През 2022 г. ФИФА сложи край на един дълъг процес по консултации с всички заинтересовани страни и анонсира съществени промени в правилника за работа на агентите във футбола. Основната промяна, влязла в сила от 1 октомври 2023 г., постави таван на възнаграждението, което посредникът може да получи в зависимост от клиента, когото представляват, и процент от размера на заплатата на футболиста или от трансферната сума.

Най-общо FIFA Football Agent Regulations (Правилник на ФИФА за футболния агент) в член 14 и член 15, казва следното:

1. Двойно представителство: Агенти могат да представляват повече от една страна само при предварително писмено съгласие и не могат да представляват в една и съща сделка продаващия и купуващия клуб, или всички страни по сделката;
2. Принцип "клиентът плаща": Възнаграждението трябва да се покрива от страната, която е сключила договора с агента;
3. Начин на изчисляване на таксата: При договор с играч/треньор - процент от годишното възнаграждение; при договор с освобождаващ клуб - процент от трансферната компенсация;
4. Таван на таксата:

5% за годишно възнаграждение ≤ 200 000 USD; 3% за повече от 200 000 USD;

При двойно представителство процентите се удвояват;

При договор с освобождаващ клуб - до 10% от трансферната сума;

5. Централизирано плащане: Всички плащания към агенти трябва да минават през FIFA Clearing House, банка на ФИФА.

6. Публичност: ФИФА публикува имената на агенти, техните клиенти и детайли по сделките.

Разбира се, още с въвеждането на правилника той бе атакуван от големите мениджърски агенции в съдилища в Германия, Великобритания, Испания, както и в Спортния арбитражен съд в Лозана. Основните аргументи на агентите са, че регулациите противоречат на първичното право на ЕС, в частност на Договора от Лисабон, ограничавайки свободата на футболните агенти сами да определят условията и таксите за извършваната от тях услуга (ограничение на конкуренцията по предмет).

както и чл. 101 и чл. 102 от ДФЕС, фокусирани върху злоупотребата с монополно положение и възможностите за изключения от типа на "спортно изключение", което обаче трябва да отговаря на теста за пропорционалност, да преследва легитимна цел и да се прилага само към спортни правила, а не към икономически активности.

Стигна се дотам, че някои германски съдилища (Франкфурт, Майнц, Дортмунд) признаха възможно нарушение на чл. 101 ДФЕС и изключиха приложението на правилника на ФИФА, който в момента не важи за Германия. Отправено бе и преюдициално запитване към Съда на ЕС в Люксембург, който да изясни нарушено ли е правото на съюза.

На 15 май 2025 г. генералният адвокат Никълъс Емилиу представи препоръките си към съда в Люксембург по запитванията на европейски съдилища, поставящи под въпрос саморегулацията на спортните организации спрямо правилата на ЕС именно във връзка с Правилника за футболния агент на ФИФА.

Тъй като практиката на съда на ЕС е да се съобразява с препоръките на генералния адвокат по съответното дело, очакванията на повечето специалисти са в крайното си становище съдът да легитимира автономията на ФИФА да регулира дейността на агентите.

За каква всъщност дейност става дума може да разберем от последния годишен доклад на ФИФА за футболните агенти. Според данните в световен мащаб клубовете са платили 709.6 млн. долара за услуги на агенти през 2024 г. Първата година, в която действат новите регулации на ФИФА, отбелязва 20.2% спад в разходите на клубовете за комисиони на агенти, но съпоставката с последните 10 години показва, че това все пак остава вторият най-висок годишен рекорд.

Ето и останалите тенденции: