Чорни разпродава бизнеса си в Русия

Чорни разпродава бизнеса си в Русия

Пренареждането на олигархическите пластове в руската черна и цветна металургия достигна своята кулминация с пълното оттегляне от този сектор на живеещият в Израел Михаил Черной, по-известен в България като Майкъл Чорни. Според руското издание "Ведомости" той е прехвърлил на двама крупни бизнесмени и стари негови партньори в Русия по-голямата част от бизнеса си. По собствените му думи това били около 80% от всички негови активи. Дяловете му в алуминиевата индустрия отиват в групировката около Олег Дерипаска, а тези в цветната и черната металургия и въгледобива - в ръцете на групата на Искандер Махмудов.

Друга очаквана

голяма промяна

е ликвидирането на свързаната с интересите на Чорни мощна групировка "Сибирски алуминий" (тя държи 80 процента от този сектор в Русия и е втората в света по обем на производство). На нейно място ще се роди компанията "Базовый элемент" като символ на развода между тримата най-силни олигарси в руската металургия. Тя ще управлява всичко, което принадлежи на Дерипаска, като не е ясно дали дружеството пряко ще притежава акции, или ще бъде само сбор от кипърските офшорки на олигарха.

"В края на миналата година дадох възможност на всички мои партньори да изкупят акциите ми в руски предприятия и сега условията на договорите се изпълняват", обяснява Чорни. Той аргументира излизането от бизнеса с умора от натиска от всички посоки, от обвиненията във връзки с мафията и от това, че руската държава не поддържа бизнесмените в Русия.

Чорни потвърждава пред "Ведомости", че вече няма съвместна собственост с Дерипаска, президент на "Сибирски алуминий" и "Руски алуминий", както и с Махмудов, президент на УГМК (Уралската металургична компания). УГМК е вторият по големина след "Норилски никел" производител на мед в Русия и обединява около 20 предприятия.

Нищо общо

вече нямат помежду си и Дерипаска и Махмудов. По данни на "Ведомости" за дяловете на Чорни и Махмудов в алуминиевите заводи Дерипаска е платил в брой и с акции от въгледобивните и медодобивни компании, като разплащанията продължават и в момента.

Майкъл Чорни изгражда индустриалната си империя в Русия в началото на 90-те години заедно с Дерипаска, Махмудов и брат си Лев. Но именно брат му е първият, който през 1997 г. го принуждава да продаде част от активите си (дяловете в най-големите алуминиеви заводи в Братск и Красноярск) и да скъса бизнесотношенията помежду им. Партньорството с Дерипаска и Махмудов се запазва, но точната структура на империята им е тайна, заключена със седем катинара, коментира "Ведомости". Все пак е известно, че в добива на мед Чорни и Махмудов са държали големи пакети акции, докато в алуминия Чорни и Дерипаска са владеели компании на паритетна основа. Живеещият в Израел от 1994 г. насам Чорни обаче става излишен, когато Дерипаска решава да придърпа това, което Чорни е продал на Роман Абрамович. "Руски алуминий" е именно обединението, създадено за тази цел заедно с Абрамович - олигарх с доста по-солиден административен и финансов ресурс. С новия партньор Дерипаска купува дялове от "Ингосстрах", автомобилни предприятия, Автобанка…

Естествено Чорни не одобрява раждането на новата компания, но той вече си има проблеми с достъпа до други държави, в Израел тръгва разследването около участието му в приватизацията на телекома "Безек", отнет му е задграничният паспорт. Тройката с Дерипаска и Махмудов се разпада може би и защото бизнесът им е достигнал етап, на който те не са си нужни един на друг.

А може би

допълнителен тласък

за развода е дало събитие от началото на месеца, за което се твърди, че е разместило пластовете и в подземния свят на Русия. На 6 ноември при неизяснени обстоятелства в ЮАР загива Антон Викторович Малевский, сочен като лидер на могъщата криминална Измайловската група в Москва и ключов бизнеспартньор на Чорни, Дерипаска и Махмудов. Любител на груповите парашутни скокове (Малевский е главен спонсор на руския отбор, световен шампион за 2001 г. по този екстремален спорт), той скача от 4 км височина, но парашутът му се усуква след попадане във въздушна яма. Друга версия сочи, че той е кацнал, но парашутът го повлякъл и той ударил главата си в камък. Любителите на спекулации подозират, че може някой умишлено да не е сгънал правилно парашута, и не изключват от самолета да е било хвърлено вече мъртвото тяло.

Официално смъртта настъпва 20 минути след удара в земята, на следващия ден за пренасяне на тялото е нает чартърен самолет по линията Претория - Москва, а на "Шереметиево-1" чака кавалкада от черни джипове. Погребението е в тесен кръг в Свято-Вознесенския мъжки манастир, за който се твърди, че е позлатен с парите на Малевский и от години е под опеката на измайловската групировка.

Известен още като Антон Измайловски, Антоха и Антоха-Афганеца, 34-годишният московчанин е издирван от Интерпол още от 1993 г. Той често е виждан в Израел, но през 1998 г. е лишен от израелско гражданство и изгонен от страната, защото представлявал заплаха за националната сигурност. По това време руското МВР вече няма претенции към него, той нито е обвиняван, нито е съден за каквото и да е престъпление. По непотвърдени сведения на руските медии за това Малевский трябва да е благодарен най-вече на връзките си с генерал-лейтенант Александър Орлов - съветник на тогавашния вътрешен министър, наричан още сивият кардинал на МВР. Твърди се, че през септември 1999 г. той е взел досието му от МВР и избягал в чужбина, а неотдавна двамата са видени в компания в Израел. "Аргументи и факти" дори подозира, че Малевский е бил "недосегаем", защото е работил за руските спецслужби като "чистач" и е ликвидирал няколко особено неудобни престъпници.

След като се прибира в Русия, започва активно да се занимава с износ на суровини и както пише в."Комерсант", поема пряко основния си бизнес -

главен охранител на едрия алуминиев капитал

Преди повече от 10 години вратите към света на олигарсите му отваря Алимжан Тохтахунов (по-известен като Тайванчик) - близък приятел и съсед в Ташкент на братята Чорни. Друга версия сочи, че в началото на 90-те години Малевский сам е предложил на алуминиевите крале способностите си да "защитава". Книгата на Александър Максимов "Кой кой е в руската престъпност" твърди, че Антоха-Афганеца става съсобственик на няколко крупни московски предприятия, увеселителни заведения и търговски банки, но няма никакви данни да е бил акционер в алуминиевите компании. Руските журналисти избягват да наричат Малевский криминален авторитет и твърдят, че никога не се е занимавал с наркобизнес.

След скандала между братята Чорни Малевский застава на страната на Михаил (Майкъл) и заедно с него се премества в Израел, където двамата живеят като съседи в предградие на Тел Авив. Там обаче атентат срещу двамата привлича вниманието на израелската полиция и започват мъчителни разправии по отнемане и връщане на паспорта му. Името му се изгубва от страниците на вестниците до тази година, когато в Ню Йорк е подаден съдебен иск за 3 млрд. долара срещу Чорни, Дерипаска и Махмудов. В текста се казвало, че Малевский е бил тяхното "оръжие за сплашване на конкуренцията". Впрочем малко преди инцидента в с ЮАР Малевский тежко пострада в автокатастрофа Сергей Чернишев - друг обвиняем по нюйоркския иск. В Русия говорят за алуминиевия бизнес като за най-сладкия и най-кървавия след този с петрол.

През последните месеци преди смъртта си Малевский активно е участвал в овладяването на групата Автобанк - НОСТА - Ингосстрах и концерна РОСПРОМАВТО (годишният оборот на тази финансово-промишлена група е около 12 млрд. долара, а Малевский вероятно е получил лично около 400 милиона долара). Други източници говорят точно за обратното - че през последните години влиянието на Малевский е отслабнало.

За оттеглянето на Чорни може да има и

друго обяснение

и то е в проблемите на алуминиевия пазар. "Московские новости" писа неотдавна, че на световните борси задълго цените на суровината ще останат ниски, а Кремъл обмисля забрана офшорни компании да държат стратегически монопол в толкова важен за отбраната сектор.

Руското сп. "Експерт" предложи още една версия - в групата Чорни - Махмудов - Дерипаска - Абрамович си прехвърлят взаимно активи, за да подготвят триумфалното завръщане на Майкъл Чорни в Русия (разбира се, ако Израел го пусне). Те агресивно купуват "непрофилни" активи в "Аерофлот", в автомобилостроенето (Дерипаска е предложил да купи минския комбинат МАЗ), целулозно-хартиената промишленост. Сложна комбинация около препродаването на "Ингосстрах" на Ей Ай Джи пък трябвало да осигури американски гаранции за Чорни.

В корпоративните интереси на Майкъл Чорни става нещо фундаментално и вероятно той се оттегля от едно място, за да се може да се появи на ново - обикновено там, където малцина го очакват.