Последва подмяна на поколението, която закономерно беше поверена на Йоахим Льов. Капитанът Филип Лам, Пер Мертезакер и Мирослав Клозе се оттеглиха от националния тим. Наследилият капитанската лента Бастиан Швайнщайгер позагуби първостепенната си роля заради редица контузии и спад във формата. Льов вкара доста нови лица в Бундестима, а това логично доведе до някои главоболия по път към финалите във Франция.

След триумфа в Бразилия, Германия влезе мудно в квалификациите и в първите три мача записа измъчена победа над Шотландия (2:1), загуба от Полша (0:2) и равенство с Ирландия (1:1). Всичко обаче си дойде на мястото през 2015 г. След домакинското равенство с ирландците, възпитаниците на Льов постигнаха пет поредни победи при голова разлика 19:3 и завършиха кампанията с шест победи в последните седем мач, за да заемат първото място с точка аванс пред Полша и четири пред Ирландия.

Селекционерът на Германия обаче ще трябва да реши някои дилеми за финалите, а може би дори в хода на турнира. Нойер е истинският лидер на отбора, а пред него Жером Боатенг и бъдещият им съотборник в "Байерн" Матс Хумелс бетонираха позицията на централните защитници. Големите проблеми за тима идват от крайните бранители, на които липсва най-вече опит. На левия бек се утвърди Йонас Хектор, който вече три сезона играе много солидно, но все пак в "Кьолн". Отдясно изглежда Бенедикт Хьоведес отново ще трябва да запълва дупките. На тази позиция могат да бъдат ползвани Антонио Рудигер и Емре Джан, които обаче биха били доста по-полезни на оригиналните си постове.

Германия допуска доста голове, което се видя и в квалификациите, и в контролите. А когато тимът на Льов изостане в резултата, най-често не успява да спечели - четири загуби в четирите последни подобни случая. Бундестимът започна да допуска все по-често и обрати, както се случи в две от предходните три контроли - срещу Англия (2:3) и Словакия (1:3). Льов трябва спешно да реши проблемите по фланговете, защото при здраво пресиращи съперници, разчитащи на бързи контраатаки, отборът му може да бъде наранен. Направи ли го, както се случи преди две години, той може да изведе Германия до рекордна четвърта европейска титла. И първа от 20 години насам.

В Бразилия Льов показа и качество, което липсва на не малко от големите треньори - умението да се адаптира към условията. Тогава Германия също отиде с доста въпросителни, но в хода на турнира треньорът се учеше от грешките си, изчистваше недостатъците и в крайна сметка напипа правилната посока. (Той върна Лам на оригиналната му позиция като десен бек, закърпи пробойните отдясно и намери начин да използва ефективно единствения си типичен таран - Мирослав Клозе.) Льов е типичният пример за мислещ треньор, който знае как да подбере това, което му е необходимо в конкретната ситуация. Във Франция вероятно отново ще му се наложи. И от решенията му до голяма степен зависи докъде ще стигне Германия.

Любимият син на Германия прави изключителни неща с "Байерн", но в националния отбор сякаш издига играта си на още по-високо ниво. Само на 26 години той вече има 31 гола и 28 асистенции в 70 мача за бундестима. Мюлер е може би най-универсалният нападател в световния футбол. Уменията му едновременно да създава и да бележи положения отдавна са го превърнали в най-голямото оръжие на германската атака.

Мюлер изглежда ще започне турнира на върха на нападението на Льов. Дали там или в любимата му роля около типичния таран, той е играчът, без който ефективността на германската машина намалява значително. А Льов няма поводи да се притеснява, защото Мюлер изигра най-силния си сезон в индивидуален план, отбелязвайки 32 гола в 48 мача.