Дежа вю в назначенията. Политика във войната. Тънкото изкуство да се замитат проблеми под килима
Този текст е днешното издание на бюлетина "Сутрешен Дневник", който редактор създава специално за абонатите на "Дневник" всеки ден. Бюлетинът е за новините, които ще имат значение и утре, и е отличен информационен компас за деня. Може да се абонирате за него тук.
Дежа вю ( déjà-vu - вече видяно, от фр., бел. а.) е преживяване, при което човек се чувства сигурен, че вече е виждал или преживявал някаква нова ситуация. Терминът е въведен от психолог, но употребата му има препратки към различи сфери. Днешната е към българската политика. И как иначе!
Последният комунистически министър на културата Георги Йорданов се оказа с орден "Стара планина" първа степен за "изключително големи заслуги в областта на българската култура и изкуство". В същия ден да оглави един от най-важните регулатори в държавата - Комисията за защита на конкуренцията, бе номиниран бившият комсомолски функционер Росен Карадимов. Името му изскача и от историята около КТБ, а в най-ново време - от управленски постове - министър, част от ръководството на Банката за развитие.
Обратно в българската политика с единия крак е и Симеон Дянков, предложен да оглави Фискалния съвет, който наблюдава бюджетната рамка. Сред широката общественост той остава известен с историята за малката постна пица, както представи бюджета за 2010 г. С кариера в чужбина и преди, и сега той е напът да се завърне в момент, в който дори не може да се каже за пица ли говорим, когато остава дума за бюджета. Понеже плънката е крайно неравномерно разпределена, а при това е в немалка степен хипотетична. Но пък за сметка на това тестото е точно три пъти по-голямо от времето на малката постна пица. Тази ситуация наложи на въоръжение да бъде взет един от най-опитните пицари, който междувременно бе успял да се оттегли в заслужен отдих.
Ситуацията напомня за онзи виц, който е неприлично да бъде разказан, но най-общо поставя важния въпрос дали може да се очаква да бъде създадена чисто нова организация, ако ще я движат добре познати (вече видени), лица.
За войната и политиката
Критиците на президента на Украйна Володимир Зеленски са много, а за три години пълномащабна руска инвазия не спират да се увеличават. През последните дни един от тях надмина всички. Това е лидерът на основния съюзник на държава във война, без чиито оръжия тя може да издържи шест месеца. Доналд Тръмп нападна президента на тази държава като нелегитимен, иска половината му минерални богатства, не го кани на среща с представители на врага, с чийто президент обаче допуска, че може да разговаря директно в трета държава...
Под повърхността на международната паника за преобърналия се световен ред и съдбата на Европа, в самата Украйна тихо бучи от месеци напрежение, на което международните събития само дават повод. Разделенията сред украинците не са нищо ново от векове (за религия, за политика, за Русия, навремето и за Полша и Хабсбургите). Политиците и лидерите на мнение винаги са се възползвали. Бъдещия елит вероятно го чака нов плодовит разлом: този между допринеслите за войната и избегналите да го направят - заминавайки в чужбина, чрез фалшиви документи или просто като се крият.
След неуспеха на контраофанзивата доверието в Зеленски спада, макар и не колкото твърди Тръмп, а позицията започна да става по-активна:
- Блокът на бившия президент Петро Порошенко застана зад обещание за по-добри отношения с администрацията на Тръмп.
- С европейски представители започна да се среща друг бивш лидер, някогашният премиер Юлия Тимошенко, и да коментира остро някои действия на властите.
- Кметът на Киев Виталий Кличко обвини неведнъж военния управител (назначен от властта) в столицата, че възпрепятства работата му.
- Опозицията даде нов глас на критиките, че Зеленски и екипът му са съсредоточили огромна власт, държат здраво медиите, участват в корупционни схеми и мислят само за бъдещето си.
Как се завръща политиката в Украйна четете в текста на Ангел Петров.
Има нещо гнило в Хага
Шест български деца са били изгонени от финансирано от българската държава неделно училище "Васил Левски" в Хага след отказ на родителите им да платят... дарения. За случая разказаха пред "Дневник" пет майки и учителка, която е била уволнена след случилото се.
Родителите съобщиха за редица други проблеми, за съмнения за злоупотреба с държавни средства и поискаха промяна в политиките за българите в чужбина и по-ефективен контрол от Министерството на образованието и науката (МОН) по отношение образованието на децата. В отговор на въпроси от "Дневник" от МОН обясниха, че е възложена проверка на училището, която продължава, а директорката му Филиз Ахмедова определи твърденията на родителите и учителката като "клеветнически".
| Училище в Хага е едно от общо 394-те български неделни училища в 42 държави с общо финансиране тази година от над 16,5 млн. лева. |
Цялата история четете в историята на Александра Маркарян.
Държавата замита под килима проблемите със зависимостите
"В нашата държава има много силна стигма по отношение на болестта на зависимостта. Заради нея ние малко или много замитаме под килимчето същността на проблема". Това казва в интервю пред "Дневник" Филип Димов, управител на Терапевтична общност за тийнейджъри "Трамплин" в Банкя, основател и собственик на "Промяната е живот" - програма за лечение на алкохолна, хазартна и наркотична зависимост. Смята, че е общоприето зависимостите да се третират като проява на лигавищна, слаб характер и личен избор. Затова, според него, е най-важно хората да бъдат обучени защо се стига до това някой да изпадне в зависимост.
Пред "Дневник" той говори за проблема със зависимостите сред децата след като през тази седмица Консултативният съвет по национална сигурност се събра по темата с употребата на наркотици от ученици. Той коментира и закона, който отсъства, наложената саморегулация и работата, която въпреки всичко носи удовлетворение.
Целия разговор на Вяра Николова четете тук.
Моркови и тояги
Нужна е комбинация от тояги и моркови. Така Рафаел Лос от офиса на Европейския съвет за външна политика в Берлин отговаря на въпрос на "Дневник" разполага ли ЕС с подходящите инструменти, за да убеди новата администрация в Белия дом, че партньорството със САЩ има потенциал да се развива.
По линия на тоягите той вижда разговор за инструментите на ЕС за противодействие на икономическата принуда, за геоикономическата конкуренция, за санкциите и контрола на износа. Всички те са разработени за първи път в отговор на действията на първата администрация на Доналд Тръмп и може да бъдат приложени.
На принципа на моркова той вижда постигането на по-справедливи търговски баланси със Северна Америка, по-специално по въпроси като суровините, които могат да бъдат открити в Арктика или Гренландия. "Мисля, че може да се постигне сделка, ако Доналд Тръмп не е толкова сериозен в своите империалистически импулси, колкото изглежда в момента," казва той.
Цялото интервю четете тук.
Число на деня
2 000 000
Приблизително толкова са пенсионерите в България, а една четвърт получават по-малко от линията на бедност - 638 лв.
Една снимка вместо 1000 думи
Наводнения без граници
В този кадър, направен с дрон, се вижда размерът на бедствието, застигнало Дърбан, Южна Африка след проливните валежи. Преди месец проливни дъждове доведоха до затваряне на границата с Ботсвана, която е ключова при износа по суша на важни суровини. В самата Ботсвана през последните дни има големи наводнения заради проливните дъждове. Това доведе до затварянето на пътища и училища. Затворени са редица училища и в градове в Южна Африка.
Прочетете още
1. Каква ще е съдбата на незаконен бар в центъра на София
2. Полицията и прокуратурата работят по над 7200 случая на насилие
3. Посланик Илашчук: Без Украйна агресорът ще се озове на източната граница на ЕС и НАТО
4. Съкращения в НАСА излагат на риск лунната програма на САЩ
5. Гръцкото корабостроене се завръща с нова сила (фотогалерия)