Рекламните права на Махлянов са собственост на японската сумо асоциация
Лиляна Кънева е изпълнителен директор на Българската федерация по сумо (БФС) и лицензиран международен съдия. Многократно е награждавана с национални и международни отличия за принос към спорта и олимпийското движение. Последното й отличие е Орденът на Изгряващото слънце - златни лъчи с розетка, който се връчва на особено заслужили личности. С дейността си Кънева допринася изключително много за разпространението на сумото в България. Тя е човекът, който помага на Калоян Махлянов-Котоошу да избере пътя на професионален борец в Япония.
Г-жо Кънева, сумото е най-популярният спорт в Япония. Какви фирми са заинтересувани от реклама в него?
- Всякакви видове спонсори се рекламират чрез сумото. Най-красноречива представа за действителния им брой може да се добие по време на самите състезания. Обикновено, когато сумистът е от висок ранг или е любимец на японската публика, около него се формира кръг от хора, т.нар. жива реклама, които обикалят няколко пъти състезателното дохио. Колкото по-многобройни са те, толкова по-ясно става, че сумистът ще получи тези суми, без значение дали е победител или не. Самите парични награди са поставени в пликчета, които се раздават публично след схватките. Другият начин на финансиране е на принципа след всяка победа от турнир на състезателя да се дават по 3700 долара. Всяко участие в турнир също им носи пари в рамките на около 1732 долара. Това е официалният размер на сумата за участие в токийския турнир например.
По каква схема се финансира сумото в Япония?
- Има отделни школи, които се финансират от Професионалната сумо асоциация на Япония. Тези школи са отговорни за издръжката на състезателите.
Колко струва издръжката на един сумист?
- Сумите наистина са огромни. Дори самите кимона струват баснословни цени. Освен това всеки сумист има задължителна застраховка, която е в много голям размер. Японската асоциация по сумо е много богата. Сумите, които се влагат, са наистина значими, но досега не съм разбрала да се оповестяват официално някакви данни.
Може ли да се определи колко печели един сумист годишно?
- Много е относително, тъй като различните рангове имат различни награди. Нисшите категории получават премии по време на турнирите, които са от 519 до 692 долара. На година има шест такива турнира. Следващите рангове имат месечни заплати от 3205 до 7103 долара. От дивизионните първенства също се печелят пари, като наградата за победителя обикновено е около 17 324 долара. Съществува и система за изплащане на точки в зависимост от съотношението загуби-победи и ранга на сумиста. Начинаещият сумист започва с кредит от 0.026 долара, който асоциацията му отпуска. Този кредит се увеличава постепенно според броя на победите. За всяко участие в турнир на висшите категории събраните точки се умножават по 1500 и по този начин се получават десетцифрени числа.
Какви са условията, при които сумист може да се снима в реклами?
- Японската сумо асоциация има много строги закони. Общо взето, тя държи рекламните права на всички сумисти. В това число влиза и Котоошу. Когато някоя компания иска да се рекламира чрез професионален сумист, трябва да плати на асоциацията огромни средства. Неговото лице и име не могат да бъдат публикувани с търговска цел по никакъв начин.
Как се получи така, че Калоян Махлянов тренира и се състезава в родината на сумото?
- Имаше един кратък период на участие на Калоян в националните сумо турнири на България - от края на 2001 до август 2002 г. Оказа се, че има поразителен талант да се развива изключително бързо. За този кратък период спечели осем медала в България. По време на международните турнири в Германия и Холандия направи голямо впечатление с динамиката на своите атаки и с размерите си - висок е 204 см, което го прави вторият най-висок сумист в историята на професионалното сумо след Акебоно. Започна оглед на място и пратениците от Япония прецениха, че притежава всички качества да успее в професионалното сумо. Самият избор да тренира в професионална школа в Япония представлява върховно признание. Дори беше направено изключение за него, защото беше надхвърлил възрастта, на която трябва да започне да тренира - 12-13 години. Тогава той беше на 18 години. В Япония той се разви бързо. Първите дни отслабна с 10 кг, което беше доста стресиращо за всички. Все пак основното задължение на един сумист е да яде и да дебелее, а той направи обратното.
Как си обяснявате факта, че Махлянов постигна за толкова много за кратко време?
- Системата, в която живее вече четири години, в комбинация със здравия балкански дух му помогна да се адаптира толкова бързо към суровите условия на живот и тренировки. Той всъщност постигна един рекорд в професионалното сумо в Япония. За две години успя да се издигне до втория по сила ранг в този спорт - одзеки. За 200 години само 67 сумисти са успели да получат този ранг.