В последните дни сред анализаторите и изследователите на международната политика излиза на мода такъв въпрос: 60 години след края на Втората световна война битката с тероризма създава нова привилегирована ос САЩ-Русия. Някои биха казали, че това е провокационна теза или злонамерена хипотеза. Но всичко, което се случва във Вашингтон след трагичния 11 септември, показва, че такива предположения не са далече от истината. Преди всичко трябва да се отбележи, че единственият държавен глава, с когото Джордж Буш установи контакт в "най-черния ден" от най-новата история на САЩ беше именно Владимир Путин. Това беше дълъг разговор, в хода на който руският президент увери първия човек в Щатите в пълната си солидарност и максимално сътрудничество.

Не бива да се прикрива факта, че това привилегировано отношение предизвика ревност и подозрителност у мнозина европейски съюзници и особено у Блеър, който винаги е имал най-тесни връзки с администрацията във Вашингтон. "Поклонението" на лидери от Стария континент на американска земя беше обосновано и от необходимостта по-добре да бъдат разбрани намеренията на американците. За европейците целите на администрацията във Вашингтон действително представляват главоблъсканица. Някои даже се обърнаха към Путин, за да узнаят плановете на американското ръководство: идеята на италианското правителство да се организира извънредна среща на Г-8 за тероризма беше подсказана на Силвио Берлускони именно от руския президент.

Едно нещо обяснява сдържаността на американците към европейските им партньори. Американската администрация беше подразнена от изявленията в редица европейски столици за евентуалното използване на съюзниците в новата военна операция. Докато по този въпрос руснаците разговаряха с американците на един език. И макар че проблемът с руското военно участие в голямата коалиция против тероризма продължава да стои, Вашингтон и Москва продължават преговорите, за които американците са настроени оптимистично.

Повече изненадват не военно-дипломатическите аспекти на въпроса, а съвпадението в оценките, които дават във Вашингтон и Москва за ислямския джихад. Американските експерти в и извън администрацията отново говорят с руснаците на един език. И в двете страни смятат, че хранителната почва, от която се е родил сегашният тероризъм, е т.нар. уахабизъм - радикална форма на исляма в Саудитска Арабия, където е израснал и Осама бин Ладен. И американските, и руските експерти споделят мнението, че талибаните са близки родственици по религиозни убеждения с уахабитите. И по различни причини САЩ и Русия са убедени, че са основните мишени на този тип тероризъм: САЩ, защото представляват общество, което трябва да бъде унищожено, а Русия - заради контрола й върху Чечения, Таджикистан и Казахстан, където талибаните (или уахабитите) вербуват поддръжници, а руското присъствие им пречи.

С други думи, чувствайки се мишени на тероризма, Русия и САЩ се възприемат взаимно като съюзници, намиращи се на предната линия. И не толкова като съзнателен избор, колкото от необходимост. Проблемът обаче е, че това може да доведе дотам - новата война да промени дълбоко международните отношения. Например пацифистка Япония без колебание предложи в помощ на САЩ собствената си армия, а в същото време френският президент Ширак във Вашингтон погледна настрани, когато Буш употреби думата война. Това може да създаде възможност за революция в международните отношения, ако Старият континент не осъзнае до мозъка на костите си, че в небостъргачите-близнаци загинаха повече американци, отколкото в Пърл Харбър или в първия ден на окупацията на Нормандия. Неслучайно Европа също се опитва да ухажва Путин. Но това няма й да помогне.