Възраждането на древните обичаи в Албания само допринася за удвояването на обществения товар върху плещите на жените там, съобщава Би Би Си в голямо свое разследване на човешките права. Албанките и без това са подложени на нещо, което в Западна Европа спокойно биха нарекли дискриминация. Жените в Албания се будят в безкрайния кошмар на един изначално погрешен морален кодекс. Това е ред, по който живее и се развива албанското общество от векове насам.

"Кунун" е канонът на обществените обичаи, положени през ХV век от северноалбанския вожд Лек Дукаджинит. Той се радва на засилен обществен интерес от краха на комунистическия режим насам и се подхранва от вакуума на държавно равнище, където законността е по-скоро пожелание отколкото реалност. Така хората, особено в по-отдалечените от центъра области на страната, се върнаха към корените си, за да открият там най-сигурния регулатор за всекидневното си поведение.

"Кунун" обаче в никакъв случай не е документ, който може да попадне в рубриката прогресивен. Той чертае една ясна демаркационна линия между половете и поставя мъжкия авторитет над всичко.

Той санкционира и старата албанска традиция на кръвната вражда. Ако представител на един род бъде убит, роднините му имат не просто правото, а законовото задължение да отмъстят за смъртта му, като убият член на обвинения в кръвопролитието противников род. Следствието след разправата е, че мъжете отмъстители от двата клана се поставят под "домашен арест", за да запазят живота си.

В момента близо 10 000 представители на силния пол са затворени в домовете си след поредния родов скандал, завършил със смъртен случай.

В това време жените, иначе подлагани на постоянна дискриминация, се превръщат в темелите на семейството. Те са принудени не само да изпълняват надлежно ролите си на майки, съпруги и домакини, но и да изхранват дома си вместо "принципните" си мъже. Въпреки това правата между двата пола са далеч от изравняване, макар задълженията да падат преди всичко на плещите на представителките на нежния пол.

Странностите на междуполовото общуване бележат и всекидневието на голяма част от имигрантските семейства във Франция. Там правителството настоява за забрана на полигамията, като форма на съвместно съжителство. В момента във Франция повече от 140 000 души живеят подобни семейства, придошли в страната в началото на 70-те години на ХХ век от Мали, Сенегал, Камерун и Toгo. Инициативата на френския кабинет за прекратяване практиката на полигамия е отново насочена към казуса права на жените в подобни общности. Според предложението на управляващите, в случай че семействата настояват да живеят, следвайки обичаите си, мъжете в тях ще загубват правата си да работят легално на територията на Франция. Така регулацията, която предлагат френските политици, обаче се оказва твърде далеч от предварително заложеното добро намерение. Тя изважда конфликта от първоначалното му убежище на полова дискриминация и го пренася на ниво задочен спор между две групи права - тези на жените и тези на малцинствата.

Така жената, независимо дали се намира в "люлката на цивилизацията" или в центъра на отмрели за човечеството кръвни вражди, е принудена да търси средства за собственото си оцеляване отвъд регулациите и правните норми. Защото тяхното сбъдване е кауза от твърде далечното бъдеще, коментира Би Би Си.