"Афганският боец може да чака 100 години за отмъщение и да ругае сам себе си за своето нетърпение."

Стара пущунска поговорка

След кървавите атентати в Ню Йорк и Вашингтон в центъра на общественото внимание попадна една страна, поставена от години в сериозна изолация поради фанатизма на своите управници и продължаващата гражданска война. Една страна на древна култура, от която днес не е останало нищо. В малкото й обработваема земя расте опиум, а произвежданият от него хероин залива цивилизования свят.

Мнозина си спомнят съветската военна авантюра в Афганистан, започнала с фанфари през 1979 г. по времето на Леонид Брежнев и приключила през задния вход през 1989 г. при Михаил Горбачов. Именно

тогава бяха заложени много от проблемите

които днес страната създава на света. Срещу руските войски се изправиха фанатични муджахидини, обучавани и финансирани от тайните служби на САЩ, Саудитска Арабия и Пакистан. Сред тях беше и търсеният днес Осама бин Ладен, както и голяма част от неговите последователи. След изтеглянето на съветската армия различните муджахидински фракции се вкопчиха в борба помежду си, а подкрепяният от Москва президент Наджибула приключи насилствено земния си път само три години след това. Постепенно надмощие в борбата взеха появилите се сякаш от нищото фундаменталисти талибани, които към края на 90-те години подчиниха почти цялата страна. Единственият им сериозен съперник Ахмед Шах Масуд беше взривен миналата неделя и след седмица мъки почина от раните си. Изпълнителната власт е в ръцете на талибаните-фундаменталисти, макар и ООН да признава за законно на практика несъществуващото правителство на Бурханудин Рабани. Организацията Ислямска конференция засега държи мястото на Афганистан празно, докато спорът за законната власт в страната бъде решен. Поради гражданската война страната няма парламент от юни 1993 г., а съдебната система не работи от март 1995 г., като постепенно я заменят шариатски съдилища. Талибаните са признати за законни управници на страната само от три държави в света - Пакистан, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства

Те очевидно нехаят за това и са склонни да се изправят срещу всички в името на исляма. А междувременно страната тъне в бедност, гражданската война продължава, инфраструктурата, където я има, се руши, а противопехотните мини вземат жертви буквално всеки ден.

Бедните природни дадености на страната в съчетание с кървавата й политическа история очертават безрадостна картина. Разположен в сърцето на т. нар. Среден изток Афганистан граничи с Иран, Пакистан, Таджикистан, Туркменистан, Узбекистан и Индия и няма излаз на море. Територията на страната е колкото шест Българии, в голямата си част - планинска. Природните ресурси включват нефт, природен газ, въглища, медна, оловно-цинкова и желязна руда, скъпоценни камъни, но повечето от тях не са били добивани никога. Страната е заплашена ежегодно от суши и земетресения, а когато вали, неизбежни са наводненията.

По официални данни населението на Афганистан наброява над 25 млн. души, а

средната продължителност на живота е едва 45 години

Естественият прираст годишно е около 3.5%, характерна за страната е и високата миграция. Детската смъртност достига ужасяващите 149 на 1000, а жените раждат средно по 5-6 деца.

Етническата карта на Афганистан е много пъстра. Пущуните съставляват 38% от населението, 25% - таджики, 19% - хазари, 6% - туркмени; аймаци и други етноси допълват многообразието. В религиозно отношение доминирират мюсюлманите сунити - 84 процента, а шиитите са 15 процента. Страната е и езиково разделена - 50 процента говорят афгански персийски (т. нар. дари), 35% - пущу, останалите - тюркски езици и още над 30 по-малко употребявани говори.

Афганците са поне двуезични

Това не им пречи да са неграмотни. По официални данни едва 31.5 процента от населението (предимно мъжкото) знае да чете и пише. Официалното название на страната е Ислямска държава Афганистан, а талибаните я наричат Ислямско емирство Афганистан. Държавата е създадена през 1919 г. след години на хлабав и несигурен британски контрол. Афганистан няма конституция, както и корпус от писани закони, а различните фракции в страната следват принципите на шариата (ислямското религиозно право).

Гражданската война изгони от страната над 6 млн. души. Бедността е ужасяваща, хуманитарната помощ достига до малцина, просперират само групировките, които

отглеждат опиум и изнасят хероин

През 1999 г. Афганистан е бил най-големият производител на отровното растение в света със засети 51 500 ха и произведени 1670 метрични тона наркотици.

Външният дълг на страната е 5.5 млрд. долара. Комуникациите са в окаяно състояние, телефонът е лукс, мобилни връзки изобщо няма. Радиостанциите и телевизиите са под строг талибански контрол, а интернет - непознат. Има 46 летища, 14 от тях са настилка и само три от тях са относително големи.

Армия не съществува в национален план. Останките от някогашните военни единици са разделени между племенните вождове под формата на племенни милиции. Общият брой на мъжете, годни да носят оръжие, е около 6.5 милиона.

Великобритания и СССР се препънаха

Британската армия никога няма да забрави операциите си в Афганистан, довели до едни от най-големите военни катастрофи в имперската й история. Битката при Майуанд все още се отбелязва ежегодно със свалени знамена от три полка - кралски Глостърски, Бъркширски и Уилтширски. През 1880 г. британска сила, съставена от 2500 войници, е атакувана от далеч по-многобройна афганистанска армия. Резултатът е 1000 жертви от британска страна. Намесата на британците в Афганистан е в резултат на страховете, че след победоносната война на Балканите през 1877-1878 г. руснаците могат да прекосят страната и през прохода Хибер да атакуват британските владения в Индия.

Този разгром обаче бледнее пред станалото при първата военна намеса на Великобритания в Афганистан през първата половина на ХІХ век. Когато шахът на Персия с подкрепата на Русия напада Афганистан през 1837 г., британците решават да поставят на трона в Кабул като своя марионетка бившия крал на страната. Те съумяват да сторят това, но афганците ги посрещат със серия от бунтове. Положението им става твърде несигурно. След пет години непрестанна битки британците подвиват опашка и сключват сделка с афганците да си тръгнат Кабул по живо по здраво. На 6 януари 1842 г. 4500 британски и индийски войници и 12 000 души помощен персонал напускат столицата. Афганците не спазват уговорката и обкръжават колоната. След дни на безмилостно клане и преследване един човек, военният хирург Уилям Брайдън, се спасява, а бягството му вдъхновява създаването на прочутата картина от викторианската епоха "Останките от една армия".

Горчивият британски опит обаче не спря и други велики сили да счупят зъбите си в непристъпната планинска държава. Когато през 1979 г., точно на Коледа, СССР нападна Афганистан, военните оспорваха мъдростта на това решение, но политиците не виждаха трудности. До края на декември цял парашутен полк се настани в Баграм, северно от столицата Кабул, като същевременно агенти на военното разузнаване и КГБ плъзнаха из цялата страна. Наброяващите 80 000 души съветски войски, преминали границите на Афганистан с Узбекистан и Туркменистан вярваха, че операцията ще бъде кратка и ще свърши до седмици. Войната трая 10 години, отне живота на 14 000 съветски войници, а през цялото време подкрепяното от Москва просъветско правителство в Кабул не успя да установи контрол върху повече от 1/5 от територията на страната. Ограничените успехи на съветската армия се дължаха повече на използването на вътрешно афганистанските противоречия, отколкото на употребата на военна сила. Най-големият шанс на руснаците беше фактът, че муждахидините не бяха в състояние да загърбят личните си вражди в името на общото благо.

Войната в Афганистан беше накъсвана от чести местни примирия, договаряни от руските офицери между местните вождове. Тези сделки бяха крехки и опасни за посредниците. Пътуванията им в афганистанските планини по-често завършваха с гибел, вместо с орден Герой на Съветския съюз. Но това беше единственият начин да се постигне някакво споразумение в една страна, където ножът в гърба не е изключение, а правило. Руските офицери добре знаеха, че муджахидините използват тези прекратявания на огъня, за да се прегрупират и въоръжават, но сами не биха оцелели без тях.

За разлика от вождовете в Москва военните бързо разбраха, че войната в Афаганистан не може да бъде спечелена, и започнаха да се грижат само за собственото си оцеляване. Мнозина споделяха, че войната им напомня повече на писаното от руските писатели на ХІХ век за Кавказ, отколкото за това, на което са ги учили във военните училища. Афганските бунтовници се славят със самоубийствена смелост и същевременно търпение. "Тяхната оценка за стойността на дадена операция във време, жива сила и жертви надхвърляше нашето въображение", спомня си руски ветеран. Когато накрая съветската армия трябваше да се изтегли от Афганистан, паралелите с британската катастрофа бяха неминуеми, тъй като отново една суперсила беше унижена от едни по презумпция диви и примитивни орди.