Футболният експерт Франц Бекенбауер беше един от тези, които прогнозираха атакуващ футбол и много голове на зимното световно първенство в Южна Африка. Студеното време според него трябваше да облагодетелства европейските отбори.

Вместо това световното първенство се превърна в шоу на южноамериканските отбори. За първи път в историята пет тима от континента стигнаха до елиминациите, а Уругвай вече си осигури място и на четвъртфиналите. Днес е ред на Аржентина да повтори упражнението срещу Мексико.

Досега историята помнеше как се разпределят силите спрямо домакинството на първенството – когато е в Америка, се печели от южноамерикански тим, когато е в Европа – от европейски. Първото и засега единствено първенство в Азия беше спечелено от Бразилия и с нетърпение се очакваше кой ще вземе превес. До момента успеваемостта е изцяло в полза на латиноамериканския стил.

На първа линия са традиционно талантливите отбори на Бразилия и Аржентина, които с лекота преминаха груповата фаза. Те бяха последвани от Уругвай, Чили и Парагвай, които винаги са се приемали като допълнение към голямата двойка. Уругвай и Парагвай обаче се справиха без загуба в групата, докато приятният за гледане Чили извади малко късмет, но той не беше незаслужен.

Стопроцентовият успех на Южна Америка е първи от 1990 г., когато и четирите тима от континента продължиха напред. Тогава обаче заради формата три от отборите се класираха като трети в групата. Техният футбол нямаше нищо общо с доминацията, която показаха Уругвай и Парагвай например.

На какво се дължи този безпрецедентен успех? Бившият уругвайски плеймейкър Енцо Франческоли, който работи като експерт за няколко телевизии в Южна Африка, има своето обяснение. "Квалификациите в Южна Америка са най-тежките от всички. Това прави отборите по-силни", коментира той.

Аржентина претърпя една от най-срамните си загуби в квалификациите – с 1:6 от Боливия, но благодарение на дългия маратон от 18 мача успя да компенсира на други места. Бразилската звезда Кака установява, че квалификациите са "истинска война", а Франческоли добавя още една причина за настоящия успех. "Повечето от националите играят в Европа, те са по-приспособими в тактически план и познават добре основните си съперници", казва той.

Европейският опит, от една страна, е предимство, но и недостатък. Повечето състави от Европа страдат от прекалено натоварения сезон. За да избягат от фактора умора, селекционерите на тимовете от Южна Америка са направили смес от играчи от различни първенства.

В Чили са събрани футболисти от 14 различни лиги от Турция, през Русия до ОАЕ. Уругвайският състав е събран от 11 различни шампионата. Парагвай – от десет. Може би една от тайните на успеха е тази диверсификация на силите – и като тактически умения, и като физическа подготовка.

"Отборите от Южна Америка винаги са били много талантливи, но в последно време треньорите положиха усилия да ги направят по-дисциплинирани", коментира нападателят на Парагвай Роке Санта Крус пред сайта на ФИФА.

Уругвай например завърши едва пети в квалификациите в зона КОМНЕБОЛ, но днес разполага с една от най-убийствените двойки в нападение. Диего Форлан направи фантастичен сезон с "Атлетико" (Мадрид), а в още по-силно оръжие се превърна Луис Суарес от "Аякс".

Освен това треньорът Оскар Табарес е успял да изгради един много компактен състав със здрав гръб и креативна средна линия. До момента те показаха много атакуващ футбол, който коренно се различава от пестеливия тактически стил на европейските състави.

"От Бразилия и Аржентина винаги се очаква да играят по-нападателен футбол. Ако проверите техните състави, ще намерите поне 10 играчи, които могат да играят атакуващо срещу всеки отбор в света", коментира той.

Един от южноамериканските отбори със сигурност ще напусне шампионата, защото Бразилия играе с Чили в понеделник, но това е нищо в сравнение с европейската сеч.

Отборите от Стария континент останаха шест, като се паднаха в три двойки на осминафиналите. За тях лошата новина, е че сред осемте 1/4-финалисти ще има само три европейски отбора, а добрата е, че това е гарантирано. В сравнение с предишни издания на мондиала обаче сривът е значителен – в пет от предишните шест световни по 10 отбора стигаха до елиминациите.

Неравното разпределение на силите означава, че става още по-трудно за някой европейски отбор да вдигне трофея на първото световно в Африка. За някои от провалите са си виновни самите тимове – Франция се срина в една наглед лека група, Дания не успя да намери противодействие на Япония, швейцарците просто трябваше да бият с два гола разлика аутсайдера Хондурас, а сръбската задача беше още по-лека срещу Австралия.

И докато европейските отбори се самоизяждат, тези от Южна Америка може да направят най-паметното представяне в историята на световните шампионати.