Започва 20-ата седмица от годината (от общо 51), в която отново най-важната и наситена с най-големи очаквания ще е темата дали войната, която Русия започна преди три години в Украйна, ще приключи и кога.

Въпроси, чийто отговори на моменти изглеждат в сферата на фантастиката, тази седмица ще бъдат поставени остро и може би ще бъдат обсъдени лично между руския президент Владимир Путин и украинския президент Володимир Зеленски на среща в Истанбул на 15 май.



И докато има неяснота около това дали такава среща наистина ще се състои, то изглежда, че САЩ и европейските лидери са настоятелни и обединени в позицията, че трябва да има незабавно спиране на огъня.

Уикендът беше динамичен откъм разговори по темата. Първоначално европейските лидери на Франция, Германия, Великобритания и Полша, подкрепени от САЩ, се споразумяха че от, понеделник Русия трябва безусловно да прекрати огъня за 30 дни. В противен случай те заплашиха с нови "мащабни" санкции. Това изявление след срещата в Киев първоначално беше определено от Кремъл като с "конфронтационен характер". Впоследствие руският президент Владимир Путин направи среднощно изявление, на което предложи на Украйна да възобнови преките преговори, прекъснати през 2022 г., в четвъртък, 15 май, в Истанбул без предварителни условия. Първата половина от десетината минути декларация Путин отдели на 80-годишнината от края на Втората световна война, на гостите, пристигнали по този повод в Москва, и как потомци на нацистите ги заплашвали и отхвърляли руските "примирия". Путин не обяви прекратяване на огъня от понеделник, а изрази надежда да се договори за такова.

Впоследствие в неделя американският президент Доналд Тръмп призова властите в Киев да отидат в четвъртък на предложените директни преговори в Истанбул. В същото време той изказа съмнение, че ще има сделка с човек, твърде зает да празнува победа във Втората световна война, която е щяла да бъде невъзможна без САЩ. Зеленски реагира и обяви в неделя вечерта, че ще чака Путин в четвъртък в Турция лично и призова за спиране на огъня и прекратяване на убийствата.

На фона на наситеното очакване по темата в България започва седмица, в която българският държавен глава Румен Радев ще внесе в парламента предложението си за референдум дали България да приеме еврото от началото на 2026 година. Намерението, което предизвика трус в самото президентство, след като секретарят по правни въпроси на Радев Крум Зарков обяви, че въпросът е противоконституционен, и заради това напусна, засега е подкрепено само от една партия.

На фона на оптимистичните очаквания, че може би скоро ще има отговор на въпроса кога войната в Украйна ще спре, предприемчиви хора започнаха да лансират идеи за възобновяване на енергийни трасета, пресъхнали заради военните действия. Кога и какви са възможностите за възобновяване на руския енергиен износ към Европа не е известно. Въпреки икономическата привлекателност на евтиния руски газ и петрол Европейската комисия настоява за пълно прекратяване на вноса на руски горива до 2027 г., публикувайки "пътна карта", макар приемането ѝ да среща политическа съпротива.

В момента Европейският съюз е спрял вноса на руски въглища и морски петрол, но газът все още продължава да покрива около 19% от нуждите на съюза. Вносът се осъществява най-вече чрез втечнен природен газ, "Турски поток" и доскоро - транзит през Украйна. Някои държави като Словакия и Унгария остават зависими от руския газ, докато други настояват за тотално ембарго. Европейската комисия обмисля инструменти като забрана на нови договори, спиране на спот пазара за руски газ, митнически мита и дори обявяване на форсмажор за прекратяване на договори без неустойки.

Въпреки разрушенията по някои газопроводи, особено "Северен поток 2", руската инфраструктура до голяма степен е запазена. Бъдещето на руския енергиен износ към ЕС остава неясно и зависи от сложен баланс между политически решения, икономически интереси и геополитически рискове.

В Южна Сирия избухнаха най-сериозните сблъсъци след падането на режима на Башар Асад - между друзката общност и новата власт, подкрепяна от ислямистки елементи. Повод за конфликта беше фалшива новина - аудиозапис, приписан на друзки духовен водач, който обижда Пророка, което предизвика насилие и над 100 жертви. Израел използва случая, за да се намеси открито - военни удари, медицинска помощ и дипломатически действия в защита на друзите, с които споделя религиозна връзка.

За това как друзите се оказват заложници в сложна геополитическа игра между ислямистка власт в Сирия на фона на все по-засилващото се военно присъствие и влияние на Израел в страната може да прочетете в текста на Ангел Петров. Същевременно вътрешно в друзката общност има разединение - част от лидерите търсят компромис с новата власт, други като шейх Хикмат ал Хиджри настояват за международна защита и не вярват на правителството.

Новата власт в Сирия включва малко представители на друзите, което засилва недоверието. Атаките от сунитски екстремисти в края на април допълнително изостриха напрежението.

Други текстове за това как Сирия изглежда след падането на режима на Башар Асад може да видите тук

Дали зад предложението за референдум за еврото, което президентът Румен Радев ще внесе в парламента, разкритикувано като противоконституционно и закъсняло, тъй като България вече е поела ангажимент да въведе еврото след изпълнение на критериите, не се крие заявка или тест за нов негов политически проект.

Този въпрос се поставя в анализа на Иво Инджов "Радев - от антикорупционната реторика до популизма с еврото". Според него в последната фаза от своя мандат президентът Радев ясно е очертал новата си роля - от борец срещу корупцията към водещ опонент на въвеждането на еврото в България. Въпреки предишните си критики към модела "Борисов - Пеевски" и овладяването на държавата от олигархични интереси Радев изненада с предложение за референдум, пише още Инджов.

Той предполага, че Радев се готви за влизане в партийния живот - възможно е да създаде движение (спряга се името "Трети март") и дори да подаде оставка преди края на мандата, за да се впусне в активна политика. С подобен ход той би могъл да привлече избиратели от "Възраждане", ИТН, "Величие" и част от електората на БСП.

Досега най-многобройната коалиция (22) се сви и изравни по численост с групата на ГЕРБ-СДС - с по 14 съветници. Бившата най-голяма коалиция се налага да излъчи свой нов председател, след като Бонев я напусна. Дали бъдещият лидер на групата ще е от "Продължаваме промяната" или от "Демократична България"? От първата формация е председателят на СОС Цветомир Петров, затова може да се търси представител на втората.

В още по-фрагментирания местен парламент смяната му вече не изглежда толкова далечна. Антон Хекимян и Ваня Тагарева от ГЕРБ-СДС периодично шумно напомнят, че той е бил избран като "временен" в началото на мандата - до гласуването на бюджета на общината. Самият Петров контрира, че в закона за местното самоуправление няма "временен председател на общински съвет" и щом веднъж е избран, е титуляр на поста за целия мандат. Но се съгласява, че ако някоя от групите предложи смяната му, тя може да стане на всяка сесия на СОС и е достатъчно обикновено мнозинство от 31 съветници.

Засега ГЕРБ-СДС не повдигат директно въпроса, но изкушението ще нараства.

Фестивалът ''Беалтайн'', или "Празникът на огъня", който се провежда през месец май в Ратню, Ирландия, е повод за празнуване. На него се събират племената, хора от всички вероизповедания, от цял свят, които се обединяват заедно с местната общност. Целта на фестивала е да вдъхнови хората да бъдат креативни и да запознае младежите с различни форми на изкуство, включително картини, театър, музика, танци и скулптури. Фотогалерия - тук.