Преди четиридесет години Великобритания официално разреши отварянето на букмейкърските кантори. По този начин стотиците нелегални центрове на залагане, които се намираха из цялата страна, легализираха дейността си, а мъжете в карирани сака и бели панамени шапки, които бяха част от колорита на хиподрумите, станаха уважавани бизнесмени. Тъй като на Острова може да се заложи на всичко, легализирането на хазарта извади на бял свят една многомилиардна индустрия. Британците са склонни да залагат на какво ли не - като се започне от боя с кучета, мине се през това дали ще вали или не по време на дербито в Уимбълдън и се свърши със самите конни състезания. Залози се приемат съвсем официално във всяка от хилядите кантори в кралството.

Невинаги обаче е било така. В началото на века Уилям Хил приемал залози по кръчмите, като обикалял Лондон с колело. Сега букмейкърската кантора William Hill е една от най-големите в страната. Залози от името на компанията приемат десетки нейни клонове.

По-рано канторите за залагания са съществували нелегално, а собствениците им са пращали деца да събират залозите - те са носели и парите, и листа, на който са записвали имената на заложилите и предсказаните от тях резултати. Момчетата занасяли парите на боса. Ако залагащият имал късмет, на другия ден момчето му носело печалбата. Това било доста рисковано и за двете страни - за този, който залага, и за този, който приема залозите, разказва прессекретарят на компанията William Hill Грем Шарп. Когато през 1961 г. със закон били разрешени букмейкърските кантори, те веднага се нароили из цялата страна. Тогава обаче пред тях били поставени определени изисквания. В кантората на букмейкъра например не е можело да има удобни кресла, телевизори и т.н. Идеята се заключавала в това хората да не бъдат привличани твърде много от местата за залаганията. Тук човекът трябва да влезе, да остави залога си и да си отива. След обявяването на резултатите се връща за печалбата.

Едва през 1986 г. законът бил променен и на приемащите залозите било разрешено да поставят телевизори в пунктовете. Сега там има фотьойли, може да се изпие чаша чай или бира, докато човек очаква резултата от състезанието, мача или конните надбягвания.

"Същото е и в Америка - посредством интернет ние приехме стотици залози за изхода от президентската надпревара в края на миналата година. Хората залагаха при нас, защото в Щатите това е невъзможно. В света има твърде малко страни, където букмейкърските кантори са толкова достъпни, колкото във Великобритания, казва Грем Шарп, от William Hill. Независимо от мощното навлизане на интернет, търсещите тръпката на истинските залози продължават да се увеличават, тъй като тук това е много удобно. По време на световното първенство по футбол във Франция французите нямаха право да залагат у тях, тъй като там са разрешени залозите само върху конни състезания. Залозите за мачовете те правеха при нас, казва Шарп.