ЕС е позволил на американци да тестват негова система за кодиране на информация

Винаги сме се досещали, че американските специални служби се чувстват като риба във вода в Брюксел. Преди всичко там се намира седалището на НАТО, където те са у дома си. Какво странно има тогава във факта, че задокеанските ни братя се интересуват от европейските институции? Нали са добри съседи. Това, което постигна Националната агенция за сигурност на САЩ (NSA) през миналата година обаче си беше наистина удар. Оказа се, че NSA е проникнала директно в Европейската комисия и то не чрез сложни шпионски ходове, а през парадната врата. И е била поканена не къде да е, а в системите за кодиране на секретна информация на съюза. Европейците били преследвани от антиамериканска параноя. На контитента все повече се засилвали антиамериканските настроения. Кой смее да твърди подобно нещо? Кой може да обвини европейците в антиамериканизъм, след като самият директор на бюрото за шифриране към Европейската комисия, британецът Дезмънд Перкинс, призна в прав текст: "Винаги съм имал много близки отношения с Националната агенция за сигурност във Вашингтон. Те редовно проверяват нашите системи (за шифровка), за да установят дали са добре защитени и правилно използвани", заяви невинно той на 6 февруари м. г. пред "временната комисия за разследване на системата за подслушване "Ешелон" на ЕК. "Ешелон" беше световна система за подслушване, която позволява на Националната агенция за сигурност на САЩ не само да прихваща практически цялата секретна комуникация в света, но и да я дешифрира. Най-странното е, че това заявление беше направено мимоходом и то в момент, когато съюзът се опитваше да уточни щетите, които са нанесени от разкриването на тайните им. Именно заради това то избухна като бомба. Да си представим как би реагирал Вашингтон, ако колегата на Перкинс в Белия дом позволи компютрите му да бъдат проверявани от руската Федерална служба за сигурност. Не напразно тези машини са разработени така, че да бъдат максимално защитени от недискретни погледи и са достъпни само за малка група посветени. Оказва се, че не било точно така. Перкинс беше натоварен да докладва за системата на шифроване, използвана от Европейската комисия за връзка с нейните представителства по света. Те са някъде около 60, като се започне от Женева, където се намира Световната търговска организация, и се свърши с Вашингтон, Москва и Пекин. Сега, пред смаяните погледи на депутатите той направи това признание сякаш нищо особено не се е случило. Притиснат да обясни по-подробно връзките си с NSA, британецът се изненада, че има някакъв проблем. "Имам роднина, който работи там", даде Перкинс най-естествения отговор. Но успокояващо заключи: "Вече две седмици агентите не са идвали да проверяват системата ни. Сигурен съм, че тя работи добре."

Интересно е да узнаем дали американците биха дошли в обратния случай, за да предупредят Перкинс, че нещо не е наред в системата за опазване тайните на съюза.

Изглежда, се налага друг да обяснява на висшите чиновници на ЕС, че той не е само хармонизиране на политиката в областта на селското стопанство, или на уеднаквяването на размера и формата на консервните кутии за грах. Европейските институции се занимават и с по-чувствителни области, където тайните са от решаващо значение. Такива области са международната търговия и конкуренцията например. Да придобие информация преди преговори в Световната търговска организация или за анкета, отнасяща се до накоя фирма, е безценно за Вашингтон.

Най-забавното в цялата тази клоунада е, че благодарение на Дезмонд Перкинс, NSA няма нужда да възстановява обругания "Ешелон" или каквато и да било скъпоструваща футуристична система. Те си имат пряк достъп и то през парадния вход до най-съкровените тайни на съюза.

Директорът на бюрото по шифровка обаче априори приема, че именно американците са му нужни, защото са по-напреднали в областта на високите технологии. Защо да крие от тях каквото и да било, като те така или иначе рано или късно ще стигнат до него? Американците четат всичко чрез сателитите си, независимо какво става тук, защити Перкинс странното си поведение.

Извън забавната част случката е смущаваща и поради факта, че ЕС има и военни тайни. Или би трябвало. Въпреки че американците вече са убедени, че Брюксел е стъклена кула.

За щастие на комисията нейният служител направи зашеметяващите си признания пред почти празна зала в края на заседанието. Затова случката успя да се запази в тайна досега. Но в пълно съзнание за сериозността на случилото се на 7 февруари говорителят на анкетната комисия, германецът-социалист Герхард Шмид, писа на началника на Перкинс, който по стечение на обстоятелствата също е британец. Отговарящият за вътрешните връзки на общността Крис Патен получи пълния доклад по случая. В него се казваше, че декларацията все пак е направена на публично място и комисията рискува да си навлече сериозна критика. За да бъде избегнат общественият скандал, Шмид предлагаше да бъде намерено по-рационално оправдание за странните връзки между американската Агенция за национална сигурност и Брюксел. И то преди аферата да е излязла от контрол.

Началникът на кабинета на комисарите Антони Кери обаче се задоволи да даде на Герхард Шмид същата информация, която Перкинс вече беше дал. И същото невнятно успокоение. Не било вероятно американците да разполагат с ключа на шифрите.

Камъкът обаче беше хвърлен и домът е в паника. На 6 февруари циркуляр за вътрешно ползване задава правилния въпрос. След като шефът на шифровчиците е знаел, че американците имат достъп до системата, защо не е казал на никого за това? Защо системите са били тествани от американци, а не от европейци? Наистина ли Перкинс има роднина, който работи за американските служби? Накрая остава най-добрият въпрос. Как ще реагират членовете на ЕС? Лошо, без съмнение.

Комисията, създадена през юни 2000 година, трябва да представи рапорта си през юни.