УЕФА направи първото разширение на формата на финалите на европейското първенство през 1980 в опита си да направи турнира по-зрелищен. За заключителната фаза се класираха осем отбора, които бяха разделени на две групи по четири. Победителите получаваха правото да отидат директно на финала в Рим. Очакваше се домакините да са задължително там.

Англичаните стигнаха финалите, след като пропуснаха две поредни световни първенства, и това беше последен шанс за Кевин Кигън да покаже таланта си на голяма сцена. Но европейския футбол се страхуваше не от отбора, а от феновете. Хулиганите сред запалянковците следваха отбора навсякъде, а страховете на организаторите се оправдаха още на първия мач в Торино. Равенството 1:1 не предизвика такъв интерес, както пускането на сълзотворен газ преди почивката, за да бъдат усмирени зрителите по трибуните.

Италия страдаше от немощ в нападение. Адзурите започнаха с 0:0 срещу Испания, след това Марко Тардели вкара за 1:0 срещу Англия. Това се оказа и единственият им гол на турнира, тъй като в последния си мач завърши 0:0 с Белгия. За белгийците този резултат беше добре дошъл, тъй като равенството ги класираше на финала. Изненадата беше факт, защото дори и последните два отбора в групата имаха планове да се намират на мястото на Белгия.

В другата група Западна Германия и Холандия се срещнаха в Неапол, за да изиграят финал преди финала. Бундестимът, който показваше най-добрия си футбол от световното през 1974 г., държеше инициативата и поведе с 3:0 с хеттрик на Клаус Алофс. "Лалетата" успяха да намалят до 3:2. В последния си мач бундестимът си позволи лукса за завърши 0:0 с Гърция.

Във финала германците изглеждаха уверени, но Белгия държеше равенството 1:1 до последните две минути. Тогава Хорст Хрубеш с второто си попадение в мача направи Германия за втори път носител на трофея.