За оръжейните фирми в Европа разширяването не е нещо лошо
Преди три месеца Унгария бе готова да модернизира армията си, като похарчи 560 милиона долара за американски бойни самолети F-16. Тогава се появи Швеция и обеща инвестиции в унгарската промишленост, ако страната купи европейски самолети. Будапеща премисли и в момента преценява офертата на британската компания ВАЕ Systems и шведската Saab за вземането на лизинг на 24 самолета Gripen.
За Унгария и останалите държави, стремящи се към членство в Европейския съюз, създаването на търговски връзки в рамките на региона е от първостепенно значение. Това дава надежди на европейските производители на оръжие, че ще успеят за превъзмогнат доминацията на САЩ на оръжейния пазар, оценяван на 53 милиарда долара годишно. Те гледат на Източна Европа като на нов пазар за големи поръчки. Покупките се смятат за полезни за членството в два клуба - Европейския съюз и НАТО, пише унгарското списание Budapest Business Journal.
Три от страните, преговарящи за присъединяване към ЕС - Унгария, Полша и Чехия, са вече членове на НАТО, а седем от деветте държави, които в момента се борят да членуват в алианса, мечтаят да бъдат част и от евросъюза. Поради това седемте - България, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения, вероятно ще се обърнат към европейските отбранителни компании, когато решат да закупуват оръжие, самолети, радиостанции и военни превозни средства, съвместими с тези в западните държави. За оръжейните компании това са договори за десетки милиарди долари.
Бившите социалистически държави обаче все още се въздържат от големи поръчки поради скромните си бюджети. По тази причина те често обновяват старото си съветско оборудване. Чехия усъвършенства 250 от танковете си от съветско време Т-72, а Полша снабдява руските си бойни самолети MIG-29 с по-добри оръжия.
Разходите за отбрана в страните от Централна и Източна Европа са скромни в сравнение с милиардите долари, които САЩ изразходват годишно за целта. По данни на Международния институт за стратегически изследвания в деветте държави, стремящи се към членство в НАТО, военните разходи са спаднали с 19 процента до 2.82 милиарда долара през 1999 г. в сравнение с предходната година. За същия период Унгария, Чехия и Полша са изразходили с 3.6 процента по-малко (5.15 милиарда долара). През 1999 г. трите държави станаха членове на НАТО. Генералният секретар на пакта Джордж Робъртсън поиска от европейските членове да поемат по-голяма част от издръжката на операциите на алианса.
В същото време европейски компании са на път да спечелят няколко големи договора. В края на май BAE и Saab останаха единствените кандидати за продажбата на бойни самолети Gripen на стойност 2 милиарда долара на Чехия. ВАЕ твърди, че ако спечели чешката поръчка, след нея ще потекат поръчки и за части, които ще бъдат на още по-висока стойност. В Унгария Gripen са сериозен конкурент на F-16, след като Швеция обеща инвестиции от големите си производители на електроника "Ериксон" и "Електролукс". Страната обмисля и оферти на стойност 800 милиона долара за доставка на военни камиони от европейските компании "Фиат", "Волво" и "ДаймлерКрайслер". "Унгария не гледа на връзките си със САЩ и връзките си с Европа като на алтернатива - тя ги иска и двете", твърди говорителят на унгарското външно министерство Габор Хорват.