Играчи	Години	Ръст	Мачове	Голове	Клуб
Вратари
1. Юго Лорис (к)	27	188	57	0	Тотнъм
16. Стефан Руфие	27	187	2	0	Сент Етиен
23. Микаел Ландро	35	184	11	0	Бастия
Защитници
2. Матийо Дебюши	28	177	21	2	Нюкасъл
3. Патрис Евра	33	175	58	0	Манчестър юнайтед
4. Рафаел Варан	21	191	6	0	Реал (Мадрид)
5. Мамаду Сако	24	187	19	2	Ливърпул
13. Елиаким Мангала	23	188	3	0	Порто
15. Бакари Саня	31	176	41	0	Арсенал
17. Лука Дин	20	178	2	0	ПСЖ
21. Лоран Кошчелни	28	186	17	0	Арсенал
Полузащитници
6. Йоан Кабай	28	175	29	2	ПСЖ
7. Реми Кабела	24	171	1	0	Монпелие
8. Матийо Валбуена	29	167	34	5	Олимпик (Марсилия)
11. Антоан Гризман	23	176	4	3	Реал сосиедад
12. Рио Мавуба	30	172	12	0	Лил
14. Блес Матуиди	27	175	23	3	ПСЖ
18. Муса Сисоко	24	187	17	0	Нюкасъл
19. Пол Погба	21	186	11	2	Ювентус
22. Морган Шнайдерлин	24	180	1	0	Саутхемптън
Нападатели
9. Оливие Жиру	27	192	30	8	Арсенал
10. Карим Бензема	26	187	66	21	Реал (Мадрид)
20. Лоик Реми	27	183	25	5	КПР

Пътят към световното се оказа много труден. "Петлите" бяха в група със световния шампион Испания и не успяха да се преборят за първото място. Наложи се да играят бараж, който се оказа още по-голямо предизвикателство. Французите загубиха с 0:2 от Украйна в първата среща като гост. С много усилия обаче те успяха да направят обрат и стигнаха до безценна победа с 3:0 в Париж, която им подпечата квотата за Бразилия.

Трудно може да се предположи какво ще направи френският национален отбор в Бразилия, особено ако се вземат предвид последните четири световни първенства. В две от тях "петлите" постигнаха най-големите си успехи, като играха финал (през 1998 г. станаха шампиони, а през 2006 г. останаха втори), а в другите две не спечелиха нито един мач и отпаднаха в групите (2002 и 2010 г.).

Това ще е 14-ото участие на Франция на световни финали. Отборът е ставал шампион веднъж, има и едно второ място, а два пъти е печелил бронзовите медали (1958 и 1986 г.). Извън Европа обаче отборът на Франция само веднъж е излизал от групите – през 1986 г. в Мексико.

Дидие Дешан застана начело на "петлите" през 2012 г. Преди това той беше водил "Монако", "Ювентус" и "Олимпик" (Марсилия), където натрупа треньорски опит и постигна успехи. Наскоро договорът му беше удължен до 2016 г.

Обстановката около световните първенства му е добре позната. Като играч той стана шампион с "петлите" през 1998 г., а две години по-късно вдигна и купата ба европейското.

Дешан прави впечатление с упоритата си работа и подхода си към футболистите. Когато той застана начело на отбора, Франк Рибери и Карим Бензема минаваха през труден период. В момента и двамата са основни футболисти.

Пол Погба е сред най-интересните футболисти на Франция. 21-годишният полузащитник на "Ювентус" израсна много, откакто премина в италианския шампион. Това не остана незабелязано и той беше избран за най-добър млад футболист в Европа. Едновременно той е силен физически, техничен и има нюх към гола. Медиите в Англия все още си задават въпроса защо сър Алекс Фъргюсън не му даде много възможности в "Манчестър юнайтед".

Полузащитникът дебютира за националния отбор през март 2013 г. в двубоя от квалификациите срещу Грузия. Силният му характер и желанието да се докаже проличаха още в следващия мач срещу Испания. Погба започна като титуляр, но в последните минути си изкара два жълти картона и беше изгонен. Миналата есен вкара и първия си гол за Франция, като се разписа срещу Беларус.