На 2 февруари 1993 г. Съветът за сигурност на ООН гласува резолюция 808, която даде зелена светлина за конституиране на международен съд, призван "да съди хората, смятани, че са отговорни за тежки нарушения на международните и човешките права, извършени на територията на бивша Югославия след 1991 г.". Въпреки важността на институцията обаче не бяха много тези, които вярваха в нейната ефикасност. Назначените от ООН съдии също не бяха наясно какво, къде и как трябва да правят. Нямаме нито място за заседания, нито статут, нито затвор, нито обвинен, нито подкрепа. Даже нямаме прокурор, пише в свое писмо до свой колега по това време един от международните съдии. Един след друг проблемите започват да се решават, когато Холандия дава съгласието си съдът да се настани в Хага. През лятото на 1994 г. южноафриканецът Ричард Голдсън става първият прокурор на трибунала. Финансовите проблеми са разрешени благодарение на Германия и Холандия, които успяват да издействат първите средства за институцията. От другата страна на океана рамо дава и държавният секретар Мадлин Олбарайт. Така международният трибунал за съдене на бивши величия от бивша Югославия се сдобива с годишен бюджет от 100 милиона долара, част от които се разпределят като заплати между 1000 души негови служители. Четиристотин от тях работят само за прокурора.

Съдът заседава в бившата сграда на застрахователна компания, а през 1995 г. за неговите нужди е построен специален затвор. Международната общност плаща за изграждането на супермодерното съоръжение за въдворяване на военнопрестъпници 4.1 милиона евро. Затворът се намира на брега на Северно море в шикозното предградие на Хага Шевенинген и е екстериториален. Пред входната врата се развява синьо-сиво знаме, на което е щампирана везната на правосъдието и щъркел - емблемата на Хага. Вътре има втора оградна стена, зад която всъщност е самият затвор.

В последните дни картини от това място отново минаха по световните медии благодарение на новия си обитател. Бившият югославски президент Слободан Милошевич зае килията, която отдавна го очакваше там. "Във всички случаи той ще бъде по-добре тук, отколкото в затвора в Белград", казваше Карла дел Понте, прокурорката, която превърна осъждането на бившия югославски държавен глава в свое професионално предизвикателство. По отношение на удобствата госпожата може би има право.

Още с пристигането си Милошевич е бил прегледан щателно от медицинската комисия на затвора, която не открила никакви здравни проблеми. След това бил заведен в единична килия, обзаведена с душ, вана, кафемашина, бюро, гардероб, етажерка за книги, телевизор със сателитни програми, радио и едно легло.

Както останалите затворници, Милошевич ще има възможността да посещава гимнастическия салон, залата за фитнес и библиотеката. Той може да взема уроци по чужд език или изкуство, а ако иска да упражнява религията си, ще му бъде оказвано съдействие. Не става дума Милошевич да бъде обграден от някакъв особен комфорт или привилегии заради положението му на бивш държавен глава, казва говорителят на прокурора Флоранс Хофман. Единственото нещо, по което престоят на Милошевич ще се различава на първо време от този на останалите затворници, е по-строгият режим на изолация до процеса, който поиска прокурорът. Идеята на Карла дел Понте е да бъде ограничена възможността Милошевич да въздейства на свидетелите. Във всичко останало бившият силен човек в Белград е равен сред равни. Проблемите, които ще го съпътстват, също ще приличат на проблемите на другите.

"Нашите затворници изпитват повече трудности при адаптирането към новия начин на живот. Новото положение има върху тях много по-тежко емоционално отражение, отколкото при обикновените затворници, обяснява комендантът Тимоти Макфейдън. Много от обитателите на Шевенинген са заемали високопоставено място в страните си. Повечето смятат, че не са правили нищо повече от това да изпълняват задълженията си. Те са далеч от домовете си, езикът е различен, юридическата система също, даже храната е различна, обяснява директорът на затвора. Наблюдението на затворниците също е по-специфично, отколкото в обикновените затвори. Прекарваме много време да наблюдаваме емоционалното им състояние. Персоналът е обучаван за това. За 39 затворници се грижи персонал от 73 души, от които петдесетина са пазачите. В състава на затворническия персонал е и лекар-психиатър. Това се е наложило, след като хърватинът Славко Докманович се обеси през юни 1998 г. Независимо от всичко затворът към военния трибунал в Хага не е петзвезден хотел. Това си е затвор, от който не може да се избяга.