Изстрадана истина е, че да искаш невинаги означава да можеш. Ще го потвърди Конституционният съд, който снощи стигна до безпрецедентното положение да се оплаче публично, че други представители на държавата - прокуратурата и фирмата "Информационно обслужване", не му позволяват да се произнесе по законността на последните избори. Показателно за състоянието на правовия ред в държавата е избраната от председателя на съда форма - не по институционален път, а чрез обръщение към гражданите от екрана на обществената телевизия (за реакциите четете тук).

Разминаванията между желанията и реалността, разбира се, не са български патент и доказателство за това е Европейската комисия, която планираше да пише график за раздяла с руската енергийна зависимост, но вместо това прекара първите си 100 дни управление в това да осигурява на пожар помощ за воюващата Украйна и да мисли за отбраната на континента, след като американският президент заплаши да срути евроатлантическите мостове.

В София управляващите планират да увеличат недостатъчните приходи в бюджета за 2025 г., като свалят прага на принудителните вземания до размера на неплатена съдебна такса. Друг е въпросът дали очакваните изпълнителни дела ще са успешни, като се има предвид, че за миналата година непогасените публични вземания надхвърлят 1.5 млрд. лв.

За щастие, има и примери, че понякога успехът дори надхвърля мечтите - като историята на артистичната група "Герила гърлс", чиято идея за политическо изкуство се превърне в световна кауза.

Държавата се готви да въведе минимален праг на публични вземания, над който срещу длъжника се завежда изпълнително дело. Идеята е той да е 100 лв., а целта - да се осигурят приходи в очертаващия се като проблематичен бюджет за 2025 г.

Предложението на финансовото министерство тепърва ще бъде обсъждано в парламента, но засега изглежда проблематично най-малкото заради трудностите, които държавата ще срещне с администрирането му - ще трябва да се събират огромен обем вземания, всяко от които за малка сума. Колко са непогасените публични вземания за миналата година, какво знае държавата за броя хора със задължения под 100 лв. и за броя на тези дългове - тук.

Първите 100 дни на Европейската комисия - общоприетият времеви толеранс за всяка нова власт, преминаха почти неусетно. Заради чупещите се с трясък мостове на трансатлантическото партньорство председателката Урсула фон дер Лайен беше принудена да отложи част от обещанията си и да заложи повече на планирането, отколкото на конкретната законодателна дейност. Сред акцентите в работата на комисарите в първите три месеца се открояват два акцента:

За непосредствените и дългосрочните задачи пред еврокомисията и защо ще ѝ се наложи да увеличи оборотите четете тук.

Въпросът на юриста Тодор Рогошев е по повод публикацията, с която миналата седмица лидерът на прокремълската партия "Възраждане" Костадин Костадинов заплаши политическите си опоненти с чистки като през 1944 г. Правистът отхвърля възможността изявата да бъде тълкувана като право на изразяване на мнение и я тълкува като призив за насилствена промяна на конституционния държавен ред, с който трябва да се заеме прокуратурата. Аргументите му - тук.

Казват, че през 80-те години на миналия век просто искали да създадат политическо изкуство в защита правата на жените, но не очаквали, че то ще създаде вълна по целия свят и хиляди хора ще се опитат заедно с тях "да бутнат този камък нагоре по хълма".

Преди четири месеца изборите в Гренландия нямаше да интересуват никого, извън местните жители и Дания, част от която е островът. След настойчивия интерес и заплахите на американския президент Доналд Тръмп към полуавтономната провинция целият свят очаква вота днес - смята се, че победа на партиите, призоваващи за бързо движение към независимост от Дания, би увеличила влиянието на САЩ там. Колко са кандидатите за 31-членния парламент (Инатсисартута) на Гренландия и с какви платформи излизат пред избирателите - тук.