Космическата станция "Мир", която прекара 15 години и 32 дена в открития Космос, ще бъде унищожена в петък. Анонсите за безпрецедентното събитие течеха от няколко месеца насам и докато в началото новината се приемаше с присъщото на значимостта му вълнение, сега очакването е почти невротично с надежда всичко най-сетне да свърши.

Въпреки това безпокойството от това как ще протече самото приводняване в безлюдна част от Пасифика накараха близо 80 държави да поискат от руската страна пълна и постоянна информация за движението на станцията и за това кога и къде точно ще падне след последното си околоорбитно пътешествие. Япония, Индонезия и Германия сформираха екипи за наблюдение, като мобилизираха екипите си за борба с бедствия и се подготвиха да обявят извънредно положение, последвано от евакуация на населението, ако нещата излезнат от контрол. Германският министър на вътрешните работи Ото Шили призова полунашега жителите да разчистят мазетата си и да се подготвят да посрещнат падането там, тъй като ако най-лошото се случи, спасителните екипи ще могат да дойдат чак след 10 минути. В Австралия хората ще имат 30 минути да напуснат домовете си, ако постъпи съобщение, че остатъци от станцията са се отклонили от предвидената траектория. САЩ също мобилизираха всичките си граждански служби за защита при извънредни ситуации. Единствената държава, която противно на всички се надява частиците от "Мир" да паднат на нейна територия, е Тонга. Управляващите там изразиха очакването си това да се случи, за да може руската страна да им изплати обезщетение, с което да вдигнат икономиката си на крака.

Останалите се молят изчисленията на Центъра за контрол на полетите да се окажат правилни и онези 0.02 процента възможност "Мир" да се стовари върху населена местност да са само статистически допустима грешка. Според Юрий Коптев - генерален директор на Руската космическа агенция, шансът всичко да мине по план е 97%. В противен случай "отломки от станцията могат да паднат във всяка точка на земното кълбо". Техният брой е приблизително 1500, с обща тежест около 20-25 тона, а скоростта, с която се носят към повърхността, е 450 км/ч - достатъчно висока, за да пробие 2-метрова бетонна плоча.

45 минути агония

По план "Мир" се понася към Земята в ранните часове на деня. При движението си по орбита 140-тонната станция всеки ден се снижава с 1.8 км, като пет часа преди началото на края тя ще бъде на 200 км от земната повърхност. Тогава двигателите на товарния кораб, прикачен към "Мир", ще му придадат достатъчно голямо ускорение, за да може той да се гмурне в атмосферата. На височина от 144 км станцията ще започне да се нагрява и да забавя скоростта си на падане от триенето с атмосферата. На 96 км от Земята тънките слънчеви батерии ще започнат да се деформират, а самата станция ще започне да се разтапя. Когато разстоянието стане 80 км, "Мир" ще се раздроби на части и ще падне в Тихия океан.

Цялата процедура би трябвало да отнеме около 45 минути. Приводняването е предвидено да приключи точно в 8.30 българско време. Остатъците от станцията ще се разпръснат някъде между Нова Зеландия и Чили в елипса с ширина 200 км и дължина 6000 км. В триизмерното пространство елипсата изглежда като Гаусова крива, т.е. размерите са определени с помощта на изчисления за възможното отклонение на частиците от центъра на падането под влияние на климатични промени като вятър, мъгла или дъжд. Това обаче е най-добрата прогноза, в която са отчетени минимални шансове нещо да се обърка.

Русия осигури $200 млн. застрахователна полица за "Мир", по-скоро като успокоение за притеснените държави, отколкото от желание да спаси бившето си космическо съкровище. Причината за скептицизма сред руските експерти най-вероятно е в драматичния срив в авторитета на съветската станция през последните години. Тя се прочу като "Космическата Лада", когато за малко не се блъсна в товарен кораб и не се взриви в открития Космос през юни 1997 г. Това не стана само благодарение на бързите реакции на намиращите се на борда на "Мир" космонавти. Само 4 месеца преди това същите потушиха пожар на станцията, в който за малко да загине един американски астронавт.

Оплакването на Девата

Въпреки това Русия не може да прикрие мъката си по загубването на станцията. Тя бе символ на съветската мощ и доминация в космическото пространство. "Мир" разкри едно концептуално ново равнище на изследвания на Вселената и стана трамплин за извеждането в откритото пространство на Международната космическа станция (МКК), на борда на която работят представители на 16 нации.

Поддръжниците на идеята за спасяването на "Мир", сред които разбираемо фигурират имената на лидери от руската компартия, използваха именно този факт, за да подчертаят, че свалянето на станцията ще лиши множество изследователи от възможността да приложат знанията си на практика. Нещо повече - "Мир" се бе превърнал в нещо като служба за безработни интелектуалци, чиито способности се използваха при поддръжката на станцията. Комплексът бе дом за близо сто космонавти през 15-годишното си съществуване. На борда е запазена китарата, на която за свирили Владимир Титов и Муса Манаров по време на престоя си там. По стените все още висят икони на Богородица, донасяни от руските космонавти. Този факт донесе на "Мир" и другия му прякор - "Девата", отчасти измислен и заради това, че станцията е първата по рода си. Всичко това ще стане на пепел днес. Симпатизиращите на каузата за оставането на орбиталната станция в космоса се обърнаха и към самия президент на Руската федерация Владимир Путин с молба "Мир" да се превърне в туристически обект, но да не бъде приводняван. Те изтъкнаха важността му за националната сигурност на страната, като го обвързаха с проекта за противоракетен чадър на САЩ над Европа. Въпреки демонстрирания ентусиазъм обаче 100-те милиона долара, които Русия дава всяка година за поддържане на станцията, си остават една твърде непосилна сума на фона на съкращаването на перото в бюджета за космически изследвания. В момента той е едва $104 млрд., което е една трета от средствата за построяването на кораба "Союз".

Разочарование за $20 милиона

Най-разочарован от събитието обаче е американският мултимилиардер Денис Тито. Бившият инженер на НАСА плати $20 млн., за да стане първото цивилно лице на борда на "Мир". Средствата бяха връчени директно на Руската агенция за космически изследвания, въпреки протестите на американската страна срещу изпращането на "аматьор" в Космоса. Мечтата на 60-годишния Тито се заражда преди 10 години, когато разбира за програмата за обмяна на космонавти между САЩ и Руската федерация. Веднага след като депозира парите, той замина за Казахстан, където прекара няколко седмици на обучение в Звездния град. Сега мечтата му е на път да се изплъзне, макар че съществува вероятност пътешествието да се осъществи, но до друга атракция. То ще стане по силата на руската квота на МКК. Съществува обаче възможност протестите на НАСА да осуетят плановете на мултимилиардера от Калифорния. Повод за съмнение даде скандалът, който се разрази два дена преди падането на станцията "Мир" в Центъра за подготовка на астронавти "Джонсън" в Хюстън. Въпреки предварителната уговорка Тито да лети с екипажа на руските космонавти към МКК с кораба "Союз ТМ-32" като резервен пилот, той не бе допуснат до тренировки. Обяснението бе, че "частното лице не е достатъчно запознато с аварийните системи на МКК". Това можело да предизвика напрежение както у екипажа, който вече е в открития Космос, така и у експертите в контролния център, тъй като те ще трябва да наблюдават всяко негово действие, докато астронавтите са извън кораба и да пренебрегнат самата мисия на МКК заради един "турист". Руснаците реагираха с демонстративно напускане на центъра за подготовка и заявиха, че ще се върнат само ако и американецът е с тях. Мотивът на руската страна е, че в замяна на преживяването Тито ще спонсорира проекта на руската компания MirCorp за построяване на нов космически модул, който да замести "Мир" в откритото пространство.

Още не е известно каква сума ще даде Тито, но е ясно, че проектът на MirCorp ще струва около $100 млн. и ще бъде построен до 2 години. Не е уточнено дали модулът ще бъде скачен с МКК или ще се движи в самостоятелна орбита. Важното е, че той ще се използва главно за търговски цели. Модулът е доста по-малък от "Мир" и много по-опростен в техническо отношение. Това, което го отличава, е огромният прозорец, от който ще може да се наблюдава Земята. "Идеално е за туристически обиколки," коментира ентусиазираният Тито.

Дали това ще бъде предназначението на модула обаче ще покаже бъдещето. Дотогава Русия ще си остане монополист в космическото пространство по брой изстреляни спътници, модули и ракети със строго търговска цел с годишна печалба от $800 млн. - всичко това въпреки падането на историческата забележителност "Мир".

С гибелта на "Мир" изчезва и мястото, на което за пръв път бе доказано, че е възможен пилотиран полет до Марс. Ксомонавтът Валерий Поляков живя там в безтегловност в продължение на 437 дни. На борда бе поставен и рекорд за продължителен престой на жена - астронавтката Шанън Люис работи 188 дни. "Мир" просъществува много повече от прогнозираното и това дава надежди, че и новата Международна космическа станция ще работи дълги години наред.

Днес на пепел ще станат 11 тона научно оборудване и библиотека от стотина книги, сред които Библията и Коранът, както и снимка на Юрий Гагарин. Температурата ще достигне 1500 градуса - достатъчно за да изпепели израсналите на борда агресивни гъбични форми - някои от тях още от времето на станцията "Салют-7". Години наред те бяха безопасни за екипажите, но има риск, ако паднат на земята, да мутират със сериозни последици за живите организми.