Днес имах интересен разговор с колегите на работа. Оказа се, че за тях покерът е просто игра на късмет. И наистина вярват в това. Честно казано, поканих ги да играят с мен и моите приятели на следващото събиране вкъщи. Гарантирах им, че няма да им отнеме много време, за да разберат каква плеада умения се изискват, за да бъдеш добър покер играч.

В покера по-добрият играч винаги ще победи по-неопитния, при положение че изиграят достатъчно много ръце. Въпреки че късметът ще повлияе на резултатите в краткосрочен план, в крайна сметка уменията на играчите са това, което разграничава победителите от губещите.

Интересното тогава е кое кара милиони по света да смятат, че имат нужните умения да са добри на покер? И какво прави покера една от великите игри?

Отговорът тук до голяма степен зависи от самия човек - какъв е и какво търси от играта. Някои търсят тръпката от самата игра и за тях водещ е хазартният елемент, други са привлечени от възможността за лесна печалба и гледат на покера като игра, която може да им донесе пари без голяма начална инвестиция.

За хората, които имат търпението и желанието да се подготвят добре и да играят покер с правилните противници на правилното ниво, това е спорт и средство за прехрана - те печелят или губят, но въз основа на своите умения. За други покерът е средство за развлечение - те предпочитат да сведат играта до късмет и да спечелят или загубят, но преди всичко да се забавляват, разчитайки основно на шанса.

Един елементарен пример илюстрира много добре двата вида играчи - вдигаш картите си и виждаш 2 аса (АА). Възможно най-добрата начална ръка в Texas Hold'em. Внимателният играч ще се опита да спечели максимално голяма печалба от тази ръка, като същевременно намали риска да загуби ръката. В идеалния случай това става, като успее да изолира един или двама противници, срещу които да остане в игра след първите три общи карти (флоп). Така той има добър шанс да остане с най-добрата ръка в игра и да спечели максимум чипове. Добрият играч обаче не забравя, че АА губи в средно 20% от случаите и е готов да се откаже от ръката в момента, в който прецени, че е бит.

Хазартният играч от своя страна, виждайки АА, решава че "това е неговата ръка" и че трябва да спечели всичките чипове на всичките противници на масата. Той ще се опита да въвлече колкото се може повече противници в игра, не съзнавайки, че по този начин намалява шансовете си за крайна печалба. Той не знае, АА е "фифти-фифти" срещу пет произволни други ръце и че с играта си е превърнал една печеливша ситуация в така наречения coin flip.

Разбира се, в бъдещите статии в тази рубрика ще предоставим материали и за двата типа играчи - различни стратегии и историите на успели играчи, за тези, които искат да усъвършенстват уменията си и да печелят от покера. Плюс начини да се забавляваш, без да губиш много пари, за тези, които просто искат да изпитат тръпката от хазарта.

Това, което истински отличава покера от другите спортове, са социалните и психологическите му измерения. Когато седнеш на масата с деветима непознати и се опиташ да спечелиш парите им, тогава ще разбереш как покера подлага на изпитание всичките ти сетива. Психологията е дълбоко загнездена в играта.

Едно от основните умения в покера е да надхитриш противника си - да осъзнаеш, че картите ти понякога ще са по-слаби от неговите, но в крайна сметка да намериш начин да спечелиш разиграването. Професионалните покер играчи не играят картите, а противника срещу себе си. Даниел Негреану е известен с това, че често сяда на покер масите в Лас Вегас с миза до $20 и успява да победи, без да си гледа картите, играейки единствено срещу покер туристите. Дългогодишният професионалист Тим Лавали обича да казва: "Всеки, който успее да накара противника си да повярва, че знае картите му - вече е на половината път до спечелването на ръката."

Голфът също е спорт, който изисква много специфични умения, но там играеш най-вече срещу себе си - не се налага да се надлъгваш с група хитреци, за да вкараш топчето в дупката. Дори в тениса, където имаш съперник, който ти връща топката и дори може да се опита да те надиграе психически, намираш утеха във факта, че от другата страна на мрежата седи само един човек. Никой аматьор няма да успее да победи Майкъл Джордан в игра на баскетбол до 21 точки, да направи по-добър резултат след 18 дупки от Тайгър Уудс или да спечели цял сет от Федерер. Ако обаче с Джордан се състезавате кой ще вкара кош от центъра на игрището - шансовете ти за победа се увеличават, понеже навлизат в сферата на късмета.

В покера винаги играеш срещу другите играчи на масата. В игри, в които играеш срещу казиното, то има голямо предимство каквото и да правиш. Когато пускаш тото, няма реално значение в какъв ред попълваш цифрите, няма и нужда да запазиш спокойствие и каменно лице през целия процес на залагане докато пулсът ти препуска, както когато имаш силна ръка в покера. В покера парите идват при теб не само като печалба в края на раздаването, но и играят ролята на стратегическо оръжие по време на цялата битка. Оръжие, което ти позволява да отключиш цял арсенал от хитрост и коварност, който да използваш срещу съперниците си. Покерът е игра с вградена връзка към истинския свят извън типичната игрова атмосфера, на която всички сме свикнали - реална по начин, който не може да бъде повторен от другите спортове. Като прибавим към това и удоволствието от екстремното социално предизвикателство, психологическата борба и ползата от тежка теоретична подготовка - видно е до каква степен играта е много повече от умения срещу късмет.

Разбира се, когато покет асата ти загубят срещу някого, който ти е платил с разноцветни седмица и двойка преди флопа, далеч не мислиш така. По думите на професионалния покер играч Ник Момрик: "Покерът изисква умения, не само късмет, но толкова често някой аматьор идва и печели световните покер серии, че сериозно започвам да се замислям дали това е точно така."