Според стар анекдот Западен Берлин бил единственият град, който и в четирите посоки на света гледал на изток. Днес, 40 години след издигането на стената в разделения град и 12 години след падането й, най-често задаваният въпрос от страна на туристите е: "Къде е Изток, къде е Запад, а къде е стената, разделяща Запад и Изток?" Еуфорията по обединението през 1989 и 1990 г. накара берлинчани да сринат омразната стена. Сега вече осъзнават, че са се лишили от туристическа атракция, която би могла да влива повечко пари в германската столица. Части от стената могат да бъдат видени само на шест места в града и те са сред най-посещаваните туристически обекти, описани подробно във всеки американски пътеводител за Европа. Американци са и най-исторически любопитните туристи.

На 13 август 1961 г. Берлин осъмва, оплетен в телени мрежи, а дълбоко в земята са забити бетонни колове, на които се опира Стената. Това е първата преграда. До падането й ще се изградят още три, всяко от които ще свидетелства за растежа на съветската инженерна мисъл. Стената е замислена като изненада за гражданите, издигната е по тъмно, посред нощ, като срамно дело. "Аа-а, никой няма намерение да издига каквато и да е стена", казва комунистическият лидер Валтер Улбрихт на 15 юни 1961 г., т.е. месец по-рано. Записът с оригиналния глас на оратора може да се чуе днес на специално място за спомени, близо до отломките.

Между 1949 г. и 1961 г. 2.7 милиона души напускат ГДР по посока федералната република. В последните седем месеца преди издигането на Стената бегълците са 155 000. Най-многобройната част от тях спада към високообразования слой на обществото - ученици, студенти, учители, лекари, университетски преподаватели, хора на изкуството. Според изследване, правено от мюнхенски институт през 1958 г. сред избягали от ГДР, посочените на първо място мотиви за бягството са политически, едва след това идват лични, семейни или материални причини. Построяването на Стената променя ситуацията - през втората половина на 1961 г. 400 души я прехвърлят, за да отидат от другата страна. Това прави двойно повече, отколкото през първата половина на годината. Бягството се превръща в акт на протест, планиран и проведен в конспирация. В архивите на ЩАЗИ се пази доклад за заловена група от студенти по химия. Всеки от тях носел цианкалий. В случай на провал цианкалият трябвало да послужи като спасение от бъдните мъки.

За своите 28 години Стената се простира на 155 км, като 43 от тях са в Берлин. Поддържането й струвало скъпо на ГДР - 870 милиона източногермански марки са вложени в граничните съоръжения.

И сега, при отбелязването на 40-годишнината от строежа, германските историци нямат точни данни колко са жертвите на Стената. Според прокуратурата 109 са загиналите при опит за преодоляването й, полицията наброява 152, а независимото "Дружество 13 август" твърди, че убитите при Стената са 254. Според най-новите изследвания на институцията "Гаук" сред застреляните по време на бягство през Стената има и 42 военнослужещи.

През лятото на 1961 г. режисьорът Били Уайлдър ("Апартаментът") пристига в западната част на Берлин, за да снима комедия за "кока-коларизирането" на света, разделен от желязната завеса. Филмът се нарича "Едно, две, три". "Положението е безнадеждно, но не и сериозно", смята тогава Уайлдър. Току-що завършилата среща на върха във Виена настройва оптимистично режисьора. "Кенеди и Хрушчов се опитаха да направят студената война малко по-поносима и аз ще отразя това във филма", казва той и замисля сцена, при която моторист с вързан за гърба си балон с надпис Russki go home трябва да премине през Бранденбургската стена. Народната милиция обаче не е съгласна със сцената, снимките се отлагат, а Уайлдър е принуден да поръча в студия "Бавария" в Мюнхен изграждането на декор на Бранденбургската врата за 200 000 долара. Променя се и идеята за филма. "Когато човек бяга по улицата, падне и отново стане, е смешно. Но ако изобщо не стане, вече не е смешно, а трагично. Издигането на стената беше такъв трагичен случай", обяснява по-късно Уайлдър.

Кой беше виновен за Стената, питат се берлинчани 40 години по-късно. Защо никой от западногерманските режисьори не говори чрез филмите си за нея, задават въпрос на Вим Вендерс в едно интервю. Аз опитах, обяснява той. За филма си "Криле на желанието" искал да снима как ангелите преминават през Стената. За целта трябвало разрешение от Изток. Отишъл той при министъра на културата на ГДР и разказал как иска да снима ангели, едни такива същества, които могат да преминават през всичко. И през Стената ли, попитал министърът на културата. Да, за тях няма прегради, тъкмо защото са ангели, казал Вендерс. През тази Стена никой не може да мине, заключил министърът.

Според западните немци причината за стената е в червената заплаха от Изток. Според източните Конрад Аденауер просто ги е предал на руснаците, когато и самите руснаците все още не са вярвали, че им се пада тлъста част от германската земя. Обикновено се цитира изказването на Аденауер, че Изтокът ще се изтощи от само себе си. Историята потвърди правилността на думите му, но за източните немци в тях има твърде много цинизъм, тъй като историята е провела експеримента си за тяхна сметка.

Диктатурата в ГДР беше диктатура на жертвите, пише берлинският "Тагесшпигел". Тези, които построиха стената, изпълзяха от затворите на Третия райх и в съзнанието им нямаше нищо друго освен нови затвори. Жертвите на Хитлер мечтаха да видят други като свои жертви. Федералната република не ги спря.

И 40 години след построяването на Стената изпод сенките на миналото изпълзяват човешки страхове. Но дано човечеството никога повече не пожелае да ги вгражда в стени.