"Сутрешен Дневник": Не забравяйте Итака. Кой (не) иска да е в Европа. След протестите - още протести

Този текст е днешното издание на бюлетина "Сутрешен Дневник", който редактор създава специално за абонатите на "Дневник" всеки ден. Бюлетинът е за новините, които ще имат значение и утре, и е отличен информационен компас за деня. Може да се абонирате за него тук.
"Недей забравя никога Итака", напомняше гръцкият поет Константинос Кавафис в стиховете си за дългия път към мъдростта. В гръцката митология царят на Итака - с помощта на боговете - се връща у дома след десетилетия на премеждия, за да спечели отново острова и жена си. Съвременният Одисей (във версията на италианския режисьор Уберто Пазолини), оставен сам на себе си, се бори с болката и вината в името на най-важното завръщане - към усещането кой е.
И тъй като историята обича шегата с повторенията, светът също е в позицията да прави крачки назад, за да разбере себе си. За Европа ситуацията изобщо не изглежда оптимистично - според специалисти случващото се напомня кръстопътя от навечерието на Втората световна война. Въпросът е дали държавите ще издържат на посятото съмнение в демокрацията, а залогът са свободата и мирът, колкото и нелепо да звучи това в третото десетилетие на XXI век.
За България - държавата, в която думата евроатлантик е обида, светлината в тунела идва от бързия влак. Още повече че беззаконието продължава във всички посоки, както показват и разпускането на парламентарната група на партия МЕЧ, и опитите за възстановяването ѝ. Ако има (парадоксално) успокоение, то е, че и други са в подобно положение. Например Унгария, чийто премиер Виктор Орбан системно застава срещу принципите на общността, докато решава икономическите си проблеми. А надеждата е, че ЕС дава признаци да успее да се справи с приятелския огън.
Сърбия се върна към спомена за бомбардировките на НАТО от 1999 г., докато студентите продължават да протестират срещу властта и опитите историята да падне жертва на американски бизнес интереси. В Турция, където арестите на политици се повтарят, на мушката вече е кметът на Анкара, а протестите не спират. В Македония скандират "Системата е следващата".
Каквото и да се случва, тази сутрин християнският свят ще се събуди с новината за благата вест и обещанието за спасение. Усмихнете се с вяра в новото начало. И честитете деня на майките си (дори да сте го направили вече на 8 март).
Евроатлантици и грантаджии
В публичното говорене в България през последната година употребата на думата евроатлантик се превърна в израз за обида, омаловажаване, презрение или антипатия - това гласи едно от заключенията в годишния доклад на неправителствената Фондация за хуманитарни и социални изследвания, която от години следи разпространението на пропаганда в страната. Според изследването през 2024 г. гражданското общество е търпяло удари по поне две направления:
- Кулминацията на тезата за "слугите на Запада" и "грантаджиите" (благодарение на "Възраждане" и законопроекта ѝ за чуждестранните агенти по руски образец).
- Евроатлантизмът, срещу който е имало "буквално опит за похищение на смисъла". Като пример се дава асоциирането на термина с името на лидера на "ДПС - Ново начало" на Делян Пеевски.
Изследването е установило, че случаите на съвместна употреба на думата евроатлантик и името на Пеевски в онлайн медийното пространство са скочили рязко: от една на 7 публикации през 2023 г. на всяка трета статия през 2024 г. Още за доклада - тук.
На кръстопът
"Европа се намира на нов кръстопът, подобен на онзи от 30-те години на ХХ век", предупреждава в интервю за "Дневник" професорът по политически науки в университета "Макгил" проф. Мария Попова. По думите ѝ общността е отвикнала от идеята, че свободата трябва да се защитава, докато Русия води хибридна война за посяване на раздор и съмнение в демокрацията.
Опасността някои европейски демокрации да се срутят под този натиск и да се сменят с диктатури на руски марионетки е съвсем истинска, смята проф. Попова.
Тя посочва два начина, по които България може да се спаси от несъмнените руски апетити: активна борба с руското влияние и тясно сътрудничество с Европа. |
Дума на деня
Възел
Наложената преди седмица забрана на годишния ЛГБТК+ прайд в Будапеща е част от по-широка стратегия за систематично разрушаване на установените европейски ценности - тезата е на унгарския анализатор Тибор Десефи, който проследява последователното противопоставяне на премиера Виктор Орбан на решения на евросъюза. Десефи акцентира на използваните от Брюксел подходи да заобикаля Орбан по ключови теми и прогнозира, че "развързването на унгарския възел" може да стане чрез познатия механизъм за "Европа на две скорости", но в изненадващ обрат - преосмисляне на правилата и изключване на саботьорите от взимането на решения.
Завръщането
Пред публиката в София режисьорът Уберто Пазолини разказва, че филмът по древногръцкия мит за Одисей отлежавал повече от 15 години. Когато най-сетне осъществяването му започва, планираният режисьор Ралф Файнс се оказва в главната роля, придружаван от емблемата на съвременното европейско кино Жулиет Бинош. В тази история за царя на Итака, който се прибира на острова, за да се изправи срещу миналото си, няма богове, а съдбата е в собствените му ръце. За Одисей на Пазолини и защо Омир няма нужда от осъвременяване - тук.
Една снимка вместо 1000 думи

Стотици хиляди мюсюлмани от цял свят участват в нощна молитва в Голямата джамия в град Мека, Саудитска Арабия, по време на свещения месец Рамадан (28 февруари - 30 март). Месецът е посветен на пост, молитва и духовно пречистване. Очаква се през Мека да минат над 10 млн. поклонници.
Прочетете още
- Би Би Си огласи имената на още две българки, шпионирали за Русия
- Върховният съд реши спора за имунитета на почетния консул на Барбадос Петър Илиев
- БОЕЦ публикува видео от архива на Еврото: С плюнка и прах полицай състарява документ
- "Идиоти": как Ердоган взе на прицел Имамоглу
- Радина Кърджилова е вдъхновила Деклан Донелан за поставянето на "Медея"
- Фотогалерия: Дългото пътуване към свободата