Треньорът на световните шампионки по волейбол пред "Дневник": Те ще бъдат в силата си за Бризбън 2032
|
Волейболните момичета на България до 19 години донесоха първа световна титла в историята на отборните спортове при дамите във всички възрастови групи. На 13-ти юли 2024 г. те взеха златото от европейското първенство, а точно 12 месеца по-късно и на същата дата се изкачиха на световния връх. Това лято станаха и Балкански шампиони. Посрещането им в София бе подобаващо, а между многото ангажименти, включващи и официални приеми в Парламента, Президентството и Министерския съвет, треньорът Атанас Петров говори пред "Дневник" за големия успех.
Господин Петров, няколко дни след спечелването на световната титла емоцията започва ли да поутихва и вие и момичетата давате ли си сметка какво постигнахте?
- Емоцията все още е силна, а и по време на турнира целият отбор беше изключително концентриран и събран, защото имахме мач след мач, така че нямаше как да се отдадем на емоцията. Със сигурност в началото никой от нас не осъзнаваше какво сме направили, но сега вече започваме да разбираме, че сме постигнали нещо изключително. Виждам, че момичетата все повече си дават сметка, че световната титла е нещо, което може да бъде постигнато много рядко в рамките на една спортна кариера.
Началото на световното първенство в Сърбия и Хърватия обаче беше стресиращо със загуба от Полша. Имаше ли силно влияние върху състава и как успяхте да я превъзмогнете?
- Определено ни повлия сериозно. Беше стряскащо, че играта, която показахме, не беше тази, която можем и искаме да практикуваме. Самата загуба не беше толкова сериозен проблем, още повече, че беше първа за нас през цялото лято. Добре е, че след това момичетата много бързо намериха начина, по който могат и трябва да играят, след което вече в хода на турнира и срещите ни стана много по-лесно.
В тази връзка, на кое наблягахте повече по време на шампионата - на психологическата или на тактическата подготовка?
- Основният аспект, върхи който работихме, беше психологическият. Технически всички имат необходимите качества. Лятото за нас беше дълго, започна с Балканиадата, която също спечелихме, при това без да допуснем загуба. В рамките на два месеца и половина непрекъснато трябваше да работим върху това отборът да бъде сплотен, сработен, колективът да работи за отборната игра, всичко да се получава с идеята, че сме заедно, че сме едно цяло. Естествено, имаше и тактически щрихи, най-вече насочени към това да сме добре подготвени за всеки следващ съперник.
Има ли съперник, който може да посочите като най-труден за побеждаване по време на световното първенство?
- Абсолютно всички бяха много трудни съперници. Вероятно най-сложен за нас беше полуфиналът срещу Турция, тъй като дотогава вече ги бяхме победили два пъти на Балканиадата и веднъж на световното първенство. На нас много ни помогна и това, че на практика ние изиграхме две световни първенства - едното беше в груповата фаза, другото в елиминациите.
Нашата група беше изключително тежка, не е случайно, че излъчи и четирите полуфиналиста в турнира. Водихме жестока битка за излизане от групата, но това ни кали и вече в директните елиминации бяхме още по-подготвени и мотивирани.
На финала срещнахте действащия световен шампион САЩ, отбор, който има реномето на изключително мощен физически и труден за побеждаване, а и е много сработен заради тяхното колежанско първенство. Къде беше разковничето за успеха в мача за титлата?
- Честно казано, за мен ключът беше още в първата среща с тях, която беше в груповата фаза. Тогава успяхме да ги изненадаме, те не очакваха такава игра от нас, направихме перфектен тактически мач, разучихме ги много добре. Напълно вярно е, че момичетата на САЩ са изключително здрави физически, натренирани, но ние намерихме слабите им места, възползвахме се максимално добре от тях, но имахме и малко шанс, за да спечелим с 3:2 гейма в груповата фаза. Финалът вече беше спечелен от нас основно на психологическа основа на базата на постигнатия по-рано в турнира успех, мачът бе изигран перфектно от колектива, без конкретно да блести някой. Момичетата се хвърлиха в битката за златото с цената на всичко, оставиха сърцата си на игрището и спечелиха победата с характер.
Вие самият как си представяхте финала, изцяло по вашия план ли се разви?
Българските момичета до 19 години станаха световни шампионки по волейбол
- Аз самият знаех, че можем да ги победим, виждах къде са слабите им места и къде можем да ги ударим. Притеснявах се обаче от това, че имахме тежък полуфинал срещу Турция, нашите момичета бяха много изцедени емоционално. САЩ от друга страна спечелиха бързо и лесно своя полуфинал с 3:0, играеха все по-силно след груповата фаза и се бяха засилили много. Очаквах трудно начало на финала за нас, което се случи. Но цялостната идея беше да сме спокойни и търпеливи, за да намерим и играта си. Знаех, че в момента, в който играта ни се успокои и ни потръгне, ще направим това, което си говорихме и ще използваме техните слаби места, като непрекъснато ги натискаме и затормозяваме.
Още в първия гейм стопихме голяма част от преднината на САЩ, а във втория започнахме сякаш от начало, изглеждахме по съвсем различен начин - така, както го бяхме планирали.
Може да се каже, че имахте и скрит коз - световният шампион за младежи от Кайро Евгени Иванов, който бе с вас в ролята на тийммениджър. Доколко важно беше неговото присъствие?
- В негово лице отборът имаше явен пример, че нещата може да се случат. Евгени е страхотен човек и психолог, много добре се вписа в щаба и отбора. Беше важна част от цялата система, живият пример, че българите можем да постигаме големи успехи.
Вие сте работили и с предишните поколения при подрастващите. Съгласен ли сте с изразените мнения, че конкретно при шампионския отбор индивидуалният талант не е така подчертан, както при предишните селекции? И че най-силното качество на тези момичета е, че са задружни и действат като едно цяло.
- Работил съм с всички поколения при момичетата и девойките в последните 20-25 години, много добре знам какъв талант е имало преди и какъв има сега. Световните шампионки също са рядко срещани таланти. Но при тях има една добавка и тя е страхотният колектив в комбинация със синхрона между тях и отборният характер. Те са страхотни единици като характери, проявяваха непримиримост в трудните моменти, което много ни помогна. Имахме трудни мачове, с трудни завръзки, но характерът много им помагаше, държеше ги в геймовете и мачовете и ги връщаше обратно в играта.
Какво се промени най-много за тези повече от 20 години, в които вие сте част от развитието на талантите във волейбола?
- Появиха се много млади специалисти по клубовете, вижда се, че те работят добре. Тези деца са изградени в клубовете като състезатели.
Накрая ние обираме овациите, но трябва да се отчете работата на талантливите колеги, сред които има много млади и работещи качествено с децата.
Естествено, волейболната федерация с подкрепата на спортното министерство също полага много усилия в развитието на волейбола. Има и още нещо, което е много важно и е част от промяната. И то е, че поколението на младите в България са хора, които имат самочувствие и знаят какво искат. Предишните поколения също се отличаваха с хубави деца, но сякаш ни липсваше самочувствие на национално ниво. Много се радвам на успеха, който постигнахме, защото оттук-насетне всяко дете, което влезе в зала и започне да тренира, знае, че сме световни шампиони и не е нещо невъзможно за постигане, напротив, напълно нормално е. Така се изгражда манталитет и с повече самочувствие ще се пренесе и в женския национален тим.
Вие наследихте този отбор след европейската титла при Антонина Зетова. Когато се запознахте с момичетата, усещахте ли какъв потенциал имат и какво ви предстои? Лесно ли свикнаха те с вас и вашите изисквания?
България спечели европейската титла по волейбол за девойки
- Запознах се с млади хора, а с млади хора се работи лесно, бързо свикнахме едни с други, а и аз в самото началото подходих малко по-емоционално към тях. Иначе чак на Балканиадата усетихме, че можем да направим нещо сериозно на световното първенство. Дотогава по време на тренировка аз и моите помощници виждахме страхотни неща, но не знаехме как ще изглежда този отбор в мачовете. На Балканиадата обаче спечелихме категорично срещу много силни отбори, на два пъти победихме Турция с много стабилна игра и си казахме, че сме готови. Всеки от нас е мечтал за финал и медали, но инерцията от Балканиадата ни даде сили да се преборим за първото място на световното първенство.
Имахте ли всъщност конкретно поставена цел от ръководството и каква беше тя?
- Имаше, но не и изказана на глас. С действията си показвахме, че искаме да се борим за призови места и медали. Задължени бяхме да имаме тази нагласа и заради отговорността от титлата от европейското първенство преди година. Отговорност, която междудругото много натежа на момичетата в началото на световното и беше една от основните причини да се стигне до загубата срещу Полша. Между нас идеята да сме шампиони остана неизказана, но се чуваше от други хора, при това много ясно.
В момента, в който момичетата разбраха, че те не носят отговорност за желанията на другите, а зависят изцяло от себе си и с играта си заслужават да стигнат до златото, нещата потръгнаха.
На фона на успеха се заговори, че колкото може повече от тези момичета трябва да станат част от женския национален отбор. Разпределителят Димана Иванов ще се присъедини към подготовката за световното първенство в Тайланд. Вие смятате ли, че тези момичета са готови за следващата стъпка?
- Някои от тях така или иначе излизат от тази възрастова група и трябва да се качат по-нагоре. Впросът е дали могат да се преборят за място в горните гарнитури и основно при жените. Аз смятам, че могат и имат своите възможности. Но трябва да им се дават шансове, от които съм сигурен, че рано или късно ще се възползват.
Коя цел обаче е по-реална - тези момичета да са основата на отбор, който да се класира за Олимпийските игри в Лос Анджелис през 2028 година или на тези в Бризбън през 2032 година?
- В Бризбън те ще бъдат в силата си. На възраст, в която може да се търсят оптимални резултати. Не бива да забравяме, че идват и други много талантливи момичета от по-малките. Има време всички те да се сработят за Бризбън 2032 и там да се търси максимална реализация.
Достатъчно силна ли е обаче конкуренцията в женското първенство, където "Марица" доминира категорично в последните години?
- Тази доминация влияе положително на по-малките момичета, защото те намират място и играят срещу силните отбори на "Марица", "Левски" и ЦСКА. Тези млади деца играят мачове в женското първенство и трупат опит, който им е от полза в девическите гарнитури. Но тази липса на реална конкуренция във вътрешния шампионат не е добре за женския представителен отбор, където нивото е доста по-високо. Просто на националките, които не играят в чужбина, им липсва да играят на по-високо клубно ниво. И точно там се трупат по-големите минуси от наличието на толкова силен отбор на "Марица".
В мъжкото първенство се забелязва тенденция на свиване на бюджетите и вече няма ярко изразен фаворит като "Хебър", в основата на чийто проект бяхте вие. Тревожна ли е тенденцията на обедняване на клубовете?
- Все още не е. Истината е, че наблюдавахме подем в мъжкото първенство в последните 10 години, младите момчета израстнаха в силен шампионат. "Хебър" зададе посоката, но нивото и на останалите тимове беше и продължава да е сравнително добро. И много полезно за младите, които трупат добра основа, преди да заминат да играят в топ отбори в чужбина.
Вие готов ли сте да се завърнете в българското първенство или ще останете в чужбина, където в последната година и половина водихте мъжкия тим на румънския "Стяуа" (Букурещ)?
- По всяка вероятност ще продължа извън България. Имам няколко предложения, като в момента обмислям офертите.