- Честно казано, не гледам на нещата така. За мен спортът не е някакво средство да се добера до вниманието на хората или да бъда отразен. Тези неща изобщо не са ми в главата. Спортът е възможност за личностно развитие и постигане на мои цели, които съм си поставил - ще дам пример с това, че някои хора искат да изкачат Еверест. Спортът и състезанията са моят Еверест. Но не обръщам внимание на интереса към мен. Случващото се е хубаво, защото от него може да се извлече положително влияние не за мен или върху мен, а за българските деца и за популяризирането на спорта, здравето, планините, природата, красивите места. Изваждането от метавселената е нещо, което се опитвам да проповядвам за българските деца - и точно в тази посока виждам положителното от насоченото към мен внимание. Не съм звезда или популярна личност. Продължавам да виждам в себе си обикновено момче, което сутрин се събужда и се захваща със задачите за деня, тренира и учи. И работя, за да се подобрявам в личен план.

- В никакъв случай резултатите не стоят като първа и основна цел пред мен. Разбира се, имах щастието да изпреваря много хора, които чакат на опашката да бъдат световни шампиони в сноуборда при мъжете. А аз имам невероятната възможност и късмет само на 20 години да съм спечелил световна титла на всяко възможно ниво - за студенти, за младежи и за мъже.

Нещо, което е ужасно трудно да бъде постигнато. Искам и се надявам да ми се случи. Много смело изказване е да се изрази така човек, но когато ме питате за какво мечтая, честният ми отговор е този - злато от олимпийски игри е това, което ми остава, за да попълня колекцията си. Но не е цел или самоцел. Възпитан съм, че не може да се подхожда с предразсъдъци към кариерата или предстоящо състезание, или пък с предварително поставена задача - защото при неизпълнение на самата задача идва голямо разочарование. Отивам, за да се забавлявам и да покажа себе си - и ако тази моя настройка ме отведе до върха, ще е супер, ако не - продължавам да тренирам, за да съм по-нависоко следващия път. Но именно преследването на олимпийско злато бих представил като мечта и вярвам, че всеки спортист ще се съгласи с мен.

- Опитвам се да огранича напрежението максимално. Разбира се, то съществува, няма как да изчезне, при положение че съм на голям старт, пълно е с публика и емоции. Също така отговорността към страната и отбора, които трябва да представиш максимално добре, носи малко напрежение. Но се опитвам да го забутам в най-задните кътчета на съзнанието си и да съм готов за самото спускане с чист ум, да мисля основно за карането, а не за класирането. Стремя се да направя възможно най-доброто спускане в конкретния момент. А когато вратата се отвори и вече карам надолу към финала, напрежението е изчезнало, забавлявам се максимално и опитвам да стигна до края на трасето преди моя съперник.

Опитвам се да потисна напрежението, като не тръгвам с големи очаквания. Стремя се да бъда максимално фокусиран и да успея да извадя най-доброто каране, на което съм способен. Обикновено това ме води до успех. По-малкото напрежение носи и по-добро представяне. Но това е рискова и трудна игра в моето съзнание, емоциите са много големи, особено на финал и полуфинал, където стресът е по-голям, кулминацията наближава. Но в тези моменти си припомняш всички тренировки, целия път, даваш си сметка, че си подготвен и сега е шансът да вземеш това, за което си дошъл. Но винаги със задна мисъл, че това е просто състезание, светът няма да свърши дори и да загубиш. На следващия ден, спечелил или отпаднал, пак се будиш напълно нормален човек. Постоянната мисъл за самото класиране може да те разруши. Както се казва в любимата ми японска поговорка: "Ако видиш меча, който ще те разсече, значи той вече те е посякъл."

- За мен той е водеща фигура, двигател на развитието на българския сноуборд. И разбира се, главното лице, което ме е развивало.

Но баща ми ме е научил на много неща, поставил е психическата ми нагласа над всичко по време на състезание. Джудото учи на смирение, пречистване на духа, начин да намериш спокойствие в най-напрегнатите моменти. В джудото излизаш и трябва да победиш човека пряко срещу теб, като си малко момче, е стрес за организма, но в общ план много ми е помогнало психически да преодолявам ситуациите в сноуборда. Баща ми е отговорен за моментното заснемане на работата, която вършим, и стъпките, по които да продължавам развитието си. Ние не възприемаме световната купа като голямо състезание, а като сцена, на която ние, всички от националния отбор, трябва да се представим като театрална трупа. Обикаляме света и представяме нашия спорт по телевизията. Всеки от нас има роля, която може да изпълни добре или не толкова добре. Но важното е да представим нивото на сноуборда и как всички са усмихнати. Ние сме посланици не само на България, но и на нашия спорт. Като се възприемеш като част от голямо семейство, от една голяма театрална постановка, е по-лесно да приемеш, че не е бил твоят ред да спечелиш в пиесата. И знаеш, че следващия път може точно ти да си този, който е на върха.

- Тук също има една максима, която следвам неотлъчно. И тя е, че ако не ти стига времето, значи го използваш и разпределяш лошо. Вярвам, че човек може да намери време за всичко, ако има нужното желание. Самият аз съм имал огромна подкрепа от моето семейство да спортувам много още от дете, баща ми ми е съдействал по всякакви начини. Занимавал съм се с над 10 спорта, всеки ми е дал много. Време се намира, но пък дните ми са дълги. Тренирам много и постоянно. Особено

Но всичко това е било подбудено от моето желание да пробвам различни спортове и да усвоя умения, които са ми се стрували полезни за бъдещото ми развитие. И затова спортът не ми е пречил, ако по някакъв начин беше пречка за мен и за моето личностно развитие, щеше да приключи. Намирах време за всички видове тренировки, не ме мързеше, и сега не ме мързи. Исках да пробвам всичко, да умея всички неща, но знаех, че няма как да е за сметка на ученето. Летата ми преминаваха в поравно разпределено време за тренировки и учене. Дори на големи преходи в планините за по 10 дни - в Рила, в Пирин, съм бил с учебници в раницата. От 10-годишен винаги на тези преходи носех и учебници по биология, за да се подготвям за изпитите в бъдеще. Имах интерес в учене и спорт и се отдадох на 100% и на двете. Използвах всяка възможна минута, за да уча и да тренирам. Лишил съм се от това да играя с колички, на криеница, но пък съм карал мотори, тренирал съм джудо и съм играл тенис вместо "Майнкрафт".

- Изпитите бяха малко повече - 9, не 7.

В Лесотехническия ми излезе и най-тежкият възможен изпит - по анатомия. Перфекционист съм, спортът ме е научил да правя най-доброто, затова не се задоволявам с посредствеността. Трябваше да съм много концентриран за състезанията, но и фокусиран в ученето. Задължително трябваше да отделям време да се подготвя за изпитите. Но и тук ми помогна предварително свършената работа. Знаех, че този натоварен период ще дойде, и започнах да уча от рано, още по време на семестъра. Затова и в самата изпитна сесия повече преговарях лекциите, а ученето беше по-малко. Така успях да обърна внимание и на състезанията. Вярвам, че работата трябва да се свърши навреме. Още от малък подхождам така, например лятото в четвърти клас вече се подготвях за матурите след седми клас. Учех биология две години по-рано, за да съм готов за приемните изпити в НПМГ. Така беше и тази година, вложих основната част от труда, свързан с учене, през времето, когато нямаше сняг, и когато дойде сесията, успявах да преговарям материала и в същото време да тренирам и да се състезавам.

- Ние от екипа вярваме, че подготовката на ума е по-важна от тази на тялото, поради което залагаме на разнообразни действия в лагери и подготовка - които са различни от стандартната подготовка. Не вдигаме щанги, не клякаме със 100 килограма. Вместо това играем тенис, волейбол, футбол, баскетбол, караме мотори, практикуваме джудо. Методът е по-алтернативен и развива нервната ми система плюс различни качества като баланс, реакция, пластичност, еластичност, взривна сила - всички такива качества изграждам през лятото.

Моторът ми дава шанс да тренирам нервната си система, от 6-годишен съм на мотор и имам възможност по трасето да избера линия, посока, как да мина през дупката, как да отворя завоя, при това при много по-висока скорост, отколкото в сноуборда. Моторният спорт възбужда същите центрове за реакция като при сноуборда, като дори ми се налага да се адаптирам при по-висока скорост, само че в среда, която няма нищо общо със снега. Джудото също ми дава много - противникът се опитва да те извади насилствено от баланс и да те бутне. В състезание в сноуборда в кризисна ситуация имам възможност да изляза по-бързо в сравнение със състезател, който е ходил на лента или е скачал на въже - техните упражнения развиват баланса, но няма как да ги сравняваме с противодействието, когато друг иска да те бутне. Контролът върху баланса, който ми е изграден от джудото, ми дава предимство. Не подценявам самата физическа подготовка, занимавам се с други спортове, които ме поддържат в отлична кондиция и координация. Но основният фокус в моя тренировъчен режим винаги ще бъде поливалентно развитие и предизвикателства за нервната система, а не за тялото.

- Тенис, кайт сърф, алпийски ски, свободна борба, бразилско жиу-жицу. Нямам толкова време сега, колкото като дете, когато тренирах по 7 часа на ден. Сега отделям 2-3 часа дневно за една тренировка, а като дете в 16:00 отивах на борба, в 18:00 на джудо, а в 20:00 - на кикбокс. Продължавам да се занимавам паралелно с всички спортове, на някои отделям повече време, на други - по-малко. Но спортното разнообразие лежи в основната на моята подготовка.

- Мотивиращо е, че те се състезават с мен.

А те ми помагат, защото ме мотивират да стигна до лимита си. В състезателен план Малена много ми помогна на отборния старт на световното първенство за младежи, нямаше как без нея да спечелим първото място. Като знание за тях е много полезно да ме имат като брат, Малена може да стъпи на гърба на моя опит и знания, което е основна причина да е толкова добра на тази възраст. Има опита на баща ми и моя състезателен опит, аз съм в ролята на играещ треньор. Опитвам трасето, давам й суперадекватен съвет за самото каране, помагам при избора на бордове. Тя може да ме гледа, като карам, и да ме наподобява, което всъщност е начинът, по който децата се учат най-добре - чрез наподобяване. Сътрудничеството е полезно за малката ми сестра, но тя мен ме бута да достигна до големи лимити, не знам без тази мотивация дали бих успял да постигна върха на възможностите си, че и отвъд.

Искам обаче да изтъкна и ролята не само на моето семейство, а и на целия отбор, четирима от момчетата са световни шампиони за младежи, Александър Кръшняк пък е световен вицешампион за младежи. Имаме много силна вътрешноотборна конкуренция, което много ми помага в тренировките. Времената, които даваме в подготовката, са адекватни на световното топ ниво. Ако си сам, се чудиш добре ли е резултатът, който си постигнал, достатъчен ли е. Но когато имаш силни съиграчи, те ти помагат, служат като отправна точка на тренировки. Конкуренцията дори служи разтоварващо на самите състезания, защото не се очаква само от теб да печелиш. Ако ти паднеш, те вървят напред и обратното. Силен и сполучлив национален отбор сме.

- Ще е уникално дори ситуацията да остане такава, каквато е към момента - да сме двама мъже и една жена. Дори и в тази конфигурация положението за нас изглежда много оптимистично. Трябва да отбележа, че на олимпийски игри в нашия спорт не можеш да отидеш като подарък, няма национална квота в алпийския сноубод, само първите 32-ма от световната ранглиста получават право на участие. А те са брутални професионалисти, занимават се само със сноуборд, взимат отлични заплати и са от богати държави, с национални политики и дългогодишни традиции в зимните спортове. Единствената мисия им е да спечелят олимпийска квота. Имат и възраството предимство и опит - някои са 25 години по-възрастни от нас - Ролан Фишналер е на 45, както и Андреас Промегер. Това са завършени професионалисти с инстинкт на убийци, всеки е бил най-добър при юношите в своето време, това са най-добрите сноубордисти в света. Спортът дава възможнсот за супер строг естествен подбор, всеки има мисията и мечтата за олимпийски игри и медал. Не бива да се забравя, че сме млад отбор, всички, с изключение на Радослав Янков, сме на по 20 години, а средната възраст в алпийския сноуборд е 32.

Ветераните са нахалнички, трудно е да ги извадиш от позициите им. Но имаме големи шансове за олимпиадата през 2030 година да сме в пълен отбор, работи се по тази мечта.

- Федерацията и министерството сериозно подпомагат подготовката и състезателния процес - това са спортни лагери и състезания. Изпитваме недостиг при материално-техническото обезпечаване, средствата за възстановяване и други пера. Въпреки високото ниво на отбора, не разполагаме със сервиз и физиотерапевт. Моят баща като наш треньор се опитва от години да покрива този дефицит.

Надявам се, дори апелирам към българския бизнес, това нещо да се промени, стига да има хора, готови да отменят баща ми. Покрай състезанията в световната купа и аз започнах да допринасям финансово, вече влагам и лични средства, за да бъда спортист. Федерацията също ни помага много, без съмнение прави всичко по силите си, с нейна помощ работим на много високо ниво, защото имаме страхотни условия за подготовка. Бихме се зарадвали на допълнителна финансова подкрепа.

Много ми се иска бизнесът да ни помогне. Вече сме близо до върха и би било жалко финансови неуредици да затрудняват работата ни. Хората ни поздравяват за успехите, но трябва да знаят, че без финансово обезпечаване успехът е труден до невъзможен.

- Не. Планирам да съчетавам хирургията със спорта. Винаги съм намирал време за всичко, което обичам в живота си, така ще бъде и занапред. За да станеш добър хирург, е необходима комбинация от труд, влагане, да стоиш до по-късно, да се упражняваш по-често. Сноубордът е сезонен, което означава, че в половината месеци от годината ще мога да бъда по-отдаден на ветеринарната медицина. Тоест, нищо за мен няма да се промени. Сега времето, което е разпределено между ангажиментите в двата университета и спорта, е реципрочно. Така ще бъде и като стана практикуващ лекар. Вярвам, че да имам паралелни професии във ветеринарната медицина и сноуборда ще е много полезно за мен заради умственото предизвикателство и натоварване. Със сигурност ще намеря време и за двете, понеже ще е много ползотворно за мен като спортист и като личност. Няма да чакам да спра със спорта и да започна да практикувам медицина, ще е паралелно. Както сега чета на лагери, в хотела или в буса, така ще бъде и в бъдеще, просто книгите ще стават още по-сложни.