С приближаването на икономическата среща в Генуа подготовката на правителствата, италианските служби за сигурност и демонстриращите антиглобалисти тече с пълна пара. Форумът на Г-8 обаче не се изчерпва с разговори при закрити врати, пред които тълпи от протестиращи издигат лозунги, пълни с идеалистични пожелания. Събитието е преди всичко храна за световните медии.

Именно те са най-честата мишена на легионите от антиглобалисти, които окачествяват компании като Би Би Си, Си Ен Ен и водещите печатни издания на света като корпоративни медии. Техните програми, твърдят демонстриращите, са структурирани в услуга на правителствата и глобалния бизнес.

Протестиращите вярват, че водещите средства за масово осведомяване не представят на публиката цялата истина - пълната картина на случващото се. Ето защо те сами подготвят независимите си новинарски емисии от мястото на събитието.

Демонстрантите, въоръжени с камери, са често срещана гледка по време на антиглобалистките акции в което и да е кътче на света.

Те си служат със сравнително евтина техника, която може да се намери във всеки магазин. Става дума за дигитални видеокамери, преносими компютри с портативен софтуер и интернет-връзка - всичко това доказва световния обхват на протестната вълна. Така в общи линии изглежда новата медийна контракултура, която непосредствено влияе на ценностната система на антиглобалистите.

Алтернативните източници на информация поеха по пътя на корпоративните си събратя през 1999 г. Тогава безредиците по време на годишната среща на Световната търговска организация родиха поредицата "Битката за Сиатъл".

И въпреки че насилието бе еднакво характерно и за двете страни на барикадата, антиглобалистите бяха демонизирани от водещите медии, а активистите научиха по трудния начин за силата на медийното влияние. С други думи, макар и изваден от контекст, образът се оказва всичко, което остава в съзнанието на зрителя.

Точно този урок постави началото на идеята за алтернативните новини, представяни като контрапункт на сведенията, предлагани от глобалните играчи.

"Алтернативното новинарство е свързано с преминаването отвъд елементарното внушение на бунта", коментира Пол О`Конър - един от създателите на разположената в Оксфорд антиглобалистка организация Undercurrents. "Водещите медии са обсебени от идеята да продават насилието по време на форумите, а ние целим представяне на истинския дневен ред на събитието. Хората знаят, че корпоративните медии няма да предадат всичко, което се случва на срещите", допълва той. Затова може би има толкова много хора на световните срещи - всички, дошли да станат преки свидетели на случващото се, вместо да се доверят на глобалната медийна машина, бълваща извадени от смисъла описания, твърдения и обвинения по адрес на антиглобалисткото движение.

Това е причината протестът да придобива ново лице - на интернет-страница и виртуална новина, където стилът се лута между ироничния хумор, политиката и призивите за действие. Всичко това е облечено в пълното отрицание на глобалния дебат. Този факт до голяма степен е обясним с липсата на ясна и прозрачна информация за същността на световните разговори като този в Генуа, която би трябвало да произлиза от самите държавни лидери.

И докато мълчанието продължава да тегне над обществеността, антиглобалистите се приготвят за италианския си удар. Във виртуалното пространство вече се лансират наръчници по атака и защита по време на сблъсъците с карабинерите - какви дрехи да носят активистите, как да се втурват срещу кордоните и в крайна сметка... как да отстъпват.

И макар че средствата, с които разполагат, са недостатъчни, организацията - слаба, а ентусиастите - все още малко, независимата журналистика системно се развива като характерна и достоверна черта на световните форуми. А с развитието на протестните движения срещу така наречената от италианските левичари Майкъл Харт и Антонио Негри империя, ще расте и влиянието на алтернативните медии. И така, докато силата им естествено не навлезе в коловоза на класическата корпоративна мощ, където дори протестите за мир са просто бизнес.