След многобройни опити през 1960 г. Рим успява да получи домакинството на олимпиадата. Италианската столица организира едни от най-успешните игри, като влага солидни средства в модернизирането на спортните съоръжения.

С парите от "Тотокалчо" (парична лотария за срещите от местното футболно първенство) организаторите реконструират стадиона, който се намира в близост до градския съд в Рим. Там се провеждат дисциплините по лека атлетика и футбол. В съоръжението за лечебни минерални бани "Каракаля" се организират състезанията по гимнастика. В обновената катедрала "Махенсио" се провеждат финалите по борба. От своя страна маратонската дисциплина преминава през всички главни улици на Рим, като финалът е в близост до Колизеума.

По време на официалното откриване на игрите най-вълнуващият момент е пристигането на стадиона на Джанкарло Перис, който носи олимпийския факел. В този миг всички камбани на църквите в Рим започват да бият и звукът от тях се разнася из целия град. Речта за спазване на моралния кодекс на игрите е поверена на елитния състезател в сектора за хвърляне на диск Адолфо Консолини, за когото тази олимпиада е пета и последна в неговата кариера. Гръцката делегация е съпровождана от принц Константин, победител от състезанията с яхти, и неговата сестра София.

По време на игрите в Антверпен много хора се противопоставят на игрите, тъй като защитават тезата, че те са манифестация на езичници. След олимпиадата в Рим обаче всяко подобно съмнение изчезва. Един ден преди началото на игрите в италианската столица всички делегации посещават площада Сан Пиетро, след което са приети от папа Йоан XXII. Той благославя всички участници. Именно папата се оказва един от най-големите почитатели на игрите и наблюдава повечето съзтезания от своята резиденция "Кастелгандолфо".