Мирът в Македония е под въпрос
Освен от подновените боеве днешното ратифициране на споразумението бе поставено под въпрос още в събота, когато македонското правителство излезе с рязка декларация. В нея премиерът Любчо Георгиевски изтъкна, че в такава обстановка по време на сражения подписването на споразумение би било равносилно на "позорна капитулация". Ройтерс съобщи от Скопие вчера, че едва в късните часове ще се реши дали генералният секретар на пакта Джордж Робъртсън и еврокомисарят Хавиер Солана ще пристигнат в понеделник в столицата. Двете македонски и двете албански партии обявиха привечер, че ще подпишат текста, но се очакваше потвърждение за присъствието на церемонията на министъра на външните работи на Белгия Луи Мишел, чиято страна председателства ЕС, и на румънския му колега Мирча Джоана като председател на ОССЕ.
В България в петък късно вечерта президентът Петър Стоянов проведе в резиденция "Евксиноград" край Варна спешна среща във връзка с влошаващото се положение в Македония. Държавният глава извика на разговор министъра на отбраната Николай Свинаров, началника на Генералния щаб на Българската армия ген. Михо Михов и началника на Националната разузнавателна служба ген. Димо Гяуров. Президентът Стоянов бе във Варна заедно с група висши военни за празника на ВМС. Заседанието беше закрито за журналисти и информация за разговорите не беше разгласена.
Неговият предшественик Желю Желев предупреди вчера в интервю за БНР, че се повтаря грешката от Босна, когато "две години и половина се водеха разговори, изпращаха се мисии... и всички една след друга се проваляха". Според Желев Западът е реагирал адекватно в Косово и същият модел за спиране на криза - използването на сила от НАТО, трябва да се приложи в Македония. Бившият президент сравни албанските екстремисти със Слободан Милошевич като привърженици на една и съща опасна политика за изграждане на етнически чиста държава. Два дни преди планираното подписване на рамковото мирно споразумение в Скопие американският специален пратеник Джеймс Пардю бе в София и първата му среща бе с Желев. Бившият президент потвърди в неделя, че са отложени негови срещи с политическите лидери на македонци и албанци в Скопие, като уточни, че никой не му е възлагал някаква специална мисия в Македония.
Призивите на Желев за натовска намеса прозвучаха в дисонанс с мнението, че има само дипломатическо решение на конфликта, изразено от президента Петър Стоянов, от министър Паси и от Джеймс Пардю. След срещата с министъра на отбраната Николай Свинаров Джеймс Пардю заяви, че българска логистична или друга помощ за конфликта не е била обсъждана.
След срещата му с премиера Симеон Сакскобургготски американският пратеник каза, че е искал от българските политически лидери съвети и виждания как по-добре да се подкрепи политическото уреждане на конфликта в Македония.
Наблюдатели на събитията в Македония възприеха посещението на Джеймс Пардю като проучване на влиянието, което имат българските политици върху правителството в Скопие. Малко след разговора си с американския пратеник външният министър Паси прие посланика на Македония Любиша Георгиевски.