Специалистите с изненада наблюдаваха как през месец май в Скопие бе организиран международен оръжеен панаир, докато армията и бунтовниците се стреляха на 15 километра от столицата. Този парадокс и последвалите събития накараха мнозина да се замислят кой кого въоръжава. Поредният конфликт на територията на бивша Югославия разкри как се промениха през последното десетилетие нагласите на Запада за доставки на оръжие за Балканите. Кризата очерта също колко важни могат да бъдат оръжейните запаси на бившия СССР, както и значението на значителните количества бойни средства, които екстремистите си набавят от черния пазар.

Тези три тенденции се очертаха особено отчетливо в Македония, която има армия и полиция с хроничен недостиг на средства, зле екипирани и обучени войници и несъответно голям офицерски корпус. Това твърди в своя анализ Тим Рипли, специален кореспондент в Скопие на сп. "Джейнс дифенс уикли".

За разлика от Босна, Хърватия и Косово, където воюващите страни разполагаха с останките на арсенала на югоармията, двете страни в конфликта в Македония трябваше сами да трупат от нулата. Нито македонската армия се роди като част от югоармията, нито екстремистите са представители на местни албански отряди за самозащита. След като Скопие уреди мирното си отделяне от властта на Белград, югоармията се оттегли, отнасяйки със себе си абсолютно всичко - от арсеналите до бравите на вратите в казармите. В последвалите десет години македонците трябваше да разчитат изключително на помощ отвън. По същия начин албанците започнаха с празни ръце, защото по политически причини в бившата СФРЮ бяха разформировани въоръжените милиционерски части с тяхно участие.

Това обаче не означава, че Македония се е въоръжавала стабилно през 90-те години. Между 1992 и 1995 тя бе под

Оръжейното ембарго на ООН

срещу всички бивши югорепублики. Малко количество стрелково оръжие и няколко транспортни хеликоптера Ми-8 бяха купени от държави от бившия Варшавски договор, но властите залагаха предимно на международни гаранции за сигурността, каквато бе мисията на ООН в страната ЮНПРЕДЕП. Падането на ембаргото след дейтънското споразумение в края на 1995 отвори вратите за оръжейни доставки, предимно от приятелски настроени партньори. Този процес набра скорост особено покрай косовската криза от 1999 г., като България бе най-яркият пример с доставката на близо 200 танка Т-55, бронетранспортьори БТР 70/80, бронирани разузнавателни машини БРДМ, 122-милиметрови и 152-милиметрови оръдия и известно количество муниции за тях. Германия също дари бронетранспортьори М1133 и ТМ-170. Турция бе предложила употребявани бойни самолети Ф-5 "Нортроп" като основа за младите македонски ВВС, но до доставка не се стигна.

В продължение на десетилетие крехката македонска икономика не осигури средства за покупки на ново оръжие и така военните продължиха да разчитат на подаръците "втора ръка".

Местното оръжейно производство

Двата държавни завода "11 октомври"????? Еврокомпозит и "Сувенир" произвеждат широк спектър стрелково оръжие по югославски стандарт, муниции за оръдия и минохвъргачки, сухопътни мини, противотанкови оръжия, гранати и защитни облекла. Също в Македония се шият униформите и военният текстил. Проблемът с тези фирми обаче е, че в страната няма достатъчно суровини за тях. Оскъдни са и средствата в бюджета за отбрана - през 2000 г. за въоръжение и оборудване бяха отпуснати само 77 милиона долара.

Още с първата масирана стрелба по хълмовете над Тетово през март се разкри зависимостта на Македония от внос на муниции. Според изчисления на западни специалисти в края на май страната почти е изчерпала запасите си от едрокалибрени снаряди и трескаво търси помощ от чужбина. По същото време България изпрати танкови и артилерийски снаряди за попълване на пресъхващите македонски запаси.

Докато армия и екстремисти се стреляха над Тетово, правителството форсира програма за засилване огневата мощ на военните. Властите в Украйна бързо добриха пакет, включващ четири бойни хеликоптера Ми-24 (съобщава се за поръчани още 10 такива машини) и четири транспортни хеликоптера Ми-8. Последните бяха прехвърлени от украинския контингент в Косово и преди да тръгнат на бой в Македония от бордовете им бяха заличени буквите КФОР. Заплатите на пилотите и наземния персонал механици са част от сделката с Киев на стойност 600 хиляди долара. От средата на юни действат и четири щурмови самолета Су-25, три от които са базирани на скопското летище Петровец. Единият от тях е за тренировъчни цели, защото, макар от времето на бивша Югославия да има 55 македонски пилоти на реактивни самолети, Су-25 е абсолютно непознат за тях. Ми-24 също е нова машина и затова в момента в Украйна се обучават 8 пилоти и 11 механици. Освен това Македония така и не успя да осигури и на двете групи пилоти поне един полетен час от 1992 г. досега. Не се потвърдиха съобщенията за закупени два руски хеликоптера Ка-50/52, които досега не са извеждани на служба извън руските ВВС, а и е доста съмнително, че бюджетът на Скопие може да си ги позволи.

Държавите

от НАТО са по-сдържани

напук на непрекъснатите политически декларации в подкрепа на правителството в Скопие. Нито една от 19-те държави не бе готова да изпрати помощ, най-вероятно заради опасенията да не би албанското мнозинство в съседно Косово да се обърне срещу КФОР, а и защото на Запад има известни притеснения относно правата на човека в Македония. Падането на няколко минометни снаряда в гранично косовско село, заради което загина британски журналист и бяха ранени няколко местни жители, направиха Запада още по-резервиран. Последното не се отнася до готовността да се предоставя на Скопие шпионска информация, военни инструктори и техника, с която не може да се убива. САЩ помагат с електронно подслушване, а на скопското летище Петровац е базиран шпионски самолет "Чесна 337" на частната фирма AirScan. Гърция даде два хеликоптера Бел УХ-1Х за евакуиране на ранени. Скопие отказа предложените от Великобритания 20 инструктори за борба с диверсионни групи, но прие няколко хиляди модернизирани бронирани жилетки, използвани в Северна Ирландия, както и система за глобално позициониране GPS и разминиращи устройства.

Македония увеличава и поръчките в чужди фирми за малки количества специално оборудване като сделките обикновено минават през скопската фирма Micei International, притежаваща лицензите за Македония на марки като "Ремингтън", "Браунинг", "Валтер" и "Хеклер и Кох". Според вицепрезидента на компанията Ики Малиновски през последните месеци има засилен интерес от армията към някои проукти - муниции, едрокалибрени артилерийски снаряди, бронирани жилетки...

Същата фирма спонсорира

Оръжейното изложение през май

и сега усилено е търсена от частни лица и охранителни фирми. Западни специалисти предупреждават по този повод, че в Македония у физически лица има доста оръжие и това може да се превърне в опасен елемент на конфликта с албанците. На панаира най-големите чуждестранни изложители бяха от Югославия и България. "Югоимпорт СДПР" присъстваше с пълния си блясък на едва второто си изложение след края на санкциите срещу Белград миналата година. Продукцията не е нещо специално, но е тъкмо по нуждите на македонската армия - автомати, гранатомети, противотанкови гранати, минохвъргачки, пистолети, заглушители и пакети за подсилване бронята на военни машини. През май в Скопие бе югославският премиер Зоран Жижич (той подаде оставка след предаването на Слободан Милошевич в Хага - бел.ред.) и това подсили слуховете, че сърбите ще получат някои поръчки. Но в крайна сметка от това не излезе нищо заради условието на Белград са се плаща в брой. Това не пречи двете правителства да са в тесни контакти заради общата албанска екстремистка заплаха в района.

Българското присъствие на майското изложение бе по-незабележимо от сръбското вероятно защото се предлагаха продукти встрани от македонския интерес - радар за ПВО и услуги за ремонт на авиационна техника.

Бунтовниците сглобяват своя арсенал

от чужди източници. Армията за национално освобождение (АНО) е смятана основно за издънка на формално закритата Армия за освобождение на Косово. Лидери на АОК сега командват в АНО и са пренесли там своя опит и канали за въоръжаване на отрядите. Отново са активирани действащи в чужбина албански структури за набиране на средства и оръжие - известната "Родината зове" бе прекръстена на "Национална свобода", като и в двете водеща фигура е Фазли Велиу.

АНО започна да трупа оръжие в планините по границата с Косово някъде към началото на миналата година. Най-вероятно това е част от въоръжението на разпусната през септември 1999 АОК. Това са предимно "Калашников АК-47", картечници М-53, гранатомети и 120-милиметрови минохвъргачки. Този арсенал е закупен с част от приблизително 50-те милиона долара, похарчени на международния пазар за оръжие от "Родината зове" по време на войната в Косово от 1998-1999.

Друга част от въоръжението на екстремистите идва от разграбените през 1997 г. армейски складове в Албания. През пролетта преди четири години бяха откраднати близо един милион автомата "Калашников" и значителна част - може би около 100 хиляди от тях - попаднаха по албанските села в Македония.

Заловеното напоследък от КФОР оръжие подсказва, че АНО е доста активна на международния оръжеен пазар. Направен е опит са сдобиване с противотанкова управляема ракетна система 9М 14 "Малютка" и изстрелваните от рамо зенитни ракети 9 М 32 "Стрела-2М"(една от тях бе използвана в средата на юни край Слупчане и принуди украинските пилоти да спрат полетите за два дни и да преначертаят тактиката си). КФОР залови и един брой от по-модерната зенитна ракета 9П313 "Игла-1". Сложни мрежи за доставка са изградени през Босна към Албания и оттам към Косово и Македония. Освен етнически албанци войските от КФОР арестуваха досега заедно с оръжието босненци, хървати и българи.

Четвърти източник за екстремистите са самите македонски сили за сигурност, които изоставиха оръжие и част от британските бронирани жилетки, когато в началото на май бързо се оттеглиха от район от 200 кв. км северно от Скопие. През юни източници на "Джейнс" са видели в териториите под контрола на екстремистите широк спектър автомати "Калашников", снайпери, карабини и картечници. Те обаче очевидно нямат средства за радиокомуникация и ги заместват с мобилни телефони.

Доста различни числа се сочат за числеността на АНО. Според западни източници тя наброява около 1500 - 1800 души, но според македонския военен министър Владо Бучковски те са поне 2000, а по-реално е да са между 4000 и 6000 души. Командирите на тези хора не са в пълна изолация, защото дори Бучковски потвърди, че представители на НАТО контактуват с тях, за да ги убедят до 15 юли да приемат план за доброволно разоръжаване. В централата на НАТО в момента има македонски военни, които уточняват детайлите и точното разположение на депата за предаване на оръжието в евентуалната мироопазваща мисия на алианса.

При това състояние на

Двата воюващи лагера

се очертават безпаричната армия, разчитаща на помощи и дарения от чужбина, и международно изолираните екстремисти, които обаче имат добре разработена мрежа за нелегално финансиране, въоръжаване и трафик. Последните имат предимство и в това, че добре познават труднопроходимия планински терен по границите с Косово, Южна Сърбия и Албания. Противно на твърденията на властите, че близкото до столицата село Арачиново е било почти превзето, когато НАТО евакуира оттам екстремистите, американският представител в Скопие Даниел Спекхарт обясни, че армията едва ли е щяла да постигне нещо реално, без да понесе големи загуби. "Определено нямаше развети бели знамена от бойците, а помощ за изтеглянето им бе поискана от правителството. Хората, които евакуирахме, бяха готови да се сражават още дълго и в Арачиново видяхме ,че те имат достатъчно оръжие и муниции да го сторят", обясни Спекхарт.

В момента военните операции струват на властите по 1 милион долара дневно и не е известно докъде ще издържат финансите на републиката. Освен това натовски военни коментират, че трескавото натрупване на огнева мощ не разрешава проблема на македонците с тяхната слабо подготвена армия. Опасният трети елемент, който може да се появи в конфликта, са паравоенните формирования. Тази неделя британският в."Дейли телеграф" цитира македонски източник, според който радикално настроени силови министри в Скопие въоръжават тайно населението.