Атанаска Петкова е била юрисконсулт на "Булгаргеомин", "Геоком" - София. Пет години е била главен юрисконсулт на "Българска нефтена компания" в Либия. Сега е главен инспектор в Сметната палата. Председател е на Българо-либийската асоциация "Сахара", която се опитва да възстанови традиционно добрите отношения между двете държави.

Трябва ли да се притесняваме за процеса в Либия след речта на Муамар Кадафи в Абуджа?

- Не, не мисля, че трябва да се притесняваме повече, отколкото преди. Загрижеността на ръководителя на държавата е нормална.

Не е ли страшно, че се позовава на сигурни доказателства по един процес, който още е висящ и по който действа презумпцията за невиновност?

- Все пак това е една реч по повод конференция по проблемите със СПИН. Нормално е този случай да бъде изнесен там.

Възможно ли е Кадафи да повлияе на решението на първоинстанционния съд? Вие винаги сте казвали, че либийските юристи са независими?

- Да, и след тази реч продължавам да го твърдя. Тя няма да се отрази негативно върху хода на процеса. Решаващо ще бъде съдийското убеждение на база доказателства.

Ще бъде ли Кадафи трета инстанция по делото?

- Не. Има една Велика зелена декларация за правата на човека, приета на всеобщ народен конгрес през 1988 г. В нея изрично е подчертано, че джамахирийското общество си поставя за цел да премахне смъртната присъда. Там години наред се води борба срещу смъртното наказание. И още един абзац - съдът може да замени присъдата, ако във това няма опасност за обществото и не противоречи на хуманните чувства.

В момента изпълняват ли се смъртни присъди в Либия?

- През последните 4-5 години няма изпълнени смъртни присъди. Има влезли в сила, но не се изпълняват.

Ако втората инстанция реши, че нашите са виновни, какво следва?

- Ако се постанови смъртна присъда, ще има трета инстанция - техният Върховен съд. Ако във втора инстанция се постанови затвор 20 г. или доживотен, тогава трета инстанция няма.

Значи държавният глава по никакъв начин няма да се произнася по това дело?

- Не, съдът помилва.

За вас речта на Кадафи дипломатически скандал ли е?

- Не. Тя е произнесена по определен повод.

Трябва ли либийският посланик да дава обяснения на външно министерство?

- Не познавам протокола на Външно, но нашите управляващи трябваше да предприемат много по-категорични дипломатични стъпки за срещи на най-високо ниво, вместо да се търсят обиколни пътища, включително да се ходи и до папата. Моят опит говори, че пътят към сърцето на арабите е, когато човек отиде и разговаря очи в очи с тях. Каквото има да се решава, се отива на място и се решава.

В пресата се появиха твърдения, че Кадафи ще иска да замени нашите медици с подсъдимите по процеса "Локърби".

- Мисля, че така не може да се успоредяват нещата. Аз не оставам с такова впечатление.

Как си обяснявате мълчанието на либийската преса по делото?

- Там не се разгоря такава хистерика като у нас. Хората запазиха мълчание, защото моралът им е такъв. Те казват: дошло е, трябва да се преживее и който е виновен, трябва да получи наказанието си. Няма никакъв упрек към българите. До ден днешен няма българин, на който да е затръшната вратата. Либийците продължават да канят българи по домовете си - това не говори ли за отношението им? Не дай си боже това да се бе случило в България! Аз си представям какво настроение щеше да има срещу всички араби. Ние не сме търпелив народ. Гледаме да избухнем емоционално, да украсим нещата. Не е вярно, че има цензура на пресата в Либия.

Не е ли притеснително, че съдът не допуска никакви доказателства?

- Много е притеснително. Но, от друга страна пък, това е аргумент на защитата да обжалва. Не мога да си обясня защо нито едно от исканията на Отман Бизанти (това е истинското му име) не се допуска. Но съм дълбоко убедена, че на втора инстанция Бизанти ще използва тези откази, за да мотивира жалбата си добре. Дълбоко вярвам на адвокат Бизанти, с когото съм работила и когото познавам добре.

Има съмнения, че той би действал в интерес на държавата, а не на подсъдимите?

- Отхвърлям подобни твърдения и който ги твърди, обижда професионално този човек. Той има аналитичен ум и добре изпипва нещата. Това е делото на живота му и той никога няма да пренебрегне интересите на подзащитните си.

Има и такава възможност - да бъдат оправдани по тежките обвинения, но да получат наказания за нарушения на морала.

- Допускам да се използват по-малки наказания по отношение на алкохол и някакви морални норми.

Там се налагаха наказания като бой с пръчки?

- Не.

Мит ли е това?

- Това е по отношение на сводници, провокиране към проституция на малолетни. Аз съм виждала изпълнение на биене с камшик близо до сградата на прокуратурата и съда. В Либия имат хубав закон за алкохола и опиатите. Там за чужденци е маркирано, че могат да употребяват алкохол в дома си, без да черпят либийци и без да варят и да продават. Не съм видяла нито един чужденец да го налагат с пръчки. Не се е стигало до осъдителна присъда на българи за алкохол.

Посланикът на Либия се засегна от едно изказване на Александър Томов, който искаше да се изкаже против царското движение, а обиди арабите.

- По този случай има хубава поговорка - кучето, което не знае да лае, да мълчи, защото вкарва вълците в кошарата.

Изгубихме ли позиции в Либия?

- Мъчно ми е, защото през последните 10 години свихме присъствието си там. Либия не е отрицателно настроена към нас. Сега там има само 5 хиляди българи, преди 15 години бяха 22 хиляди. Там питат: къде са ви добрите инженери? Когато човек иска да работи, не държи машините си в бездействие. Либия е по-толерантна към нас за неплатени данъци и липса на пререгистрации. Нашите държавници имаше за какво да говорят с Муамар Кадафи и той им даде знак още миналата година, като поздрави президента за трети март. Ние обаче не го поздравихме лично. Хубаво е да си спомняме поговорката - уважавай, за да те уважават. В крайна сметка Либия може без нас.