Разширяването на Европейския съюз на изток ще бъде най-големият принос за стабилността, сигурността и просперитета през ХХІ в., твърди влиятелна неправителствена организация във Великобритания. Центърът за европейска реформа (ЦЕР) публикува тази седмица изследване на водещия си анализатор Хедър Грабе, в което тя твърди, че ползите от разширяването на ЕС далеч надвишават неговата цена.

Разширяването ще доведе до повече инвестиции, развитие на търговията и е гаранция за стабилността. Тези ползи ще бъдат огромни за просперитета на европейския континент и затова дебатът за разширяването не трябва да се фокусира единствено върху евентуалната цена, която ще понесе бюджетът или пазарът на труда в някои сегашни членки. Максималната цена за разширяването с 10 нови членки ще бъде 67 милиарда евро, което е около една хилядна от общия годишен БВП на петнайсетте страни членки, твърди публикацията. Това е съвсем малка цена за обединението на Европа и само една част от сумата, която западните страни са похарчили за отбрана по време на студената война, смята Грабе.

Изследването, озаглавено "Ползата от разширяването в перспектива", твърди, че ЕС трябва да определи твърди дати за разширяването с най-напредналите страни, да определи по-ясни критерии за това кога една страна е готова за членство и да осигури повече помощ на страните, които няма да могат да се присъединят дълги години.

В тази група - на страните, които според всички сценарии на изследването няма да могат да влязат в ЕС през това десетилетие, влизат две страни - България и Румъния. За България авторът посочва, че през изминалите няколко години е извършила много позитивни реформи, които са били приветствани от комисията. Въпреки това обаче заключението е, че "нито една от тези две страни няма да може да влезе в ЕС в близко бъдеще, може би над едно десетилетие".

Тези две страни са получили само една трета от преките чуждестранни инвестиции за периода 1985 - 1999 г., а представляват близо една трета от населението на региона, аргументира се Грабе. Процесът вероятно ще се развива самостоятелно - в неговия капан ще влизат всички по-изоставащи страни, което ще води до по-ниско ниво на икономическо развитие. Ниските нива на преки чуждестранни инвестиции ще доведат до забавяне на икономическия растеж и съответно ще ограничат напредъка по посока членство в ЕС. Така се оформя порочен кръг от ниски инвестиции, забавяне на реформите и изолация от ЕС, предупреждава анализаторката.

В този смисъл тя посочва, че определянето на точен график за разширяването може да окаже негативно влияние на страните, които ще бъдат изключени от първата вълна на разширяване. За тях ЕС има нужда от специална стратегия, по-голяма гъвкавост, оказване на интензивна икономическа помощ и подпомагане на реформите - не само онези, нужни за присъединяването, а и преследване на други цели за развитие. Според авторката в интерес на ЕС е да помага на страните кандидатки, които са останали извън разширения ЕС. Тя подчертава, че тези страни (България и Румъния) и сега получават по-малко помощи от бедните райони на ЕС и от по-напредналите кандидати в Централна Европа. ЕС трябва да направи тези задачи приоритетни и помощта трябва да има незабавен ефект върху икономиките, особено за насърчаване на притока на чуждестранни преки инвестиции. ЕС трябва да отдели значително повече ресурси, за да улесни процеса на "настигане", да помага за развитието на инфраструктурата и за преодоляване на корупцията. Анализаторката се аргументира, като казва, че "ЕС ще пострада силно, ако България и Румъния - най-стабилните страни в Югоизточна Европа - се превърнат в нестабилни икономики с крехки демокрации отвъд границите на разширения ЕС. Подобен ангажимент за пръв път бе поет, когато в Гьотеборг Европейският съвет прие декларация, в която се ангажира със специално съдействие за процеса на присъединяване на България и Румъния.