Спорадичните боеве по границата между Македония и Косово пробудиха страховете за нова огнена стихия. Македония критикува алианса миналата седмица за това, че се противопоставя на използването на въоръжена сила срещу албанските сепаратисти в Танушевци.

Македония вярва, че НАТО не прави достатъчно, за да се пребори с косовското насилие на нейна територия и в сръбската долина на Прешево. Гърция предупреди, че ситуацията е експлозивна и поиска от НАТО да заеме по-твърда линия срещу приемниците на Армията за освобождение на Косово (АОК). Друг съсед - България, предложи да изпрати войски - един може би добронамерен жест, който обаче буди и тревоги. Танушевци бе завзет от група, наричаща себе си албанска Освободителна национална армия. Формирование с подобни намерения предизвика такава бъркотия в Прешево, че НАТО се съгласи миналата седмица да върне под контрола на югославската армия част от пограничната буферна зона. С други думи бунтовниците, които се стремят към създаване на велика Албания, се превърнаха в толкова голяма заплаха за регионалната стабилност, че Западът сега е принуден да стане съюзник на силите, които не дотолкова отдавна се стремяха към създаване на велика Сърбия.

Това е забележителен обрат само две години след като НАТО воюва срещу Сърбия на страната на косовските албанци. И се случи независимо от това, че югославският президент Воислав Кощуница продължи неприемливото увъртане около екстрадирането на Слободан Милошевич. И този обрат съвпада с провала на КФОР да предотврати атаките на косовските албанци срещу изолираните сърби, които все още живеят в областта.

Все още няма консенсус сред политическите лидери на НАТО и в ООН относно бъдещия окончателен статут на Косово, което сега е суверенна югославска територия. Въпреки това по-голямата част от населението иска съществена автономия, ако не и независимост от Белград. Плановете на ОССЕ да организира парламентарни избори през октомври изглеждат оптимистични, да не кажем напълно нереалистични.

Междувременно опонентите на натовската война от преди две години, като Русия, подчертават трудностите на НАТО и казват, че те показват, че интервенцията в суверенните работи на една държава е грешна по принцип и на практика носи само още повече страдания.

Да се докаже, че това мнение е грешно, е толкова важно в дългосрочна перспектива, колкото и спирането на етническия конфликт сега, преди да се е разпространил. Това означава, че са нужни по-решителни действия от силите на НАТО, особено от американския контингент, срещу албанските националисти в Косово и по границите на Македония, Сърбия и Албания. Това означава и край на политическите игри на французите, които, изглежда, под претекст, че защитават наблюдателите на ЕС в Прешево, се опитват да създадат първата фактическа мисия на несъществуващите още Европейски сили за бързо реагиране. Това означава, че администрацията на Буш не бива повече да говори за изтегляне от Балканите. Както и увеличаване на натиска върху новите власти в Белград, за да стане ясно, че те съответстват на демократичните идеали, които ги доведоха на власт.