Че българският футбол е зле, отдавна не е новина. Тежкото състояние на най-популярната игра не е от вчера, а положението вместо да се подобрява, се влошава. Причините са много, смислените анализи - твърде малко, и цялото сложно уравнение се свежда до един прост въпрос: как държавата да изгради устойчив механизъм за подпомагане на детско-юношеския футбол, за да може да гарантира поне някакво бъдеще на играта. Тъй като Българският футболен съюз (БФС) нито има капацитета, нито финансовите възможности, за да се справи с тази задача.

Както са поставени нещата от гледна точка на действащото законодателство в момента, между бюджета за спорт и детско-юношеските школи на футболните клубове се издига китайска стена, която не може да бъде съборена дори и при огромно желание на изпълнителната власт да инвестира. Голямата част от професионалните клубове са акционерни дружества, регистрирани по Търговския закон.

А академиите им са част от тяхната структура, която е задължителна заради изискванията за лицензиране от Българския футболен съюз. На практика не съществува механизъм, по който Министерство на спорта да отпусне средства директно на детско-юношеските школи на клубовете, тъй като става дума за частни дружества и получаването на пари от бюджета ще бъде нерегламентирана държавна помощ.

Дали е заради липса на доверие към Българския футболен съюз, или заради липса на адекватна стратегия и програма за развитието на детско-юношеския футбол, която да бъде финансирана, не изглежда съвсем ясно.

Преди 10-ина години, по времето на Красен Кралев (като министър на спорта в правителството на ГЕРБ), Министерство на младежта и спорта даваше по 1 млн. лв. на година на БФС за развитието на детско-юношеския футбол. Програмата предвиждаше лагери за съществуващите тогава елитни юношески групи до 15 г., до 17 г., и до 19 г. Лагерите се организираха в няколко региона, като основната задача бе да се направят детайлни функционални изследвания на младите играчи, за да се натрупа база данни и да се проследи в развитие тяхното израстване.

Още след първите няколко години статистиката беше толкова очевидна, че техническият директор на БФС тогава - покойният вече Павел Панов, я обобщи в едно изречение:

Как са били похарчени парите на спортното министерство и дали това е бил най-добрият начин и друга тема. Съвременният футбол на световно ниво

ярките таланти стават все по-малко, не защото ги няма като деца, а защото тренировъчният процес е изграден да бълва изпълнители на средно ниво. Мачовете се печелят от отбори, а не толкова от индивидуални звезди, както беше преди 30 г. Тактиката е издигната в култ, а за да се изпълнява, е необходимо тичане. Много тичане. С две думи - професионалните футболисти масово са средняци, които обаче имат огромен физически потенциал. И точно тук легендарният Павел Панов много ясно беше формулирал проблема на българския футбол.

И това лъсва всеки път, когато клубен или национален отбор се срещне с достатъчно качествен европейски съперник - в огромния брой от тези мачове те прегазват с тактика и физика. Защото правят всичко по-бързо и могат да го правят в пъти по-дълго в 90-те минути, отколкото българските футболисти.

Съвместната програма между ММС и БФС приключи през 2019 г. след скандалите за расизъм на мача България - Англия и нахлуването на ГДБОП в централата в "Бояна", и оттогава футболната федерация не е получавала държавно финансиране. Пред "Дневник" тогавашният министър на спорта Красен Кралев потвърди, че още преди 6 г. е бил изготвен план за логичната следващата стъпка във финансирането на детско-юношеския футбол.

Категоризацията на школите е трябвало да се извърши съвместно от БФС и министерството, но задължителна стъпка преди отпускането на средствата е детско-юношеските школи на футболните клубове, които са акционерни дружества,

в чието управление няма проблем футболният клуб да запази водещата си роля. Чрез тази пререгистрация обаче отпада пречката за директно финансиране на школите от държавата.

Финансирането трябва да се осъществява срещу конкретен ангажимент от академиите да следват изработената от Българския футболен съюз методика за тренировки на деца и юноши. Ако футболният клуб откаже да следва тренировъчната програма, или да отдели академията си по Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ), не получава финансиране.

Към днешна дата подобна програма изглежда трудна за реализиране по най-малко две причини:

1. Изпълнителната власт не демонстрира голямо желание да провежда каквато и да е последователна политика във футбола.
2. Българският футболен съюз не разполага с готова стратегия за развитие на детско-юношеския футбол, а още по-малко - с единна методика за подготовка, която да е обсъдена и приета от футболните клубове.

Така реализирането на плана за футболните академии на този етап е на изчакване, въпреки че предимствата му са видими с просто око. За да сработи такава програма, федерацията ще бъде принудена да създаде стратегия и методика, но и да категоризира школите в професионалния футбол, като им направи за първи път сериозна атестация, на базата на която след пререгистрацията академиите да могат да получават държавно финансиране. Самите школи ще могат да кандидатстват и по други програми за финансиране, включително и по програми на ЕС.

Проблемът с издръжката на академиите в професионалния футбол до голяма степен ще бъде решен и ще остане само фокусът върху качествената тренировъчна дейност и квалификацията на треньорите.

тъй като повечето професионални клубове имат съвсем други приоритети и наливат средства основно в първия отбор.

Клубовете все пак реализират и приходи от школите си, тъй като събират месечни такси от децата, а екипировката и участието по турнири обикновено също се заплаща от родителите. И ако този подход има икономическа логика в началното футболно образование (между 7 и 13 г.), когато всяка академия би трябвало да се концентрира върху социалната си функция, забавлявайки децата, възпитавайки ги в любов към футбола и давайки им техническите основи да вървят напред, то от 14-ата година нататък в арсенала на треньорите влиза т.нар. процес на селекция.

В тези възрасти на школата в един професионален футболен клуб би трябвало да остават само най-талантливите и най-упоритите: онези, които имат характера и данните (телесна композиция и психо-физиологична пригодност) за професионален футбол. И тук месечните такси нямат никакво приложение, а финансиране от държавата би свършило огромна работа. Особено ако върви ръка за ръка със съответния контрол.