Докато в българския футбол се е настанила пълна творческа безпомощност и дискусията се свежда до въпроса какъв размер да придобият административните мерки, така че изведнъж да заиграят повече български футболисти в Първа професионална лига, в Европа клубовете се обединиха за допълнителни финансови стимули от УЕФА за създаването на добри играчи.

В края на този месец по всяка вероятност Българският футболен съюз ще задължи клубовете от Първа лига да започват най-малко с двама българи всеки мач и те да останат на терена през всичките 90 минути. До този момент никой от федерацията не е обяснил на футболната общественост официално

Футболни "експерти" с богат опит повтарят една и съща мантра, че в първенството трябва да играят повече българи, защото иначе страдал националният отбор. Никой обаче не дава смислено обяснение какво пречи на тези български играчи да играят и в момента. И защо клубовете предпочитат чужденци, вместо да налагат млади играчи от академиите си.

В същото време през последните 6 месеца експертна група на Съюза на европейските клубове (Union of European Clubs, UEC), разработи реален механизъм с цел да стимулира работещите детско-юношески школи в цяла Европа и да направи така, че финансови средства от УЕФА да стигнат до най-добрите от тях. Към днешна дата след дълги преговори и натиск от малките и средни клубове, представени от UEC и European Leagues (обединението на европейските професионални лиги)

Целта е ясна - приходите от Шампионска лига, Лига Европа и дори от Лига на конференциите са толкова сериозни на фона на по-скромните първенства, че играещите редовно в Европа отбори мачкат конкуренцията си на домашната сцена с лекота. И футболът в Европа страда.

За сезон 2024/25 приходите на УЕФА от европейските клубни турнири са 4,4 млрд. евро и от тях 308 млн. УЕФА раздава на националните федерации, които пък ги разпределят поравно на клубовете, неучаствали в Шампионска лига, Лига Европа и Лига на конференциите. Предвид факта, че до миналата година въпросният фонд "Солидарност" се формираше от едва 3% от приходите, подобрението за малките и средни клубове на Стария континент е значително. Големият проблем, за който сме писали и преди, е, че въпросните средства са за детско-юношески футбол само на теория. Специално в България нито УЕФА, нито БФС следят за какво клубовете всъщност харчат парите. На практика, един малък клуб с отлично работеща академия, който създава таланти всяка година, ще получи същата сума като клуб, който поддържа школата си само проформа и инвестира в чужденци.

Този проблем се опитва да адресира Съюзът на европейските клубове, който през тази седмица презентира идеята си за Player Development Reward (Програма за стимулиране развитието на играча) и започна преговори с УЕФА за финансирането й. Идеята е всеки сезон европейската асоциация да отделя по още 5% от приходите си, които да се разпределят в отчисления за клубовете, участвали в изграждането и тренирането на футболистите, играли в Шампионска лига, Лига Европа и Лига на конференциите през съответния сезон.

Механизмът би трябвало да компенсира и недостатъците на солидарната и тренировъчна компенсация, предвидена в трансферния правилник на ФИФА, където пък след въвеждането на т.нар. Clearing House стотици малки клубове чакат с години, а понякога изобщо не успяват да получат полагащите им се отчисления от трансферни суми на футболисти, в чието изграждане са участвали между 12-ата и 23-ата им година.

В симулация на PDR програмата за миналия сезон 2023/24 почти 1500 клуба от цяла Европа щяха да получат средства, като рекордьор е нидерландският "Аякс" с над 5 млн. евро.

По същия механизъм сред българските клубове най-много пари щеше да получи втородивизионният "Ловеч", като сумата за ловчанлии се формира изцяло от минутите, записани от двама футболисти - капитана на националния отбор Кирил Десподов и капитана на шампиона "Лудогорец" Антон Недялков.

Ако вземем за пример португалския национал Бруно Фернандеш, който игра финал в Лига Европа с "Манчестър юнайтед", отчисленията от програмата биха захранили 4 отбора, през които е минал капитанът на "червените дяволи" в кариерата си като млад играч.

Съпротивата срещу въвеждането на този механизъм ще бъде жестока и ще дойде най-вече от Асоциацията на европейските клубове (European Club Association, ECA). В организацията членуват над 500 клуба, включително и поне десетина български, и тя има представител в Изпълнителния комитет на УЕФА, тъй като претендира да е единственото официално признато в света на футбола обединение на клубове в Европа.

Стратегията на президента на ECA Насер Ал-Хелайфи, който ръководи и "Пари сен Жермен", е постепенно да изземе от УЕФА организацията на Шампионска лига, приходите от която да отиват основно за клубовете-участници в нея, така че асоциацията категорично ще се бори срещу въвеждането на допълнителни 5% солидарност, с което процентът на отчисленията за по-скромните футболни клубове ще нарасне до 12%. В този смисъл за българските отбори би било добре, вместо да чакат отнякъде да им спуснат задължение да играят с български футболисти, а междувременно да се радват на огризките от трапезата на богатите, да се обединят и да се включат в натиска върху УЕФА за въвеждането на новата програма.

Важна роля в преговорите с УЕФА може да изиграе Европейската комисия и Европейският парламент, които декларират подкрепа за запазването на европейския модел на спорта, който е изграден именно на принципите на солидарност и промоция/изпадане като контрапункт на затворените супер лиги от американски тип (НБА, НХЛ, МЛБ, НФЛ), каквито на този етап в европейския футбол изглеждат невъзможни.