за първо място се дават 100, за второ са 80, за трето - 60, а най-малко получава 30-ият в крайното класиране - само една.

Размествания са възможни, но едва ли ще бъдат толкова драстични, имайки предвид, че първите 30 в генералното класиране са изключително стабилни в резултатите и каранията си.

При жените обаче почти сигурно участие в сноуборда ще запише единствено Малена Замфирова. Тя е с актив 544 точки и е 16-а във временната ранглиста, като преднината й пред първата под чертата за класиране е 254 точки. Теодора Пенчева има 111.40 точки, но не изпълнява условието да е завършвала в топ 30 в старт за световната купа или на световното първенство в квалификационния период. А и е чак 88-ма в ранглистата, на почти 200 точки от последната позиция за квота. Другите български момичета са още по-назад в списъка на FIS. Затова и Малена Замфирова на 90% ще е единствената българска сноубордистка на олимпиадата следващия февруари, като втора квота изглежда в сферата на невероятното.