В неделя жителите на германската столица Берлин ще гласуват за местен парламент. След банковата криза, пробоините в бюджета и разпадането на голямата коалиция, управлявала града 11 години, през юни партиите се споразумяха за провеждането на предсрочни избори. Сега берлинчани ще избират между петима кандидати, а резултатите от вота не само ще определят бъдещето на метрополията, но и ще предскажат до голяма степен политическата конфигурация след федералните избори догодина.

Засега изглежда, че ще се запази преднината на Германската социалдемократическа партия (ГСДП). Социологическите проучвания предричат 33-35 % за социалдемократите, а водачът им - сегашният кмет Клаус Воверайт - има сериозни шансове да остане на поста си. Умението да се налага и яркото излъчване са политическият капитал на 48-годишния юрист. За две години роденият берлинчанин и председател на социалдемократическата фракция в местния парламент успя да изведе партията си отново в управлението след пораженията от 1995 и 1999 г. Любимец на средната класа на столицата, кметът е уважаван както от бюргерите, така и от имигрантите и маргинализираните социални групи (наркоманите, рокерите, хомосексуалистите), най-малкото заради официално заявената му хомосексуалност. Вови, както го наричат привържениците му, е последовател на "политиката на спокойната ръка" на канцлера Шрьодер, писа ежедневникът "Ди велт". Приоритети: икономическата политика и образованието.

И на тези избори основният съперник на ГСДП продължава да бъде Християндемократическият съюз (ХДС), чийто кандидат Франк Щефел (35 г.) има реалната възможност да седне в голямото кресло на Rotes Rathaus (кметството). Непредставително допитване сред читателите на "Ди велт" към вчерашна дата дава на Щефел предпочитанията на около 43% от берлинчаните. Данните на няколко института за обществено мнение, публикувани във "Франкфуртер алгемайне", и цифрите от анкета на сп. "Щерн" говорят за около 25% за ХДС. Дипломираният търговец и собственик на верига магазини за килими е в регионалното събрание от 1990 г. Наблюдателите твърдят, че за разлика от по-старите поколения християндемократи той е с отчетливи либерални възгледи, макар да го обвиняват във враждебност към чужденците. По собствените му думи притежава директност и умение да събира хората около себе си. Смята за приоритет на берлинската християндемокрация проблемите на вътрешната сигурност.

Грегор Гизи, последният лидер на бившата ГДР и ентусиазиран политически реститут, внася лек балкански нюанс на изборната борса. Петдесет и три годишният адвокат, бивш председател на Партията на демократичния социализъм - ПДС (наследник на ГЕСДП от епохата преди 89-та), се радва на сериозна подкрепа в източногерманските територии. Очакваният резултат на ПДС се движи между 15 и 17%. Гизи си поставя за цел да стане първият кмет на Берлин от ПДС, както и задачата да скрепи по-здраво източните и западните части на града.

Свободните демократи се надяват бившият министър на икономиката Гюнтер Рексродт да спомогне за преодоляване на финансовата криза на столицата. Шейсетгодишният кандидат на либералите е забравил 1995 и 1999 г., когато партията му получи съответно 2.5% и 2.3% от гласовете. Икономически ориентираната му програма предвижда продаване на общинска собственост и приватизация на предприятия, за да може Берлин да оправи финансовите си дела. Проучванията му дават около 10%, което гарантира влизането на либералите в местното управление.

Твърде знаково за бъдещата политическа ситуация в Германия е самостоятелното участие на Партията на зелените. Единствената жена в "мъжкото състезание", философката Сибил Клотц, познава добре двете половини на града - родена и израснала в Източен Берлин, днес живее в Кройцберг на запад, квартал на мултикултурните граждани. Съосновател на Независимия женски съюз през 1989 г., особено цени "свободната атмосфера" на метрополията. Нейни приоритети са жените и пазарът на труда, смята за по-полезно включването на безработните в програми за заетост, отколкото съкращаването на помощите им.

Предсрочният вот бе предизвикан от поредица скандали и финансови проблеми. Още в началото на годината стана ясно, че берлинският ХДС не се е поучил от аферата с черните каси на Кол. След като се разбра, че председателят на християндемократическата фракция Клаус Ландовски е приел неправомерно през 1995 г. дарение в размер на 40 хил. марки, тогавашният кмет Еберхард Дипген (също от ХДС) не пожела да възбуди следствие срещу съратника си. Стана известно, че Ландовски, в качеството си на председател на борда на директорите на Bankgesellschaft Berlin, банката на провинция Берлин, е предоставил кредит от 600 млн. марки на фирмата за недвижими имоти Aubis, която пък после е направила щедро дарение за местния ХДС. Ландовски подаде оставка от шефското място в банката, но не пожела да се оттегли от лидерското място в партията. Клаус Воверайт, тогава шеф на фракцията на ГСДП, използва момента, за да доведе управляващата широка коалиция от християн- и социалдемократи до разпад. В средата на май ГСДП принуди ХДС Ландовски да бъде сменен и на негово място дойде Франк Щефел. Изглеждаше сякаш коалиционната криза е преодоляна. През юни обаче финансовите проблеми станаха главоломни. Заради рисковани операции с недвижими имоти дълговете на столицата пораснаха до сумата от 78 млрд. марки, което нямаше как да не доведе до разрив в отношенията между ГСДП и ХДС. На 16 юни бе образуван временен сенат от социалдемократи, зелени и независими, а за кмет бе избран Клаус Воверайт. Временното управление имаше за цел изправяне на крака на Bankgesellschaft Berlin и подготовка на предсрочни избори през октомври.

На последните местни избори в Берлин през 1999 г. ХДС получи 40.8% от гласовете, ГСДП - 22.4%, ПДС - 17.7%, зелените - 9.9%, а либералите не успяха да преодолеят петпроцентовата бариера. Местният парламент в германската столица се състои най-малко от 130 депутати. Поради механизма на смесената избирателна система броят на депутатите през 1999 г. достигна 169. ХДС получи 76 места, и тъй като нямаше мнозинство, направи коалиция със социалдемократите (42 места) срещу ПДС, която вкара 33 депутати.