Неизвестността около Осама бин Ладен ражда много легенди за организацията му "Ал-Кайда", включително и тази, че той е най-богатият терорист в историята. За всеки, който гледа снимките на саудитския номад в афганистанската пустош, звучи доста необичайно, че зад този човек се крие сложна световна мрежа от компании за финансиране на глобалния му джихад. В опит да спрат "зелената кръв" в този сложен организъм на организацията-масов убиец, САЩ замразиха в понеделник банковите сметки на много ислямски терористи.

Но специалистите сочат, че реалността е много по-оплетена и че личното богатство на Бин Ладен не е задължително свързано с бюджета на атентатите. Според "Вашингтон пост" самоубийците са нападали с доста символични "инвестиции" и дори се е налагало да прибягват до джебчийство и дребни кражби, за да изпълнят задачата. През 90-те години те наемаха стаи в евтини хотели, живееха в квартали, където никой не държи на адресната регистрация, крадяха лични документи… Всичко това може да е правено в интерес на конспиративността, но подготовката на ударите в САЩ е по-различна и по-скъпа - атентаторите живееха в престижни райони, летяха с първа класа и плащаха хиляди долари за курсове за пилоти. Което не означава задължително и нова стратегия.

ФБР се закани да тръгне по "следата на парите", водеща през повече от 40 държави, с надежда тя да ги отведе до организаторите. В разследването на атентатите от 1998 излязоха наяве някои подробности от финансовата паяжина на "Ал-Кайда". Западната преса твърди, че личното богатство на Бин Ладен е около 300 млн., макар че специалистите смятат тази сума за раздута. Икономическият всекидневник "Трибюн" твърди, че в момента финансовата му структура се крепи на три "кита". Първият е съставен от т.нар. Международен ислямски фронт за джихад срещу евреите, финансиран от политически движения, както и "един холдинг, който до 1996 г. се намираше в Хартум, Судан, включващ строителни компании, банки, транспортни предприятия и фирми за оборудване, както и инвестиция от 50 млн. долара в една банка". Когато през 1996 г. напуска Судан, за да отиде в Афганистан, Осама бин Ладен замразява авоарите си в страната, но ФБР смята, че той продължава да контролира някои от тези фирми.

Вторият "кит" е мрежата, свързана с бащата на Осама бин Ладен, който през 1931 г. основава Saudi Ben Laden Group (SBG). Въпреки че официално групировката не поддържа никакви отношения с Осама бин Ладен от 1994 г., твърди се, че "акциите и управлението на конгломерата остават строго семейни".

Третата финансова опора на бин Ладен също е свързана със SBG и по-специално със създаването на дружества на групировката в мнозина офшорни зони.

Именно с проследяване на транзакциите от тези офшорни зони САЩ ще започнат опита си да разплетат мрежата на терора, твърди в."Вашингтон пост". На помощ ще бъдат извикани и правителствата на Малайзия, Сингапур и други азиатски държави, вероятно използвани като бази за банкови операции. В същото време ФБР ще проучи връзките на "Ал Кайда" с ислямски благотворителни организации и богаташи от САЩ, Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и др, за които се предполага, че всяка година са дарявали милиони долари в касите на Бин Ладен.

Тези мерки обаче едва ли ще донесат осезаем резултат, защото терористите предпочитат плащания в брой или се крият зад сложна поредица от банкови трансфери. В случая със САЩ, например, няколко хиляди долара са минали съвсем по правилата през девет сметки в "Сън тръст бенк", щата Флорида. Специалисти казват, че същото е било положението и при атентатите на Бин Ладен от 1998 г. Според Магнъс Рансторп от Центъра за изучаване на тероризма и политическото насилие към шотландския университет "Сейнт бандрюс" възможно е главните решения да се вземат от саудитеца, но всяка от клетките в мрежата му се самофинансира с криминални действия, които е невъзможно да се проследят по електронен път.

Това не означава, че самият Бин Ладен е слаб финансист. Според "Вашингтон пост той е показал умение да набира и управлява парични средства още докато е бил студент по икономика и финанси в Университета "Крал Абдула Азиз" в Джеда, Судитска Арабия. След съветската интервенция в Афганистан през 1979 г. той цяло десетилетие управлява фондове и друга помощ за подкрепяната от ЦРУ афганистанска съпротива, захранвана от десетки ислямски дарителски организации.

След съветското оттегляне от Афганистан Бин Ладен се насочва към Судан, докато работи и за семейния строителен бизнес в Саудитска Арабия. В родината си обаче той подкрепя войнстващи ислямисти и властите го изгонват през 1991 г., отнемат му гражданството през 1994, замразяват всичките му сметки и конфискуват имотите му. Не е известно колко точно от семейното богатство успява да отнесе със себе си Бин Ладен (17-то от 52 деца в многолюдната фамилия), но със сигурност това е не е дори основното ядро във финансите на "Ал-Кайда".

Преместването в Судан е и преломен момент в организирането на финансите на групировката. Вместо прости пресмятания в палатките на афганистанските лагери, тук вече се създават компании, офиси, служители, счетоводство… Част от фирмите работят за съвсем законния бизнес на Бин-Ладен, а други са на 100% част от "Ал-Кайда" като и в двата случая предприятията основно се самофинансират, но и получават доларови "инжекции" под формата на куфарчета с банкноти. Последното е била задължение на куриерите, които получават документи, самолетни билети и визи директно от отдела на Ал-Кайда по пътуванията. По принцип самите куриери често не са имали представа в какво точно участват и какво носят.

В Судан Бин Ладен се занимава със строителство, земеделие, банково дело. Той строи мостове, магистрали и международно летище. След изгонването му от Судан през 1996 г. Бин Ладен твърди, че е изгубил в страната поне 150 млн. долара. В действителност бизнес империята му се развива добре във фермите за щрауси и стриди в Кения, в горските стопанства в Турция, в диамантената търговия в Африка и земеделието на Таджикистан. С преместването му в Афганистан той продължава да "дои" ислямските донори за пари в полза на талибаните, сражаващи се с опозицията. Някои дават, защото вярват в неговата кауза, други, за да си спестят "неприятности". Предполага се че в сметките му са попадали и част от десетте милиарда долара, които всяка година Саудитска Арабия отпуска на ислямски благотворителни организации по цял свят. По същите канали са изтегляни и средства дори от бежанските организации в Близкия изток. "Операторите" държат мрежа от банкови сметки, простираща се от британската "Барклис" през виенската "Джирокредит" до банки в Дубай и ОАЕ. Афганистанските национални авиолинии са използвани за превоз на пари в брой от Дубай преди ембаргото на ООН да приземи самолетите им през 1999 г.

В опит да разгадаят мрежата на Бин Ладен някои американски специалисти я оприличават на голям холдинг със саудитеца на върха и независимите оператори в основата. Британци я сравняват с принципите, по които функционира интернет. Вместо да излива пари в определен клон с цел подготовка на атентат, "Ал-Кайда" превежда малка сума и кара местните хора сами да наберат останалото. Така терористите не използват електронните системи за прехвърляне на пари. Макар да рискуват да бъдат заловени за кражба на портфейл с нечий паспорт или кредитна карта, мобифон или компютър, полицията едва ли прави връзка между дребна кражба и набирането на средства за голям атентат, а банките рядко преследват до съд крадеца на тяхна карта.

Друго средство за превод на пари е т.нар хавала. Това е част от арабската банкова терминология и най-общо означава паричен трансфер без значение за начина на извършването му. Това е една система с ниска степен на регулация, действаща предимно на доверие и лични връзки, поради което пари се дават на ръка често дори без лист хартия за документ. Този метод е особено удобен, бърз, евтин и сигурен в арабския свят, включително за трансгранични операции, където с формалните изисквания на западна банка просто не може да се свърши нищо.

Идеологическата ненавист на Бин Ладен към Запада обаче не е пречка да използва най-модерните му финансови механизми, твърди сп."Икономист". В момента в цял свят е в ход проверка по борсите дали хора от "Ал-Кайда" не са използвали брокери за борсови спекулации с акции на най-ощетените от атентатите авиокомпании, застрахователни дружества, собственици на сгради в Манхатън, но и на имена като "Бритиш еъруейс" и KLM, които не са пряко засегнати. Засега проверката не води до нищо поне на пазарите за злато, чиято цена по време на Войната в залива скочи за дни с 60 долара на унция и то при доста по-висока база. Духовете обаче остават възбудени от твърденията на президента Ернс Велтеке от тази събота за "нещо съмнително" в търговията със застрахователи, злато и петрол. За глобална финансова мрежа на тероризма говори и австрийският финансов министър Карл-Хайнц Грасер. Те обаче би трябвало добре да знаят, че следите лесно се замитат в случай, че лондонска банка работи за такава от Далечния Изток по поръчка на клиент от арабския свят със свой анонимен брокер, който пък може да се окаже пул от малки брокери, изпълняващи поръчка на мнозина клиенти едновременно…

Сега Министерството на финансите на САЩ е принудено да ускори внасянето на проектозакон за затягане на контрола над прането на пари - един проект, който се очакваше да бъде задвижен през 2002 година. Предполага се, че новият закон ще изисква идентифициране на всички собственици на сметки, забрана за транзакции от "виртуални" банки (т.е. име, зад което няма дори и един офис с телефон) и следене на преводите, идващи от офшорни зони и държави с прекалено либерален банков режим. Още тази есен много по-лесно ще може да се замразяват банкови сметки и да се налагат криминални наказания за финансови престъпления. Подобни санкции се подготвят и в Европейския съюз. САЩ вероятно вече съжаляват, че през миналата година не подкрепиха инициатива на ОИСР срещу 35 офшорни зони в цял свят за по-строг контрол. В списъка са Монако, Лихтенщайн, Гибралтар, остров Ман, Антигуа, Британските Вирджински острови, Гренада, Барбадос, Белиз. За мнозина тези имена звучат екзотично, но след като на 11 септември се оказа, че Манхатън "граничи" с Афганистан, спокойствието си вероятно ще изгубят и във всеки данъчен рай.